Молитва за справедливост

Днес (18 ноември, 2018 г.) присъствах на уникално събитие – Молитва за справедливост. В най-големия ромски квартал на Европа – Столипиново, се събраха мюсюлмани, православни християни и протестанти. Там бяхме и гражданските лидери на мнение. Признавам, че това е голямо предизвикателство и рядко срещано явление. А да говориш пред такова разнообразие, в присъствието на религиозните водачи, е доверие и отговорност. Надявам се да съм ги оправдал:

„Днес сме се събрали хора, които вярваме. Хора на вярата. Хора, които вярваме в доброто. Хора, които вярваме в Господ. Хора, които вярваме в справедливостта. Хора, които по един или друг начин се борим за справедливостта.

Какво е справедливостта? Справедливостта е идеята за създаване на общество или държавни институции, които са базирани на принципите на равенство и солидарност, на истинското разбиране на човешките права и зачитането на достойнство на всеки човек.

„Човешките умения не са само плод от самото раждане. Те се развиват или закърняват в зависимост от семейството и квартала, в който живееш, от училището, което посещаваш, от бедността и богатството, които те обкръжават. Човешките умения и способности са плод на стотици невидими въздействия, които влияят на малкото пеленаче, на растящото дете и не на последно място на зрелия човек“, казва 36-ият президент на САЩ, Линдън Джонсън.

Всички ние сме свидетели как определени лица свидетелстват колко много познават „другият”, „различният“. Като 5-годишно дете, което вижда лъва всеки път в зоопарка и разказва при първия удобен случай, че го познава. Разбира се, всеки е виждал лъв в зоологическа градина, но малцина са виждали лъв в джунгла. В джунглата стрелят по лъва, за да го хванат и вкарат в клетка. Какво би направило едно дете, ако разбере, че някой стреля по лъва, за да го вкара в клетка? Какво бихте направили вие? Какво бихме направили ние? Не е нужно да говориш за красивата грива на лъва. Не е нужно да обясняваш колко силен е лъвът, след като си го вкарал в клетка. Преди да се нахлузят насила нечии обувки на „другите“, нека потисника излезе от своите и да ходи по трънливи пътеки на другите.

Хора, които живеят с претенцията да са гласа на народа, които чувстват пулса му, завличат заблудените души със слово и мисъл. Първи оправдават злото, първи мятат камъни по злото. Ориентир им е само Запада. Или само Изтока. Справедливостта не е само Западна или Източна. Доброто на Запад е добро и на Изток. Злото на Изток е зло и на Запад. Справедливо ли е Източният живот да е по-маловажен от Западния, или обратно?

Властници и придворните им слуги въоръжават заблудените с агресия, ненавист и жажда за насилие – защото са мюсюлмани или християни, защото са бели или черни, защото са „имигранти“ и „кореняци“, защото са от Изток или от Запад, защото са различни – от нас или от тях. Защото така щели да живеят по-добре – когато „другите“ са нещастни, „те“ ще са щастливи.

Едва ли има по-силно и по-всеобхватно оръжие от словото. Но авторите на съзнателното слово, което пробожда с антихуманността си носят толкова отговорност, колкото най-големите диктатори и терористи. Защото противопоставят човешки свободи и права. Свободи ли са онази свободи, които оковават във вериги едни за сметка на други? Права ли са онези права, с които се разпорежда друг вместо теб? 

Когато няма справедливост, няма разум, няма съзнание. А „Най-силното оръжие в ръцете на насилника е съзнанието на потиснатите“, казва Стив Бико. Справедливо ли е да мълчим, докато едни варят други на бавен огън с нашите дърва, в нашия казан?

Когато моето дете е бито, то тогава е бито детето на всеки един от нас. Когато е разрушена къща на някой от вас, то тогава е разрушена и моята къща. Когато някой попадне под ударите на репресивния апарат, това означава, че всички ще попаднем под ударите на репресивния апарат. Когато нападат наши братя и сестри в Украйна, Унгария, Македония, Сърбия или Стара Загора – това означава, че скоро ще додей време, когато и нас ще ни нападнат. Живеем във фашистка държава – идеология, с която са пропити всички институции. Не е нужно да се доказва това, защото ние всеки ден се сблъскваме с нея.

Зъб за зъб, око за око… Това е мисленето на хора, които нямат нито зъб, нито око, нито и ухо. И няма какво да губят. Но какво можем да направим ние без пари, без съпротива, без власт? Ето един урок, който ни е оставен от личността на Исус за християните и Иса за мюсюлманите. „Какво толкова могат да направят 12 души, викайки от покривите? Не бързай с изводите си? За три години Исус/Иса е „уловил“ 12 души – апостолите. Не е много. Но ако тези 12 души за три години уловят по 12 души – стават 144, а тези 144 за три години ако уловят по 12 – стават 1728, и тези 1728 ако уловят за три години по 12… и те по 12…, и те по 12…, и те по 12…, и те по 12: излиза, че след 21 години Иса/Исус ще има повече от 400 милиона последователи, които ще викат от покривите неговите думи! Това е разбрал тогава Пилат и се изплашил от думите на кроткия Исус/Иса повече, отколкото от меча на бунтаря Варава. Защото мечът на малкия юдейски народ най-много да изкърти някое камъче от крепостта на огромната Римска империя, а думите на Иса/Исус могат да превземат крепостта отвътре. Което и станало. Е, не след 20 – след 200 години Римската империя пада в краката на Исус/Иса без бой, без оръжие – само чрез слово“, из „Български хроники“ на Стефан Цанев. 

Това ни оставил тази светла личност в двете големи религии. На нас ни остава само едно – да повярваме, че можем да постигнем справедливост. Да материализираме молитвата си. Всеки ден да заслужим справедливостта. Да изнесем смиреността си, но и непримиримостта към несправедливостта извън храмовете. Да заживеем живота във вярата в доброто и извън църквите и джамиите.

Бъдете благословени!"

От 18 ноември, 2018 г.