Любовният триъгълник власт-медии-общество и блогърството

Демократичните условия, в които виреем, предразполагат развитие на обществото, а не изолирането му като комунално. За жалост у нас все още го няма гражданското общество, за което говорят медиите и властта. Сякаш много „предмети” в тази „стая”, общество, не са си на мястото.

Обществото ни в голямата си част е незаинтересовано от това, което се случва в страната, дори то да ги засяга лично. Из общественото пространството шумоли едно несмислено празноговорене, което се налага от властите, а дистрибутори са медиите. Властта, в лицето на политиците, чрез изборите подписва договор с гражданите, който в днешното цензурирано българско общество се реализира под 30%. Обикновено, когато един договор не се изпълнява както трябва, недоволната страна би трябвало да поиска разтрогване на контракта. Уви, това не се случва, въпреки инструментите и механизми, които са на разположение на гражданите. Усеща се обаче, че никой не е учил „гражданите” как работи и за какво служи всеки документ или програма, подписана от тях, като гласоподаватели, и политиците, като „изпълнители” на задачите, заложени в различните договорни документи. Това говори, че българското общество все още живее с мисълта, че някой герой ще дойде и ще ги спаси, без тяхно косвено или пряко участие. Така е било по тоталитарно време, но не и днес. Демокрацията се изразява в активно гражданско общество, което гласува с разум, а не глуповато.

Властта е гласът на обществото, като един гражданин. В нашите политически ширини съвсем не е така. Властта е глас на отделен личен или фирмен интерес. Така е, защото законите, които се приемат и подписват, биват оставяни с достатъчни изходи, които благоприятстват заобикалянето им от тези, които ги познават, а именно нашите депутати, на които сме възложили реализацията на нашите идеи за идеален живот. Въпреки наглостта им, гражданите стоят безмълвно, а някои дори не гласуват. Когато нещата не вървят, военните би трябвало да се намесят. При положение обаче, че имаме само дебели генерали, които са най-обикновени чиновници, време е гражданите да си навият ръкавите и да гласуват, ако искат да не бъдат водени като овце от един чобанин, ако се чувстват свободни и непродаваеми. Свободите на властта се определят от хората. В противен случай властта определя свободите на хората.

Медиите в едно гражданско общество са менторът на властта и пощальонът на отделния човек. Би трябвало така да е. В българският любовен демократичен триъгълник, власт-медии-общество, реалността е съвсем друга. За жалост голяма част от медиите са собственост на част от изпълнителите на обществения договор. Депутатите си имат медии или медийните магнати са политици. Във всичко това няма нищо лошо, ако го няма пошлото медийно слугуване на властта. Медиите нагло и перманентно пълнят медийните „кутии” на гражданите с досадна, манипулативна и често непълна информация. В един момент медиите от инструмент на гражданството се превръщат в розов скалпел в ръцете на властта.

Не най-идеална, но засега почти независима се оказва българската блогосфера. Не всички бългасрки блогъри са истински блогъри - доста от тях са плагиати. Лично аз не бих се наел да категоризирам някой блог като прост или най-добър. Всеки блог е добър. Опитвам се да чета колкото се може повече писания на българските и чуждестранни блогъри. Според мен всеки блогър гледа на нещата от различна гледна точка, което е много хубаво. Така човек изгражда и развива кричтично си мислене - вижда проблемите или казусите от различни ъгли. Например моята и нечия друга позиция са различни по някои теми, проблеми... имаме различни виждания. Опитвам се наистина да уважавам доста текстове в българските блогове, като ги удостоя с коментар. Човешката личност е нужно да бъде отворена за мнение, дори то да противоречи изцяло на мирогледа на съответния гражданин! Блогобщността в Българи се развива технологично и идейно с невероятно бързи виртуални темпове. При необходимост блогърите, за разлика от обикновените членове на обществото – гражданите, се мобилизират и организират светкавично. За сега блогърските инициативите и идеи окупират само Интернет пространството. За сега. Пресен пример е Google „бомбата” към сайта на Правителството – до скоро, когато в най-голямата търсачка се напише „провал”, първи в класацията излизаше сайтът на Министерския съвет. „Бомбата” бе поставена покрай протестите, чиято подготовка протичаше в Интернет. Още по пресен пример е Google бомбата към сайта на Соломон Паси – днес, ако се напише в Google „простак”, на челна позиция е сайтът на кандидатурата на Паси за генерален секретар на НАТО. Конкретният повод за тази интернет „бомба” бе едно неподготвено изказване на Паси в единствената телевиизия у нас, която цитира българските блогове всеки ден. Тогава Паси буквално си бутна чист АВТОГОЛ, като каза, че "Блоговете са простотии, а да изразяваш мнението си в Интернет е грозно...". В България блогърите са близо 5000. Той пропусна един много важен момент - много от гражданите-блогъри вече са лидери на обществено мнение, които могат да влияят. Можеше да извлече полза от това. Беше абсолютно неподготвен по темата. Помисли си, че никой не познава материята, че и тук може да мине с невежество, както минаваше досега. Уви, не му се отдаде. За негово учудване се оказа, че у нас от блогърството разбират доста хора. Паси, както и властите, е нужно да разберат, че по някога трябва да се мълчи, за да не се проличи, че не са информирани за тенденциите в в Интернет. Нека погледнем към САЩ - блогърите по закон са журналисти. Информацията им се счита за журналистическа. Знам, някой ще каже, че тя е недостоверна. Точно пък у нас за достоверно поднесена информация от страната на медиите, е трудно да се говори. Знаем си (някои от) вестниците, радиостанциите и телевизиите!

Медиите, властта и активността на гражданите зависят от обществото, но не от заблуденото, а от гражданският социум. Блогосферата е ангажирана само с едно – представяне на мисленето на лидерите на обществено мнение.

Коментари

  1. Много добър анализ на характерните особености на триъгълника - враст - медии - общество и ролята на блогосферата. Сваляч, надявам се да се включиш в инициативата за разпространяване на информационните материали за изборите за Европейския парламент, които започвам да излъчвам чрез блогосферата и социалните мрежи. Картинката от Евроизборите ще се повтори на парламентарните. Не случайно държавата не прави национална кампания за Евроизборите, защото ИСКА ниска активност с цел запазване на статуквото.

    ОтговорИзтриване
  2. Може би малко надценяваш ролята на блоговете днес. Както и обществото днес те са разнородни. Попадал съм на доста блогове, в които просто се преповтарят медийни "сензации". Единственото, което ги интересува е популярността. Блоговете, обаче днес са единственото място, където хора, които имат какво да кажат, могат да го направят и то така,че думите им да стигнат до хората.

    ОтговорИзтриване
  3. Интелигентният човек умее да изслушва чуждото мнение, да проявява разбиране и да се замисля над него. Блогосферата ни дава възможност да "сблъскаме" помежду си своите гледни точки, защото дори да е клише - истината се ражда в спора. Защото когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. А в едно гражданско общество свободното изразяване на мнение е основна ценност. Флираджийските отношения между БГ политика и БГ медии са опасен знак, че живеем в манипулирана действителност. А сделка с Кръстева просто беше една от последните гнусотии в преливащата от наглост политическа кофа с боклук.

    ОтговорИзтриване
  4. Любима, разбира се, че искам да участвам в кампанията за Евровота. Ще участвам, защото преди всичко не искам България да бъде представяна от хора като Димитър Стоянов и други немуподобни индивиди. Блогърите са хората, които могат да ги спрат.

    Krizt, изобщо не надценявам възможностите на блогосферата. Въпросът, който би трябвало да си зададем е "Дали искаме да ги използваме?". Всичко опира до нас. Но аз съм сигурен, че искаме, защото за разлика от повечето български граждани, блогърите са активни и мислещи граждани. Иначе си прав, че повечето блогъри отчитат само посещаемост.

    Петя, много ми хареса коментарът ти. Напълно съм съгласен с теб.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации