четвъртък, април 02, 2009

Душата е като найлон, а плътта като магарешка кайма

Вярно е, че човек се учи цял живот да бъде различен. Вярно е. А после му е нужен негов образ, изваян от общественото огледало - очи, очи, очи, очи... много човешки очи - сини, зелени, кафяви, котешки, змийски, змейски. Очите и погледът са два продукта с един патент. Очите ги има или няма. Погледът си остава завинаги. Тъмен, мрачен, космически. Веднъж хвърлен погледът - лети със скоростта на светлината. Труден е за достигане. До днес човекът все още не е изобретил механизъм, чрез който да се скрие от погледа, от погледите... Човекът... Ужасно му е трудно да осъзнае с разум различията в разнообразието. Съмнява се в глупостта на живота си. Сигурен е в красотата и удоволствието на плътското нещастие. От раз разпределя на парчета времето си, което му е отредено. Измива простотата на духовната си външност с обикновен сапун, чиято минзухарена миризма се докарва от сухи лайна и разни химични концентрати. Плътта на човешкият дух е като медуза. Нежна и прозрачно-бяла. Сякаш е от плътен найлон. Пробиеш ли я - дупката си остава. Няма как да я залепиш. Няма как да я зашиеш. Точно като найлон. Човешката душа е един найлон. А човешката плът - кисела и предизвикателна, като суджук от магарешка кайма.

П. П. Просто разни мисли из главата ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар