сряда, май 11, 2016

Антициганизмът – врагът пред портата


Краят на Втората световна война играе важна роля в редица психологични изследвания на човешките мотиви. С различни похвати и техники за манипулация на масите експериментални групи от млади хора биват превърнати в яростни нацистки отряди за много кратко време. Социалните психолози оценяват тази податливост на неоформените личности като уклон на конформисткото съзнание и несъзнание. Дали човек е подготвен да разпознава симптомите на психичната девиация на личността и масите, които я овластяват, е реторичен въпрос. Особено, когато това вече се случва като по учебник в българското общество. Къде платено, къде доброволно – отклоненията са факт. 

Латентният расизъм перманентно и солидно се отглежда и толерира с действието и бездействието на институции. Раднево е логично продължение на инцидентите от Катуница, Гърмен, Орландовци и много други квартални свади между роми и българи, които остават извън медийния обхват. Характерът на случаите е специфичен, но начините, по които възникват, развиват се и приключват, са като déjà vu – жажда за мъст и публичен линч на всички роми. 

Ромската общност няма колективни права. Обаче, голяма част от българското общество иска последствията и отговорността от индивидуалните закононарушения на отделни български граждани от ромски произход да се споделят от цялата ромска общност. Разбира се, това противоречи на правото и справедливостта като цяло. Щом дадено престъпление се извърши от етнически българин, обаче, публичният дискурс е доста по-различен. Побоят на околовръстното в София, след автомобилно спречкване, не предизвика същата реакция, като тази в Гърмен или Раднево. Протестното мнение беше вяло, а етническият произход на побойниците не беше от особено значение. 

Липсата на категорично публично осъждане на расизма от страна на държавните мъже и жени, пробитият от същия расизъм медиен дискурс, хаотичните действия на прокуратурата и неефективните съдебни решения водят до цикличната поява на тези сблъсъци в обществото. Засега се измъкваме без особено сериозни последствия. Гасим пожара на момента и продължаваме напред, без да сме изчистили горящите въглени. 

Мълчанието на държавниците 

Държавата със своите структури активно участва във временното потушаване на възникналите размирици. Наказва и порицава колективно ромите. Насилствено събаря единствените им жилища, като ги превръща в бездомници без перспектива. Задържа заподозрените за мелето роми за неопределено време и без ясни мотиви. Целта – да се успокои тълпата от разбеснели се неонацисти, като се удовлетворят желанията и исканията им. Защото същите настървено крещят и се блъскат в органите на реда от първа линия на активните мероприятия. 

По време на напрежението в Гърмен областният управител на Благоевград по неофициална информация е посетил ромския кв. Кремиковци и помолил жителите му "да бутнат някоя друга къща, колкото да успокоят въстаналите граждани". Кметицата координираше действията си с протестиращите, които първо се оплакваха от "циганската престъпност", а впоследствие от "незаконните цигански къщи". 

Експерт, изготвящ съдебно-медицинската експертиза на бития Митко от село Овчеполци, е заявил пред адвокат на Българския хелзинкски комитет: "От мен да знаеш – на манго му няма нищо. Добре си е манго. Посритали са го малко само". За да потули случая, кметът на селото завел побойника да се извини на бития и го помолил да не казва на никого, без да подозира, че цяла България вече е гледала авторския клип на престъпника. 

Кметът на Раднево активно участва в протестите на "жителите" на града, както сам се похвали в ефира на bTV. Участието му не цели да овладее гнева на нажежените му съграждани и да въдвори институционален ред, а да им окаже политическа и морална подкрепа. Даже заявява "ще бъдат премахнати незаконните постройки на ромите". 

Случаят "Митко от село Овчеполци" се оказа крайъгълният камък за институционалните летаргия и безхаберие спрямо спящите расистки клетки, които се пробуждат заплашително. Защото социалните медии завъртяха казуса на битото момче по целия свят и предизвикаха солидарна кампания, която съвсем леко размърда правораздавателните ни органи. Очите на света бяха събрани в нас. Но това не попречи на факта нито премиерът, нито президентът, нито председателят на НС, нито пък който и да е друг представител на държавата да не осъди физическото нападение с расистки мотиви. Напук на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов се солидаризира с Митко, като се снима с послание #НиеСмеРавни. 

Отсъствието на осъдителна реакция нормализира този вид саморазправа като нещо "в реда на нещата" или "мълчанието е знак на съгласие", както биха казали повечето българи. Още по-фрапантни са случаите, когато представители на държавата дават глас на антициганизма си, без да носят наказателна, политическа и морална отговорност. По-скоро с тях се солидаризира по-голяма част от политическия, икономическия и културния елит. Впоследствие и голяма част от обществото. Бабаитско-популистки трикове се приемат за част от демокрацията и държавните механизми. До момента, в който повече хора не пострадат от ефекта им. 

Омразата в медиите не ни прави свободни 

Расистките гледни точки са доминиращи във водещите български медии. Застрашителната тенденция подкопава устоите на гражданския мир и междуетническите отношения, което не е безобидна заплаха за националната ни сигурност. 

Фактът, че България е на 113-то място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници", е ярко доказателство, че пробивът на расизма в медиите не ни прави нито по-свободни, нито по-мислещи, нито пък икономически по-проспериращи. Проповядването на омраза и ненавист от медиите е сред престъпленията, които не носят последствия за собствениците им и работещите в тях. Още по-малко за събеседниците им. 

Лоша практика е крайните позиции да нямат разумна алтернатива – необходимо условие, ако искаме да се измъкнем от блатото на полусвободните слово и мисъл. 

Още по-цинично и взривоопасно е при тези обстоятелства да се провеждат медийни дискусии за т. нар. "ромска интеграция", като се сблъскват емоционални политически гледни точки, разпалващи междугражданския пожар. 

България не е само на българите 

Обвинителните актове на прокуратурата и последващите съдебни решения са ключът към прекратяването на формите за саморазправа на едни граждани с други. България продължава да виси в списъка със страни без регистър за престъпления от омраза. Не е лъжа, че в това отношение у нас липсва правосъдие и справедливост. Почти всички престъпления по този член на Наказателния кодекс се оформят като престъпления по хулигански подбуди. 

Ключов факт е наличието на прокурори, следователи и съдии, които смело споделят възгледите на вижилантите*. Правораздаването работи под натиск и взима решения, които отчитат моментните въжделения на бунтовете. Това е опасен прецедент, защото създава дисбаланси по отношение на прилагането на закона спрямо гражданите от малцинствен произход и равнопоставеността им пред държавните системи. 

Ходенето по ръба на бръснача, въпреки препоръките на Съвета на Европа и ОССЕ за ефективни присъди, отлага във времето безкомпромисното и безпристрастно прилагане на закона за престъпните идеологии. Слоганът "България на българите" е тривиално и архаично тълкуване на ролята и функцията на държавните органи. Всеки гражданин заслужава справедливо правосъдие в България, а не в Страсбург, което излиза доста скъпо за всички данъкоплатци. 

Ако не моралът, то членството ни в престижни организации като Европейския съюз ни задължават да се съобразяваме с документите, които сме ратифицирали, като гарант за неприкосновеността на човешкото достойнство, гражданските и човешките права. 

Възходът на държавата на расистите 

Публичното подхранване на протестната вълна в Раднево от определени политически субекти е видимо с просто око. Плашещи са липсата на държавна реакция и живите признаци за институционален антициганизъм. 

На заден план са оставени както разговорът за принципите на демокрацията, така и дебатите за перспективитe за развитие пред България. Витаещият дух на расизма рано или късно може да предизвика разрушителна ответна реакция. 

Вижилантските групи за натиск обикновено възникват по места, където държавата се колебае или отсъства. Категоричното им подвеждане под съдебна отговорност за подклаждане на гражданска война и създаване на парадържавни структури, е знак за наличието на държава и символизира върховенството на закона, като висша функция на морала. 

Борбата с терористичната организация "Ислямска държава" е безкомпромисна, защото заплашва човешките постижения. Никой не иска да живее по правилата на терористите. Но борбата с възраждащата се "Расистка държава", домашното ни отроче, все още е плаха и тиха. Антициганизмът не ни засяга тук и сега, но готови ли сме да живеем в расистки вижилантски анклави, е въпрос, върху който си струва да се замислим. 

*Вижиланти - Вижиланти или виджиланте (от англ. и исп. vigilante; също – виджилантизъм) е гражданин или организация, действащи като правоприлагащи органи или в преследване на свои собствени представи за правосъдие, без да им е дадена такава власт по закон. Макар жертвите на подобни неупълномощени официално от властта хора нерядко да са истински престъпници, виджилантите могат да имат собствени етически представи, различаващи се от общоприетия морал и в такъв смисъл те могат да намират за виновен човек, който според общоприетия морал е невинен; който не е доказан като престъпник по правилата за доказване в наказателното право; както и могат да налагат непропорционални според общия морал наказания за определени простъпки. 

*Антициганизъм - Специфична форма на расизъм срещу ромите, който варира от словесни расистки обиди, минава през по-сложни прояви, като отричане на расизма, представяне на ромите като хора без култура или чувство за идентичност, и стига до изключването и отсъствието на ромите от различни институции. Тази форма на расизма се подхранва основно от предразсъдъците, които битуват за ромите в публичното пространство.

П.П. Текстът е публикуван в Capital.Bg

петък, април 08, 2016

45 години Romanipe – не е достатъчно!


Romanipe – ромска философия за справедлив, мирен и достоен живот, почиващ на дълбок древен морал. Животът на слънцето в утроба на жена – i khamni Romni. Избликът на смях в играта на деца – o Romane chave. Топлият уют в кирпичената къща – o Romano kher. Вкусът по езика от лютата манджа с месо – i Romani zumi. Бунтът на клетниците вечни – i Romani zor. Изворът на сълзи от дълбоките самотни погледи - i Romani dukh. Тръните в петите от прясно оросена трева – o Romano drom. Езикът на звука от вековете – i Romani chib. Пияното петолиние от ноти – o Romano bashаlibe. Волният полет над горите, босата разходка по звездното небе – o Romano dzivdipe. Трепетът на настръхналия дух – o Romano mangipe. Препускащият див вятър – o Romaно khelibe. Смелостта да се изправиш и да продължиш сам – o Romano chahipe. С два залъка да нахраниш жена и дете – o Ramano barvalipe.

Romanipe е бунтът срещу границите на човешката мисъл. Romanipe е заплаха за онези, които живеят в термините на властта и кутиите на системите.

45 години от Първия световен ромски конгрес.

Гордо се наричаме роми, но не липсват „доброжелатели“, които ни наричат „уязвими“, „маргинали“,  „бедни“, „болни“ и „безработни“. И всичко е на крачка от асоциални. Me siom Rom ще пребъде.

Ромското знаме е извор на опора. То е тялото на ромска идентичност. Ромското знаме е основа за надграждане. Ромското знаме събира в едно – земята, небето, живота. А те са вечни.

 „Джелем, джелем” страшно ни подсеща за усташките „Черни легиони“ и SS войниците, умъртвили цели семейства, разделили деца от родители, запечатали съзерцанието на мъртвите в съзнанието на оцелелите. Мисълта за разпилените съдби, превърнати в кости, кръв и пепел не трябва да ни дава мира.

Ромският език е духа на ромите. Предаван от уста на уста, вече живее във вечността. Потискан от страх и ненужност, Romanes е жив.

До днес продължава вековната изолация и сегрегация на ромите – в квартали от стени и бодлива тел, в училища без образование. Невидими и прозрачни, ромите пазят културата си тайно. Работят и живеят като ни живи, ни умрели. В опит да пребъдат, забравят корен и род, за да се влеят в калъпа на света. Сменят лицата си, за да забравят себе си. Да бъдат прегърнати от незнайни ръце.

Samudaripen – ромският геноцид. Захвърлен и скрит в тъмните ъгли на човешката трагедия, далеч от светлината на слънцето. Антициганизмът спи дълбоко в лоното на Европа. Мехлем за раните няма. Хитрата глупост пише историята на знайни и незнайни жертви на користни и безкористни цели.

Езикът, културата, традицията, моралът, паметта, историята, знамето, химна са добро начало. Признанието идва тогава, когато се раждаме, живеем и умираме като роми.

45 години Ромска гордост. 45 години Ромско достойнство. 45 години борба за справедливост и признание. 45 години Romanipe – не е достатъчно!

Opre Roma!

Снимка: Ромският творец Sead Kazanxhiu представя своята уникална скулптура на ромските личности от Първия световен ромски конгрес през 1971 г.

понеделник, септември 28, 2015

По-добре имигрант и бежанец, отколкото ром в България

Не са бежанци, а роми със съборени къщи от Гърмен. Снимка БГНЕС

„Ние имаме многостотин хиляди роми. За тях полагаме огромни грижи. Милиарди от социалните фондове ни отиват всяка година, за да ги задържаме на територията на България. Те също са дошли отнякъде. През времето...“ 

Бойко Борисов, министър-председател на България.

Вчера късно вечерта гледах изказването на Борисов. И разбрах, че съм имигрант и бежанец. Сякаш е по-добре да си такъв, отколкото ром.

Нашият премиер ни съобщава две "важни новини":

„Ромите са стари бежанци“ е едната.

„България харчи милиарди да задържа ромите си“ е втората.

И двете кореспондират с истината частично. Ромите не са бежанци – това няма нужда от доказване. България не може да „задържа“ ромите си и не харчи никакви пари от собствения си бюджет – над 50% от българските роми вече са извън страната, а правителството само пише стратегии като чака Европа да ги осребри.

Сигурно много хора споделят мнението на Борисов. Дали то е държавническо обаче?

Да обясняваш, че полагаш грижи за ромите, при положение, че всеки ден България бута ромски къщи, е подигравка. Без войни и бедствия България изкуствено създава вътрешни бежанци, като оставя цели ромски семейства на улицата.

Посланието на Борисов е насочено към оцеляващия български гражданин, който търси смисъл в гладния национализъм. Той вярва, че бат‘ Бойко може да се справи с ромите, бежанците и въобще с всички лоши, които той хваща, а другите пускат. Заради липсата на перспективи този български гражданин постепенно става маргинал, който се радва на ограничени идеи, личности и партии. Конформист, който се загражда със стени и бодлива тел в самотата и немотията си. Премиерът говори точно на него.

Припомням и какво гласи Конвенцията за бежанците от 1951 г.:

"Бежанец е човек, който при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения”.

Едва ли някой може да допусне, че премиерът не е наясно с тази дефиниция. По-скоро пробва рефлексите на медиите и публиката.

А ако наистина не знае?!?

С лекота Борисов казва на ромите „вие сте бежанци, защото сте роми и сте дошли отнякъде – през времето“... Ромите обаче не са бежанци. Те са родени в България. И до ден днешен държавата не е проявила по-специално добро отношение към тях заради произхода им. Отношение, облечено в политики и подплътено с финансови средства. Някой ще каже „това се отнася за всички български граждаини“. Така е. Те също са бежанци, ако следваме логиката на премиера.

Всеки, който говори по този начин за ромите и принизява разговора до майтап с журналисти, създава основа за манипулации и противопоставяния – българите срещу ромите и бежанците, ромите срещу бежанците и пр.

А иначе, всички сме бежанци на този свят, г-н премиер.

Публикувано в Клуб Z.

вторник, юли 21, 2015

Живот "извън регулация"



Преди да стигнеш до землището на с. Марчево, необезпокоявано минаваш покрай импровизирания КПП. За сметка на това на връщане могат да ти спретнат щателна проверка. Служителите на реда са приказливи. Споделят, че няма никакво етническо напрежение и никаква "циганска престъпност". "Просто едни хора си правят експерименти", обобщават те.

Който и да посети ромската махала в Гърмен, няма да е нито първият, нито последният. Хората от кв. "Кремиковци" посрещат възторжено и с усмивки всеки, който се вълнува от проблема им – почти като възрожденци. Срещите се случват в кварталната евангелистка църква. Разговорът започва плахо. Погледите на ромите са пълни с надежда, страх и трепет. Става дума за домовете им, които всеки един от тях е построил с много труд и пот – тухла по тухла, камък по камък, дърво по дърво. Разбира се, това не ги прави законни.

По 7-8 души говорят един върху друг. Обясняват какви действия са предприемали през годините, за да спасят домовете си. Показват документи. В ромския квартал летата са горещи и влажни. А актуалните събития правят времето парещо и безвъзвратно загубено. В гласовете на хората се долавят болка и свиреп усет за безизходица. Не можеш да кажеш нищо на семействата, чиито домове вече са разрушени, освен едно празно "съжалявам". Притиснати от ужаса на багерите, двете семейства, чиито домове ДНСК възнамеряваше да бутне на 13 юли, говорят плахо. Положението на обитателите на тези къщи е крайно тежко. В едното семейство има шест деца, пет от които малолетни и едно непълнолетно. Едното от децата е с 95% инвалидност. В другото семейство има две малолетни деца, едното от които със сто процента слепота на едното око поради глаукома. Майката е бременна в осмия месец. Всички те са потенциални бездомници, ако държавата събори единственото им жилище. Гледат те в очите и очакват да им обещаеш нещо. Жената, чийто син е в ареста от началото на конфликта – вече повече от месец, споделя мъката си с пълни очи. Всички останали, участвали в сбиването и в последващата ескалация на напрежението, са с мярка подписка, домашен арест или освободени. "Нека да се успокои ситуацията. Синът ти може да се укрие. Затова го държим още", са казали неофициално на майката от полицията.

Защо всъщност са незаконни къщите

"Добре, ще си бутнем къщите! Но нека да ни дадат места в регулация, където да започнем да строим наново – законно. Само с бутане няма да стане тази работа. Къде ще ходим? Какво ще стане с нас и децата ни? Идва зима!", пита с емоционален тон Валентин, който е сред активните говорители на ромите от кв. "Кремиковци". "Всеки ден съм в общината. Говоря с кметицата Минка Капитанова. Не дава никакво обяснение как се избират кои къщи да бъдат бутнати. Нищо не ни казват", включва се Юлиян, който се опитва да води неуспешни преговори с местната власт.
В квартала има около 160 жилища. Близо 30 от тях са законни. Над 20 имат прекарана вода. Около 20 имат електричество. Има канализация, която разделя квартала на две и е прокарана в мандата на Ахмед Башев. Основната улица е асфалтирана. Всички останали пътища и улички са черни – пръст и тук-там едър чакъл. Всяка къща приютява около 2-3 семейства с по 3-4 деца. По думите на местните, кварталът е около 1300 души, от които близо 500 са деца между 0-18 години. Спрели са ги от училище и детска градина след сбиването. Трудно е да се преброи колко точно са жителите в кв. "Кремиковци", защото всички са мобилни – берат билки и гъби в региона и из страната. Сезонно отскачат до Гърция –  за бране на маслини, плодове и зеленчуци. Работят здраво и с гордост се хвалят, че са построили домовете си със собствени ръце и сили. "Казаха ни да строим. Казаха, че всичко е законно. Ако на теб кметът и общината ти кажат "Строй, аз гарантирам!" ти какво ще правиш? Тук кметът командва всичко. Но сега разбираме, че всичко е било фалшиво. Доверихме им се, а не трябваше", питат и обясняват всички един върху друг.

Документите на ул. "Извън регулация"

На 7 юни 2002 г. с решение №3980И Поземлената комисия в Гърмен е издала документ за придобиване на собственост на земеделска земя в масиви 44, 45, 46 и 47 в землището на с. Марчево, местността "Падарката", където днес се намират по-голяма част от жилищата на ромите от кв. "Кремиковци". През годините общинската администрация е провеждала няколко частични процедури за продажба на земеделските имоти-общинска собственост на частни лица в същите масиви и местност. Не ясно как, кога и защо общината е решавала да организира подобни процедури. Последно през 2011 г. около 25 души от ромския квартал успяват да купят земята, върху която се намират жилищата им. Не е ясно защо броят на местата за продажба е точно толкова и как са избрани кои да са те.
За местността "Падарката", в землището на с. Марчево, община Гърмен е издала 114 броя удостоверения за търпимост в периода 14 декември 2010 г. – 15 февруари 2012 г. От всичките 114 само 10 са оставени в сила. Всички останали 104 заповеди за удостоверения за търпимост за обезсилени от РДНСК-Благоевград в периода 22 март 2011 г. - 23 ноември 2012 г. По мнение на независими експерти няма член на Закона за устройство на територията, по който РДНСК-Благоевград може да оспори или обезсили заповедите за удостоверения за търпимост, издадени от община Гърмен. В качеството си на заинтересована страна общината е била поканена да се яви на делата по обезсилване на заповедите в Административния съд в Благоевград. Няма актуална информация каква е била позицията на общината. Ясно е само, че всички актове за обезсилване на заповедите са в сила до ден днешен. Доказателство за това е, че има жилища с удостоверения за търпимост, чиито собственици са получили първо покани, а впоследствие и заповеди за събаряне. Не става ясно защо РДНСК-Благоевград е обезсилила точно 104 заповеди за удостоверения за търпимост, а не повече или по-малко. През последните няколко месеца община Гърмен също е издала 16 заповеди за премахване на незаконни постройки, които все още не са достигнали до собствениците на жилищата.

Адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на улица "Извън регулация" (това е попълнено в полето за улица в документите, които получават повечето хора в "Кремиковци") в село Гърмен се извършва от №1 до №46. До 20 май 2011 г., съгласно чл. 92 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), адресната регистрация се извършва при заявяването на адреса (улицата и номера) от лицето. След направените промени от 20 май 2011 г. в чл. 92 от ЗГР, за адресната регистрация лицата представят документи за жилището, в което ще бъдат регистрирани. На улица "Извън регулация" адресната регистрация се извършва с удостоверения за търпимост. Това означава, че около 1000 жители на кв. "Кремиковци", след изтичане на срока на валидност на документите им, няма да имат право да ги преиздадат. Тази практика не е изключение и не се отнася само за Гърмен. Тя се прилага в повечето населени места, където съществува подобен казус. Благодарение на тази промяна в ЗГР, вече има български граждани, които нямат лични документи.

Любопитен е фактът, че в удостоверенията за търпимост и поканите на ДНСК за доброволно  премахване на незаконните постройки са споменати само трите имена на лицето, което обитава имота, и номерът на улицата. В масовия случай улицата е една и съща – носи многозначителното име "Извън регулация". В документите не са вписани единните граждански номера. Оставайки без документи, тези български граждани губят всичките си права като такива, включително и правото да гласуват (каквато цел в програмите си имат доста политически партии). Единственият легитимен документ, който им остава, е удостоверението за раждане. А животът им влиза във фаза "извън регулация".

Докато бяхме в "Кремиковци", много хора ни представиха удостоверения за търпимост, договори за покупко-продажба на земя, банкови извлечения за платени местни данъци и такси, удостоверения за пред ВиК, платени квитанции за явяване на търг за купуване земя, скици на имоти, констативни протоколи и пр. Доста от хората разполагаха единствено с копие от документите си. Обясняваха, че от общината задържали оригиналите в архива, което е нелогично, но доста хитро от страната на местната власт. Защото с лекота могат да унищожат оригиналите и да обвинят ромите, че фалшифицират документи. Разбира се, това е една песимистична хипотеза, но напълно вероятна. Тъжната новина е, че почти всички в квартала имат удостоверения за търпимост. Никой, обаче, не знае кои са обезсилените удостоверения и кои са в сила. Само около 20-30 души имат нотариални актове за земята и акт 16 за жилищата. По всеки случай през годините общината е прилагала различен подход – за узаконяване или премахване. На това се дължи съществуващият документален хаос. Институционалната памет се е изтривала след всяка смяна на политическото ръководство на общината. Всяко местно управление е идвало със свое разбиране за проблема, въпреки че последните 10 години една и съща политическа сила управлява общината.

Животът на ромите от Гърмен е изгубен по трасето на предизборните обещания. Държавници у нас невинно и наивно вярват, че решават проблема с незаконните постройки, като свалят покрива и бутнат читирите стени на единствения дом на дадено семейство. С лекота намират решение за най-малките нарушители. Същевременно уверено обясняват пред цяла България как бетонът не е бетон и дюните не са дюни. Няколко цигански къщи по-малко.

Предисторията на кв. "Кремиковци"

Началото на кв. "Кремиковци" в с. Марчево, община Гърмен, е поставено в 60-те години на миналия век, когато с Постановление на МС е наложено на всички местни власти в страната да предприемат мерки за усядане на номадстващите на съответните територии ромски и други групи. Независимо обаче, че е създаден в изпълнение на партийно-държавно мероприятие, в продължение на 30 години кварталът е оставен извън регулация, без абсолютно никакви грижи и комунални услуги.

След 1989 г. започва процес по реституция на национализираните имоти в община Гърмен. Поземлената комисия, в нарушение на тогава действащия Закон за собствеността и ползването на земеделски земи, реституира в реални граници на етническите българи-собственици от периода преди комунизма и техните наследници именно земята, населявана от местната ромска общност, заселена там принудително в изпълнение на партийно-държавно мероприятие.

Макар че през 2000 г. общинските власти на Гърмен предлагат на ищците за компенсация земя от по-високо качество, голяма част от собствениците настояват да получат точно "своята земя", попадаща на територията на кв. "Кремиковци", надявайки се чрез това притискане на ромите да успеят да ги прогонят завинаги от региона. С оглед на назряващия тежък конфликт и в резултат от застъпнически действия  от страна на живеещите в квартала и на граждански организации извън  него, през април 2000 г. кметът на община Гърмен изпраща писмо до министъра на земеделието, в което се посочва, че въпросната земя е реституирана от Поземлената комисия в реални граници в нарушение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и иска отмяна на решението, промяна на предназначението и собствеността на земята (в общинска) и равностойно компенсиране на собствениците (под формата на земя). Това е направено със заповед на министъра на земеделието, потвърдена след обжалване и от ВАС. Въпреки това първоначално добро развитие на нещата, отварящо път към регулация на квартала, жилищният статус на местните роми не се променя, те остават да живеят в своя квартал, без да получат и до ден днешен желаната регулация и свързаните с нея инфраструктурни и комунални услуги. Въпреки обещанията на политици и постулатите на действащата от 10 години "Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите 2006-2015", доразвита в Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) и в съответните планове за действие.

Защо нищо не е направено в продължение на толкова години в един толкова малък и лесен квартал – ето на това трябва да получим отговор.

Текстът е публикуван на www.capital.bg