неделя, септември 27, 2009

Потно горещо 3 - край

Рано сутринта ми се обади човек, който дори не знаеше, че съм в града. Човек, който най-малко очаквах да ми обърне внимание, защото аз нямах време за него – умишлено.

Тя ми се сърдеше (малко). Беше ми ядосана. Моето надменно държание към нея сега ме наказваше – тя ми се обади и дойде при мен. Говорехме си за стари спомени. Преди три години я харесвах, но по стечение на житейско-женски обстоятелства и непредвидени реакции с лош резултат за мен и нея, всичко бе приключило. Има една мисъл. Не знам чия е. „Когато имаш чувството, че всичко е свършило, всичко започва наново”. Не беше точно така, но горе-долу това гласи. Така стана. Имах чувството, че съм фекална маса насред зелено поле. Но се оказа, че тепърва навлизам в нещо зелено и приятно за окото – от жаба станах принц. Благодарение на това момиче. Или вече беше жена?! Пропуснал съм да я опозная. Тя беше променена. Три години са достатъчни за изграждане на ново „лице” и „съзнание”. Усещах топлина в погледите й и студ в думите. Знаех си, че все още има нещичко, което тръпне в нея, когато ме види и усети близо до себе си. И така беше.

Не исках тя да се чувства утешителна награда, защото я исках и имах нужда от нея – нова и променена, но със стари чувства. Тъпо е. Винаги така се получава. Тя беше утешителна награда в очите на другите, но и моите. Тя зае онова място, което и бях отредил преди три години. Всяка жена, към която съм изпитвал чувство, или е била необикновена за мен, има своето място в духовното ми сърце. Сигурен съм, че е така със всички мъже. Но често не ни достига смелост да го кажем, защото сме горди. За няколко дни аз самоубих гордостта си няколко пъти. Не съжалявам. По-добре да убиеш гордостта си, отколкото тя да те унищожи.

След няколко дни с „новата ми” бях променен. Разбира се мисълта за „старата” все още кървеше. За първи път осъзнах, че понякога е по-добре да пипнеш близкото, отколкото да протягаш ръка към далечното (непознатото, различното…!) и да не докоснеш нищо. Понякога е добре да не виждаме по-далеч от носа си.

Трудното и недостижимото е жестоко изкушение за мъжката гордост – възможност за удовлетворение на мускулното ни его. Няма нужда от това. Няма нужда от доказване, показване и мерене. Нужно е мъжът да бъде себе си, без да влиза в ролеви игри и модели. Защото ще дойде ден ще се измори. И тогава истинската му същност може да не се понрави на никого. Дори на самия него. И никоя жена не търси супермен. Всяка жена търси своят мен.

Тежко е да научиш, че някой, когото обичаш, не е такъв, за какъвто го мислиш.

Край!

P.S. Оригиналът е тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар