понеделник, март 30, 2009

Общуването ни прави щастливи и нещастни (не)едновременно

На белия ми ноутбук звучеше черна носталгична музика. И както се случва обикновено, когато някъде звучи черна носталгична музика, човек влиза в някаква черна и дълбока душевна яма. Размърдва мислите за живота в тежката си житейска глава. Това се случи и с мен. Влязох в тъмна космическа дупка. Сетих се за някои други приятели. Усетих липсата им. Както казва един мой приятел "Много малко неща могат да те направят щастлив. И точни тези неща могат да те направят и нещастен!". Добре, че е Фейсбук, за да ме разведри малко - "Няма нищо по-важно от теб и от това ти да се чувстваш добре... Евалла, не ти пука от нищо и от никой и си позволяваш да правиш това, което искаш. Явно така ти е хубаво и се чувстваш добре, дано хората около теб да те разбират...". Спомних си за един пост на Иван Беджов - Gataca (можете да намерите блога му в "Приятели на блога"). Ето го.

"- Разкажи ми приказка! - каза майката на тригодишния си син, докато пътуваха в автобус 280 и никой не се сещаше да им направи място, за да седнат.
- Имало едно време едно момиченце - започна детето, то било много бедно...
- Какво означава бедно? - попита майката.
- То било само.

И докато майката обясняваше на детето си с по-прости думи, че бедността е нисък стандарт на живот, истината ме удари като шамар.

Децата не са добри, нито лоши. Децата са любопитни и непокварени. Тяхната ценностна система не е недоизградена, а по-чиста от тази на възрастните. Те си имат собствена теория за всичко.

Какво означава да си беден или богат? За момченцето тези думи са равносилни на нещастен и щастлив.

Тогава, какво ни прави щастливи? Това, което може да ни направи и нещастни. Общуването с хората..."

П. П. Последното изречение е сред най-любимите ми истини. А блогът на Иван е първият, който съм прочел, преди да имам собствен. Снимката е негова. Той ме вдъхнови и аз да споделям. И аз да общувам. За да се чувствам щастлив... и нещастен!

2 коментара: