Спомени от Аушвиц


Стоя пред тежка черна порта аз,
чиято тъмна сянка ме прегръща с гняв.
И ето, че отваря се вратата за моите мургави братя!

За първи път прага й прекрачих,
Но не като пленник, а като гост тогаз.
Гост, дошъл да види мрачното и пусто минало на своите деди.
И да изпита мъчителен гняв – гняв, към пречупеният черен кръст!

Усещам миризмата на кръв и гнила плът, както моите братя са усещали тогава.
Във въздуха се носи полъх на черна смърт!
Полъх, каращ ме да настръхвам, а сърцето ми - да се стяга!

Малко по-напред във двора има плоча - там, над гроба!
От дясната й страна дърво стърчи нависоко!
Дърво, напоено с циганска и еврейска кръв жестоко!
Дърво на скръб, дърво на жал! Дърво на насилие и печал!

А отляво са студените чугунени пещи,
Погълнали в огньовете си хиляди създания човешки!
Не съм забравил и бункера оловен,
Пред който останах безмълвен!
Бункерът, задушил човешки души – безгрешни жертви на войната,
Но виновни за невинността си.
Поспрях и запитах се аз:
„Господи, къде си Бил тогаз? Къде е Била Твойта милост и Твойта власт?”

Ням, оставям пред паметника цветя, паля свещ и се моля.
Моля се за мир на братските души.
Души, изтормозени от нацистки насилия и злини.

А сега се обръщам, братя, аз към вас!
Кажете ми, за Бога, каква е разликата между нас?!
Дали цветът на кожата ми е проблем или етносът ми опетнен?
Не е ли болката еднаква тя за всички?
А Земята... хлябът? А въздухът... водата?...
Тогава, къде е мястото на гнева -
Причината за краят на Света!

                                                                                  Вергил Ибрям

Коментари

Популярни публикации