сряда, октомври 28, 2009

Журналистическа немарливост

Единадесет годишна циганка от сливенското гето „Надежда” е родила. Определено това е нарушение на закона. Определено това е морално престъпление. Определено това не е традиция сред ромите. Определено това не е масово явление.

Погнусявам и се изчервявам от яд, когато великите „компетентни” български журналисти разфасоват случай, в който са заплетени роми.

Аз никога не бих си позволил да коментира даден проблем, ако нямам нужните знания и информация за него.

Госпожата от „Челюсти”, Дияна Найденова, се отнесе абсолютно несериозно и повърхностно към случая с 11-годишната ромка от Сливен. Не знам как си подготвя предаването госпожа Найденова, но от него лъха непрофесионално журналистическо поведение. В университета са ме учили, че за да работя по даден случай, преди всичко е нужно да се запозная със спецификите и background-а му. Един приятел, американски журналист от в Словакия, нарича този процес Журналистически Дарвинизъм. Така, както е проследил Дарвин развитието на човека през вековете, така и ние би трябвало да проследим как се променя дадено състояние или даден проблем през годините. Уви, „най-добрите” ни журналисти нямат този усет или желание да проследят причините за определен проблема, за да видят последствията. Те предпочитат да виждат само грозните резултати и да им се наслаждават, коментирайки ги на кафе в топлото си уютно студио. В заключение се случва това, което най-много мразя в българската журналистическа среда – от отделен случай се прави генерален извод за цялата маса от хора.

За жалост госпожа Найденова е пропуснал още един журналистически урок. Обикновено при нея гостуват двама души. Но никога не остава незабелязана пристрастността на водещата към една от страните. Друг мой приятел редактор в популярен западен вестник казва, че един журналист винаги трябва да води война вътре в себе си с лична си позиция. На кратко той го нарича Журналистически Джихад. Да се бориш с личното си мнение, като се стремиш да го запазиш за себе си, а не да го излагаш и налагаш на хората, които интервюираш, с цел разговорът да върви в желаната посока от теб. Все пак журналистиката трябва да бъде обективна, нали?

Но в България е позволено всичко. Освен, че всички разбират от футбол и политиката, вече всеки гражданин и журналист е компетентен по проблемите на ромите и ДАНС.

Този, който е измислил ресорите в журналистиката, трябва да е голям глупак. Я, виж ти, ресор. Друг път. Всеки разбира от всичко.

П. П. Скоро очаквам Бойко Борисов, Симеон Дянков и Цветан Цветанов да вземат отношение по случая с 11-годишната майка от Сливен.

2 коментара:

  1. На недоебаната от Челюсти винаги й е такова поведението. Що се отнася до осведомяването й... съмнявам се да й/им (на продуцентите) пука :)

    Важно е да хапе от екрана и това е. Всъщност, тя дори не хапе от екрана, а само ближе кинескопа от вътрешна страна, най-много да наръфа гостите си - хора, с кофти късмет - заради факта, че са попаднали там :)

    Кучка ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Това с близането и аз съм го забелязал. Наистиан си ближи устните, че чак вода ми тече понякога от ТВ-то, като я гледам. Още преди известно време ме ядоса, когато й гостуваше Тома Марков. Тя му каза, че мирише на водка. Но едва ли се е замисляла, че умственият й капацитет е едва 0,00001 процента от неговия.

    ОтговорИзтриване