събота, март 28, 2009

Сив е светът на клоуна

Днес имаше слънце. Времето беше топло. Духаше хладно нежен вятър. Носът ми не спираше да диша трудно. Все още съм с лека дразнеща организма ми настинка. Денят беше весел. Денят е весел. Срещнах клоун. Срещнах го по широката главна улица, стеснена от хората, които се движеха по нея и отпиваха с удоволствие от топлината на острите слънчеви ръце. Седнах на пейката. Исках да го гледам. Исках да гледам клоуна. Исках да се усмихна отвътре - истински. Клоунът ми провокира душата. И аз се усмихнах. Зарадвах му се. А той радваше малчуганите. И се радваше, че ги радва. И за момент се замислих кога се усмихнах истински последно. Не си спомних. Благодарен съм на клоуна, че ме предизвика за приятно усещане и емоция. Малко по-късно той, клоунът, си свали шапката и я остави на земята, пред себе си. Събираше стотинки за смеха, който ни бе сътворил и за благоразположението, в което бе успял да ме вкара. Само малките му мятаха монети. Исках и аз. Беше ме страх да не го засрамя. Не му дадох нищо. Може би трябваше. Следващият път ще го сторя, защото заслужаваше...
В случаен разговор ме попитаха "Знаеш ли кой е най-нещастният човек на земята?". "Не знам", отговорих. "Клоунът", ми казаха. "Той плаче сам, дори да има приятели. Той е длъжен да се смее, дори да му се плаче. Той е длъжен да забавлява, дори да му е тъжно. Той е...". Истина е! Някой да е виждал тъжен клоун? Някой да е виждал плачещ клоун? Някой да е виждал...? Не, нали?
Клоун ли съм аз? Клоуни ли сте вие? Искам ли да бъда клоун? Искате ли да бъдете клоуни? Не знам. Знам, че в света на хората и клоуните, няма случайности!

***
Клоунът днес е някак си нещастен,
гълъбите храни някак тъжно,
за смеха му хората си плащат
и смехът му, знае се, е длъжен
да кънти из целия площад,
а носът му алено да свети.
Целият дъждовен, кален град,
с всичките му каменни павета,
чака клоунът да разкаже смешка,
да извади шарени балони,
та онея, уличните грешки -
есенни листа - да се отронят,
в онзи купен смях да се удавят,
разните изгубени любови
скърцат със ръждивите си стави
миг преди дъждът да ги отрови.
Клоунът днес е толкова невзрачен,
клоунът е болезнено неважен...
Aко той във тоя миг заплаче,
зная - моят грим ще се размаже...

П. П. Когато казваме, че някой ни прави на клоуни - не е вярно. Когато казваме, че политиците са клоуни - не е вярно. Клоунът си е клоун. Да не използваме думата клоун за щяло и нещяло!

П. П. П. Стихотворението е взето от ТУК, а снимката от ТУК!

11 коментара:

  1. Днес имаме нужда от тях,клоуните,става все по-трудно да се усмихваме,по детски,без лицемерно кокетничество,истински,сърдечно.Превърнали сме се в безчувствени марионетки,оплакващи своето битие,а навън е топъл ден и клоуните се усмихват,опитвайки се да ни събудят.Отличен пост.Успех

    ОтговорИзтриване
  2. Абсолютно си прав. Превърнали сме се в жалки, грачещи и материално незадоволени същества. Чувствата се заледиха в душите ни. Душите ни са студени. Забравили сме дори да се радваме за това, че се събуждаме всяка сутрин...

    ОтговорИзтриване
  3. Всеки, човек носи нещо от клоунът в себе си. Може би забравяш още нещо за клоуните и някогашните шутове. Те са имали привилегията да казват нещата такива каквито са и са го правели. Падат и се изправят независимо от болката.Когато един човек има такива качества, аз го уважавам.Вчера писах за такъв човек, но не го нарекох клоун. Той е просто човек.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз днес осъзнах, че всъщност думата клоун, няма лошо тълкуване. Просто всеки от нас действа предразсъдно, когато чуе нещо. Така е и с клоуните. Ние си мислим, че те са прости, глупави... абе нищожества. Но всъщност се оказва, че клоунът крепи хората, като ги кара да се усмихнат и им показва, че е добре от време на време да гледаме на живота по различен начин с широко разперени червени бузки. Вярвам, че преди са имали право да казват истината в очите, поднесена като майтап. Дето се вика "добре, че е майтапа, за да си кажем истината..."

    ОтговорИзтриване
  5. Оги, може би трябваше да му дадеш нещичко, макар и минимално, все пак те е разсмял ,а това днес никак не е лесно. Струва доста усилия понякога да развеселиш някого и много малко да го разсърдиш или натъжиш, нали? Всяко нещо днес си има своята цена, та дори ако щеш и смеха, но ние все гледаме да минем метър за да не се ощетим и не са малко примерите, които бих могъл да дам. Но тези неща идват "отвътре" както казва човек, така че когато не го чустваш вътрешно, не можеш да го изявиш външно. Надявам се следващият път да бъдеш по-милосърден без значение дали е клоун или просяк, защото именно точно тези черти на човешкия характер ни правят човеци и ни разделят от животинския свят. Има едно нещо, което мен винаги ме е карало да помагам на хората и то е "Емпатията", да опиташ поне за малко да се поставиш на мястото на другия, само така можеш да разбереш, какво наистина другия изпитва. Опитай и ти и ще видиш че ще ти бъде по-лесно да възприеемаш всички около себе си. Дано да не съм те засегнал.

    ОтговорИзтриване
  6. Съгласен съм с теб. От една страна пък се страхувам да ни ги възпитавам така. В смисъл да не чакат постянно някой да им дава.

    ОтговорИзтриване
  7. Smee se klounut,a dushata mu pla4e
    smeem se nie i tova ni prilqga
    sred materialni i loshi
    vse edin e 4ove4en
    dano ne se luja,
    za6toto bez tqh svetut e obre4en
    USMIHVAI SE POVE4E,OGI

    ОтговорИзтриване
  8. Nikoi ot nas ne znae kolko kurvavi sulzi e prolqla du6ata na klouna,dori i da e nari4al ne6tata sus sobstvanite im imena.
    Az ne sum kloun,no vinagi sum usmihnata .Kato 4e li na puk na sivoto mi ejednevie.Az su6to nazovavam ne6tt sus sobstvenite im imena,mislqt me za mnogo silna.A samo ako znaete kolko kurvavi sulzi vse o6te proliva uvi nejnata mi jenska du6a............

    ОтговорИзтриване
  9. Vseki ot nas si znae kakvo mu e na du6ata,no tova ne biva da zanimava ostanalite,za6toto problemite mu sa si samo negovi.
    PO temata-klounut e onova silno su6testvo,koeto vinagi me e karalo da se usmihvam i tazi usmivka vinagi e izvirala ot du6ata i surceto mi.Vinagi sum bila usmihnata i svejarka,dori i kogato du6ata mi e "ronila kurvavi sulzi". Imenno tazi usmivka e karala nqkoi hora da me smqtat za bez4uvstven 4ovek.A SEGA ISKAM OT VAS EDNA ISKRENA ,GOLQMA ,DETSI 4ISTA USMIVKA!!!!!!

    JANA METODIEVA-JANIFFER

    ОтговорИзтриване
  10. Klounut e nai-silnoto su6testvo,koeto nqkoga sum vijdala.E,ne fizi4eski,za6toto v pove4eto slu4ai fizi4eski silnite sa malko ili mnogo du6evno slabi.Su6to taka klounite sa i dobri psiholozi,za6toto vinagi mogat da razveselqt 4ovek bez zna4enie kakuv harakter ima toi.
    ....6te povtorq JANIFFER ISKRENA ,GOLQMA ,DETSI 4ISTA USMIVKA!!!!!!
    JANA METODIEVA
    DUPNICA

    ОтговорИзтриване
  11. От малък съм тъжен клоун. Но пък изсмуквам всичко тъжно около мен и го връщам като усмивки.

    ОтговорИзтриване