Кой е Шакир Пашов и защо го наричат Апостолът на ромското движение в България?

Шакир Махмудов Пашов (20.10.1898 - 05.10.1981) - основоположник на ромското движение в България, наричан още "апостол на ромите".  

Шакир Пашов е роден на 20.10.1898 г. в Горна Баня и от дете се отличава с будния си ум. Той се записва да учи в училището за ЖП работници в София. Участва в Първата световна война. След завръщането си от фронта започва да работи в софийските железници, но е уволнен, защото се включва в Голямата транспортна стачка през 1919-1920 г. Пашов отрано попада в средите на работническото движение и става член на Българската работническа партия. 

През 1919 г. младият Шакир Пашов участва в учредяването на първата ромска организация в София, за която има сведения. Тя възниква първо неформално, като организация на софийските "цигани мохамедани" под името "Египет" и постепенно прераства в национална организация "Екипе" (ром. "единство"), в която се вливат и други възникнали ромски организации. След дълги перипетии тази организация е регистрирана през 1929 г. В основата на организацията са старите занаятчийски, еснафски сдружения на ромите, съществуващи още от османско време (на ковачите, хамалите, джамбазите и т.н.). От техните среди излизат малко по-заможни и по-образовани хора. Инициативата за организацията тръгва от ромите в кв. "Татарли" (Коньовица) в София. Към организацията по-късно са създадени читалище, футболен клуб и спортно дружество.

След Първата световна война възниква и идеята да се построи училище в "Татарли" за ромските деца. По това време, кварталът е отдалечен от града и трудно се стига до градските училища. Тук се проявява невероятната находчивост на Пашов. Той предлага в квартала да се образува мюсюлманска вероизповедна община, която да си избере училищно настоятелство, за да им се разреши да си създадат собствено училище - това е бил най-лесният вариант по тогавашния закон. Всяка една вероизповедна община била тя мюсюлманска, еврейска или арменска е имала право на свое училище. Обмисля се също да се изтегли банков кредит за тази цел. Изпратено е и писмо до Софийска община с искане да се предостави конкретен парцел, в който да започнат строителните работи. 

На идеята за училище в "Татарли" се противопоставят тогавашният министър на просветата и главният мюфтия на София, който представлявал интересите на малобройната турска мюсюлманска община в града (турците вече били много по-малко от ромите в София). Твърдо решени да защитят правото си да имат собствено училище, ромските водачи от "Татарли", сред които е и Пашов, започват съдебно дело срещу мюфтийството. Делото достига до Върховния административен съд, но той взима страната на мюфтията. Така построяването на училище в ромския квартал е осуетено, но Пашов не се отказва от идеята и такова училище в крайна сметка наистина е създадено, но в новия ромски квартал "Факултета" след 1944 г. 

Първият значим успех на Шакир Пашов и кръга около него е постигнат след среща с министър-председателя Александър Стамболийски от БЗНС. Те успяват да убедят Стамболийски да върне избирателните права на ромите мюсюлмани в България, които са отнети по предложение на правителството на Петко Каравелов - 22 години по-рано. Това е станало с измененията в изборния закон от 28.05.1901 г. в нарушение на Търновската конституция (по това време мнозинството от ромите в България са били мюсюлмани). Борбата по този въпрос продължава от 1901 до 1923 г. И по този повод в София се провежда първият "Коптски" или "цигански конгрес" през 1905 г., който се обръща с писмо до българския княз да бъдат възстановени конституционните права на ромите. Затова 1905 г. се приема за начална дата на "циганското движение" в България. Но истинският подем на това движение започва след Първата световна война, благодарение на усилията на Шакир Пашов и неговите сподвижници, които полагат основите на първата национална ромска организация. 

На 23.02.1923 г. по предложение на министър-председателя Стамболийски, Народното събрание възстановява избирателните права на "циганите мохамедани". По ирония на съдбата Стамболийски е свален от власт с преврат през юни 1923 г. и е убит от членове на ВМРО в родната му къща. В Юнското въстание на земеделците срещу организаторите на преврата, участват и роми, които са били оземлени от БЗНС и са получили обратно избирателните си права. Шакир Пашов също е подложен на преследване като член на Българската работническа партия след преврата през 1923 г. А след атентата в църквата "Св. Неделя" през 1925 г. той е задържан от полицията за 3 месеца. След освобождаването му Пашов бяга от София в Кюстендил, а впоследствие заминава при свои роднини в Турция, където прекарва няколко години. Когато политическата обстановка в България се успокоява той се завръща и отново се захваща с обществено-политическа работа.  

През 1932 г. Пашов и група общественици започват да издават първия ромски вестник в България "Тербие" (от тур. възпитание, култура). По този начин те си създават читателска аудитория в цялата страна. На следващата година се провежда национална конференция, на която софийската организация прераства в национална организация на ромите в България. До 1935 г. са излезли 10 броя от в. "Тербие" и активно се изграждат структури на ромската организация в страната, но дейността им е прекратена от правителството на Кимон Георгиев, дошло на власт с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. През 1935 г. са забранени всички политически партии, а също и организациите на малцинствата и техните печатни органи. Започва и преименуването на "небългарските" имена на градове, села и местности с нови български имена. Новият авторитарен режим подема един националистически курс, продължен и от следващите правителства и в крайна сметка България е тласната към Тристранния пакт през 1941 г. и е въвлечена във Втората световна война на страната на нацистка Германия.    

След 9 септември 1944 г. Шакир Пашов развива още по-бурна политическа дейност. Отначало той е подкрепян от новата отечественофронтовска власт, която искала да спечели доверието на малцинствата. На 06.03.1945 г. по инициатива на Пашов ромската организация е възстановена под ново име „Общоциганска организация за борба против фашизма и расизма и за културно издигане на циганското малцинство в България” и той е избран за нейн председател. На следващата 1946 г. Пашов е избран за депутат в VI Велико народно събрание и става първият депутат от ромски произход в българската история. През същата година започва да излиза вестник "Романо еси" ("Ромски глас"). 

През 1947 г. Великото народно събрание, в което участва и Пашов, приема нова конституция, чийто чл. 79 гласи: 

"Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на българския език е задължително." Това е първата българска конституция, в която се признава съществуването на национални малцинства в България. 

Пак през 1947 г. депутатът Пашов, успява да убеди министър-председателя Георги Димитров, че трябва да се отпуснат пари от държавния бюджет за създаване на Държавен цигански театър "Рома" по модела на руския цигански театър "Рома" и през същата година театърът е формиран. Той придобива голяма популярност в цяла България със своите пиеси на ромска тематика и талантливите си актьори. 

Отново през 1947 г. по инициатива на Пашов и неговите съратници започва строителството на училището в кв. "Факултета". Реализирана е още една мечта на ромската интелигенция в София. То първоначално е именувано "Макаренко", а днес носи името 75 ОУ "Тодор Каблешков". Шакир Пашов прави първата копка. Това е било голям празник за целия квартал. Но идеята на Пашов е била "циганското училище" да бъде по подобие на еврейското и арменското училище в София, тоест в него децата да учат и своя майчин език. За тази цел група младежи съставят "циганска азбука", на която в бъдеще да се издадат учебници.  Но комунистическата власт не допуска тази идея да се реализира. 

Шакир Пашов държи за първи път реч на ромски език по Българското национално радио. Той прави обръщения към ромите по радиото и по случай празника Василица. По негова инициатива са направени и излъчени в националното радио първите записи на ромски фолклорни песни в изпълнение на ромски певци и музиканти. Под влияние на Пашов и ромската организация започва и масовото включване на ромите в строителството на заводи, шосета, мостове, защото те са повярвали, че при новата власт няма да има дискриминация, но разочарованията предстоят.  

Успехите на Пашов не се харесват на ръководството на БКП. След смъртта на министър-председателя Георги Димитров през 1949 г. настъпва промяна в държавната политика по "националния въпрос". Новото правителство на Вълко Червенков започва вътрешна чистка в комунистическата партия и през 1949 г. от партията са изключени 11 000 комунисти. Пашов е един от тях. Партийните ръководители вече нямат нужда от него, той си е изпълнил задачата - да убеди българските роми масово да се включат в строителството на нова "социалистическа България". Нищо повече от него не се иска, а собствените му идеи за "цигански театър", "циганска азбука", "циганско училище" започват да будят подозрение - те не съответстват на новата партийна линия. БКП поема курс към изграждане на "единна социалистическа българска нация", който ще стане още по-явен, след като Тодор Живков идва на власт по-късно. Шакир Пашов е обявен за "враг" и е поставен под наблюдение от службите за сигурност.  

Под натиск на БКП на 07.04.1950 г. Шакир Махмудов Пашов е свален от поста председател на единната ромска организация и на негово място е избран верен на партията човек от Сливен, това е бившият партизанин - Никола Петров Терзобалиев.  Следва публичното компрометиране на Пашов с клевети и доноси от страна на роми, които се надяват да го изместят като лидер и да спечелят благоволението на БКП. Той е обвинен в "процигански национализъм" и в сътрудничество с предишната царска власт. В дома му е извършен обиск по съмнение, че  пази портрет на цар Борис III. А заради факта, че бяга в Турция, по време на репресиите след атентата в църквата "Св. Неделя", му е скалъпено и обвинение в "протурски национализъм". Срещу него са повдигнати и обвинения във финансови злоупотреби. Пашов е отстранен и от ръководството на циганския театър и циганския вестник. Следва съдебен процес срещу лидера на ромското движение и присъда - Шакир Пашов е изпратен в трудовия лагер Белене, като политически затворник. Негови сподвижници получават по-леки наказания.  

Опонентите на Пашов вътре в ромското движение вярват, че след като са пожертвали лидера, БКП ще пожали вестника, театъра и организацията, но те жестоко се лъжат. Следва закриването на в. "Романо еси". След продължителна борба, през 1952 г. е закрита ромската организация. Всичките 194 местни структури на организацията, които са изградени до този момент в България, са принудително вкарани в низовите организации на Отечествения фронт. По този начин ромското движение в България е обезглавено. То е лишено от лидерите си. Разрушена е мрежата от местни структури на организацията, чието изграждане започва още преди 1944 г. БКП подменя старото ромско лидерство с ново лидерство, възпитано в лоялност към партията. Едновременно с това се подменят и предишните цели на ромското движение с нова цел - асимилация на ромите. Всички ромски актьори от театър "Рома" са уволнени и на тяхно място са назначени актьори - етнически българи. Пиесите, поставяни в театъра са цензурирани и той губи "циганския" си характер. Театърът е закрит последен.  

След завръщането си от Белене, Пашов продължава да развива "вражеска дейност" - събира роми в местното ромско читалище в "Татарли", говори им за възстановяване на организацията. Властта решава, че Пашов не се е поправил и два пъти го интернира от София в едно село в Добруджа, на другия край на България, там той живее в малка къщичка. Въпреки всичко съпругата му никога не го изоставя и понася с достойнство всички лишения и унижения, на които е подложено семейството на бившия депутат.  

В крайна сметка, през 70-те години Шакир Пашов е реабилитиран. партията признава, че е бил несправедливо обвинен, но дори и след това властта прави всичко възможно споменът за Пашов да бъде затрит и делото му да бъде забравено. Една от целите на комунистическата държава през следващите десетилетия ще бъде да не допусне възстановяването на ромската организация в България. След началото на "Възродителния процес" през 1981 г. вече се отрича и самото съществуване на цигани, роми в страната. Шакир Махмудов Пашов умира през същата 1981 г. и не доживява падането на режима на Тодор Живков.

След 1989 г. се правят опити от Мануш Романов (Мустафа Алиев) и други ромски общественици да извоюват обратно онова, което ромите са имали като постижения до 1949 г. Те възстановяват старата ромска организация под ново име - Демократичен съюз "Рома", но за разлика от ДПС, съдът не допуска "Рома" до участие в изборите за Велико народно събрание. Отхвърлени са опитите за възстановяване на циганския театър. Ръководителите на новата "демократична" държава, повечето от които бивши комунисти, показват, че старата политика ще продължи под нова форма. 

Затова днешните поколения роми не знаят почти нищо за бащата на ромското движение в България и неговата борба (има една издадена книга за него от Лиляна Ковачева "Апостолът на ромите"). Тук е представена само част от дейността на Шакир Пашов - смел човек и мъдър политик,  последователно отстоявал своите идеи, както в царско, така и в комунистическо време и начертал пътя, който трябва да следват бъдещите ромски политици. Той не се е уплашил от репресиите и не се е огънал - пример за това, какъв трябва да бъде един истински ромски лидер. Напълно логично е и училището в квартал "Факултета", построено по негова инициатива, да носи неговото име, за да имат децата памет и да черпят вдъхновение от живота и делото на Шакир Махмудов Пашов.

Източник: История на ромското движение.