неделя, юни 05, 2011

Припикливи политически времена

Събуди ме морски бриз с полъх на водорасли. Размърдах се. Краката ми се поддаваха от широкия, но не и дълъг матрак. Завит, с памучен чаршаф, се надигнах. Времето беше напреднало, а слънцето - разполовило небето. Влязох в хлъзгавата  баня и застанах под силните хаотични струи на душа. Водата като капки се стичаше по сънливото ми лице. Изкъпах се. Излязох мокър и бос. Усещах гладкият фаянс по петите си. Облякох се лятно - времето беше припекливо. Слънцето пареше. А сутрешните телевизии отново са повръщали политика, политика... и политика. Ясно - цял ден освен припеклвио, ще ми бъде и припикливо. То от политики на човек вече или му се допикава, или досира. Заключих тясната врата на църквата и излязох на двора. Поех към шосето, за да спра такси до автогарата. Нямаше и пет минути мина жълтата кола и се качих. Шофьорът беше леко пълен и малко мазен, с къдрава брада. Свали ме пред MALL някой си, където се намираше и автогарата. Подадох му пет лева цели, а той си остави и бакшиш от петдесет стотинки, без да съм искал да си ги остави. Живи и здрави. Ами, дано, но културата на бакшиша я имат само нашите бакшиши! Качих се в малък автобус, който трябваше да ме закара до индустриалното градче, от където трябваше да поема към родната къща. По пътя замириса на масло. Но не на онова масло и кашкавал от прословутата припиклива реклама. Това си беше живо двигателно масло. Наподобяваше влаковата миризма, която се лепи не само по тялото ти, но и по мисълта ти. А до мен седеше увехнала баба, която не спираше да говори за политика по махленски и едновремешен начин с една друга пътничка. Народът, работа, държавата, партията... Баш по пролетариатски. И познайте какво се случи?! Допика ми се! Още щом слязох побегнах с тежката си сива раница към WC. Тъкмо се облекчих и чух политически изповеди. Е, и досра ми се, но реших да изчистя мисълта си, вместо себе си! Поех по пътя към родното селище. Пристигнах малко с мъка. Третираха ме като картоф. Натовариха 40 души в автобус за 33. Нищо. Свикнали сме. Въпросът е да недоволстваме и да говорим за политика. В родното градче беше тихо и прашно - безлюдно, но зелено. Отправих се към вкъщи, за да си отпочина от политика, масла и картофи, което в комбинация с бира е трепач, разбира се нямам предвид изгорели масла. Вечерта седнах в ароматната и приятна махленска кръчма. Това място е от малките вдъхновения, което те разкрепостява до дупка. Разговорите са непринудени и съпроводени с истинско мезе (не стандарт Стара планина, разбира се!) и домашен алкохол. Уютът е на лице. Отношенията между хората са топли и пълни с усмивки. Единствено тук не ми се допикава и досира, защото тук за политика се говори само с презрение и неуважение. Тук времената са припекливи, а не припикливи. Тук усмивката е важна и добрият лаф мохабет. Тук за политика не говорят, защото всичко е в техните ръце. Ако работят - има, ако не работят - няма. Тук не говорят за политика, защото няма как да действат. А самото говорене и жалване, без конкретно действие, е като робска революция!

Автор: Тайна...

Няма коментари:

Публикуване на коментар