четвъртък, юли 15, 2010

Jack Daniel’s ми говори за живота и нещата от него II

И задъхано ми сподели, напълно си прав само за едно – човекът е Божие създание, което бяга от себе си. Всичко останало е частична, но болезнена истина. Мълчаливо затишие се установи между погледите ни. Ръката ми отиваше към дебелата стъклена бутилка, за да изцеди кадифеното й топло съдържание в квадратната ми тежко-зелена чаша. Онзи ден видях един съученик, споделих аз. Мой много близък човек. С него израснах. С него учех. А в деня преди онзи ми звъня друг съученик, който също беше част от мен и живота ми. Всъщност тримата бяхме неразделни в гимназиалната си възраст. Доколкото имам спомен и в детската градина бяхме заедно. Но нещо се случи между тях двамата, докато аз бях в големите възможности. Сега те се подминават мълчаливо – без да си говорят дори с поглед. Нещо се е случило с тях. Нещо ми се е случило на мен. Трудно ми е да ги позная. Трудно ми е да се позная, защото не мога да ги разгадая. А не беше така преди доста време, когато бяхме заедно – в училище и след училище. Имаше искра на братство между нас. С наведена глава гласът ми притихна. Хората не само се променят – някои от тях се трансформират в бездушни животни. Каза Jack, с риск да обиди някое живо нечовешко същество. Твоите приятели са се преинсталирали, без да запазят съдържанието на харда. И се случи нормалното – споменът за се изпари, а с него и болката за липсата на парчето „месо” от живота им. И в подкрепа ми разказа разведряващ, но пълен с доза истина виц. Преди време Моисей слязъл от планината. Със себе си свалил 10-те Божии заповеди, и казал на хората да живеят по тези правила, за да удължат земният си престой и да се установят в рая. Хората заживели по правилата. Не след дълго се родил Исус, който казал, че е Господ. Той е бил посланик за Божията воля. Хората го послушали и последвали, докато в един момент римляните се уплашили от влиянието му и го разпънали на кръста. Малко по-късно се появил Зигмунд Фройд. Той пък казал, че всичко е секс. Приканвал хората да правят секс, секс, секс и само секс. А хората се убиваха да правят секс. Още по-късно се появил Алберт Айнщайн, който казал, че всичко е относително. И тогава хората не знаели какво да правят. И дочакали Волен Сидеров, който им заповядал – циганите на сапун. Но в същото време се провикнал Мартин Карбовски с контразаповед – не циганите на сапун, а сапун на циганите. Поех последната глъдка Jack с надежда за нова среща в скоро време. В заключение на казаното стигнахме до извода, че човекът мрази Господ. Защо ли?! Как защо! Защото в центъра на съществуването си издига в култ хуманността! Сиреч Господ е след човека. И именно затова ние днес носим последиците на хуманоцентризма, които са още по-страшни от теоцентризма. Свободата на мисълта и делата е необятна. По делата трудно можем да се познаем, защото сме много, защото делата ни са много! А свободата – свободата все ни идва в малко!

П. П. Погледнах през стария прозорец от времето на дядо ми, с решетки като на затвор. Беше облачно, но горещо и влажно. Припекливо и припикливо. Механичният часовник върху старият хладилни беше спрял. Забравил съм да го навия. Изгубил съм представа за времето. И все още губя. А бутилката беше изсушена. И миришеше на стар Jack Daniel’s.

Няма коментари:

Публикуване на коментар