събота, април 11, 2009

Един разговор с мен за живота от нещата

"Хора казват, че циганите имат право на социални помощи, но реално всеки български гражданин има това право"
"Вярата ми е в младите - и роми, и българи..."

Огнян Исаев е студент по журналистика в Шуменския университет. Роден е в град Върбица, където завършва средното си образование. Разказва, че преди години е пътувал с автобус до Шумен, за да ползва интернет и за да провери електронната си поща. Сега вече е в последния курс на обучението си и има публикации в регионални, национални и чужди медии. Специализирал е в Холандия и Чехия. Той е председател на мултиетническата младежка организация „Заедно напред” и е координатор на младежката програма за развитие в асоциация „Интегро” – Разград.

Празнуваш ли 8-ми април?
Всъщност Денят на ромите не е празник, а ден за възпоменание за циганите, които са загинали по време на Втората световна война. Осми април за ромите е като десети март за евреите. Много хора обаче гледат на този възпоменателен ден като празник. Иначе почитам паметта на загиналите, но тази година не участвах в тържествата. Сега гледам нещата от друг ъгъл и разбирам, че не е правилно да се отбелязва с танци и веселие деня, в който трябва да си спомним за хилядите жертви.

Да, но и медиите представят осми април като Световен ден на ромите. Получаваше ли поздрави за „празника”?
Получавах, но пак казвам, това се дължи на факта, че повечето хора не знаят защо всъщност се отбелязва този ден. Много роми също не знаят какво точно празнуват. Никой не им е обяснил.

Обиждаш ли се ако те нарекат циганин?
Не може да ме обиди думата циганин, но пък и обръщението ром не ме кара да се чувствам по-горд. Зависи какво се влага в тези думи. Аз лично предпочитам някой, който гледа на мен без излишни предразсъдъци, да ме нарича циганин, отколкото Волен Сидеров да ми казва ром. Такива хора като него винаги влагат нещо негативно в обръщението, без значение коя дума използват. Иначе ром е изкуствено наложена дума, която правителственият сектор и неправителственият се опитват да вкара в езика през последните 10 години.

Използвате ли помежду си думата циганин?
Когато се шегуваме, да. Казваме си циганин, дори мангал, но когато трябва да използваме етническо обобщение на нашия език използваме „Ние ромите”.

Често ли попадаш на дискриминационни отношения?
Не съм попадал на такива, ако не броим няколкото случаи, в които не са ме пускали в дискотеки. Но под такова отношение не са попадали само роми, а българи и турци. Просто в някои клубове имат определени критерии, по които си подбират клиентелата. Аз съм обикновен български гражданин, нито съм алкохолик, нито побойник. Отивам с приятели, за да се позабавлявам. Случвало се е да ме връщат, когато съм бил с хора от други градове или от други държави. Тогава се чувствам наистина неудобно и се чудя какво да им обясня. Но на моменти с право не пускат определени цигани. Могат да спрат роми, когато те са криминално проявени или не демонстрират обща култура. Тези отрицателни примери обаче пречат и на мен. Заради тях, не ме пускат и мен, без значение, че аз искам само да се забавлявам.

Ти си против дискриминацията, но в същото време посочваш и изключения. Не е ли важен само индивидуалният подход?
Да, така е. Това е разликата между европейската и българската демокрация и тази, която е в Щатите. Тук се дават права на определена група хора: роми, гейове, турци и други, а индивидуалните права се губят. Когато принадлежиш към дадена малцинствена група, трудно могат да забележат личните ти възможности. Това не е така в САЩ. Пример е новият им президент Барак Обама. Въпреки своя цвят на кожата, той успя да се развие като лидер. Там можеш да се издигаш без особено значение откъде си тръгнал. Докато тук не е така. У нас първо се гледа етносът или сексуалната ориентация. Нямаш равен шанс, ако си различен по тези критерии.

Какви са циганските права?
Те са преди всичко формални. Много хора казват, че циганите имат право на социални помощи, но реално погледнато всеки български гражданин също има това право. Трябва само да си пусне молбата в Агенцията за социално подпомагане. Много българи обаче не опират до това, те търсят начин веднага да започнат работа. Проблемът е, че циганите са научени да се издържат от социални помощи и от отглеждането на деца. Това е един от основните стереотипи, но до голяма степен отговаря на истината. Виновник за положението е единствено държавата. В момента всеки може да си намери работа, стига да знае как да си я потърси. Най-важното обаче е да има желание да работи.

Ти си много активен Интернет потребител. Забелязваш ли дискриминация в мрежата?
Не много, но това се дължи изцяло на моя подход. Опитвам се да засегна много теми в моя блог (ognyanisaev.blogspot.com) и заради това имам много читатели и българи, и турци и роми. Сприятелих се с много хора покрай моя блог и нито един от тях не ме е нападал за това, че съм циганин. Говоря обаче за хора, които застават с името си и коментират написаните от мен неща. Интернет не дава групови права. Мрежата ти дава правото да изразяваш себе си като личност. Негативните коментари са винаги анонимни. Хората, които изразяват своето расистко отношение, не се аргументират. Те просто изплюват нещо. Тези коментари ги трия, но ако някой обясни на какво се дължи негативното му отношение, няма да му махна коментара.

Смяташ ли, че има шанс тази прословута интеграция на ромите да се случи скоро?
Ако България е едно море, циганите са цацата в него. Те са малък проблем, който може да се разреши за 5 – 10 години. Въпросът е да има държавна воля, а правителството няма волята да реши проблемите на работещите граждани, камо ли на циганите. Неправителственият сектор си отчита проект след проект, а хората в големите гета продължават да раждат по много деца, голяма част от тях все още нямат документи за самоличност и живеят в мизерия. Освен, че я няма връзката между циганите и неправителствените организации, вторите не комуникират с правителството. А да не говорим за връзка между циганите като граждани и правителството. Всяка организация си прави нещо по документи и не се интересува от това какво прави другата организация. Проблемите на циганите са различни в различните общини. Ако в Бялата пръст проблемът е канализацията, то във Върбица той е образованието. Следващото правителство трябва да се намеси решително и дори агресивно, защото ако не го направи до няколко години проблемите с гетата ще са неразрешими. Аз лично работя с младежи и вярвам, че тук е положителният момент. Не говоря само за младежите от ромски произход. Виждам, че младите не мислят като по-възрастните хора. Те не са повлияни нито от началото на демокрацията, нито от комунистическото минало. Те са едно ново, по-отворено към света европейско общество. Младите могат да направят много, ако сами решават своите проблеми, а не оставят на старите лидери да решават вместо тях.

П. П. Автор на интервюто е Стоян Стоянов. Публикувано е ТУК!

2 коментара:

  1. Съгласен съм напълно с казаното по-горе,аз не съм ром,но съм с тъмен цвят на кожата и страдам от това от дете.Благодарение на упоритостта си успях да получа добро образование,отбих военната си служба във флота във времена,когато да си "черен",означаваше автоматично Строителни войски.В България определено има дискриминация,както навсякъде по света,но тя не е пречка за реализация,ако наистина го желаеш.
    Поздрав за добрата тема.

    ОтговорИзтриване
  2. "В България определено има дискриминация,както навсякъде по света,но тя не е пречка за реализация,ако наистина го желаеш.", на едно мнение съм с теб!

    ОтговорИзтриване