вторник, март 10, 2009

Спаси живот - спаси света

Аушвиц - лагерът на смъртта

В днешно време изключително редки са случаите, когато „някой” си спомня за допуснатите грешки. Още по-рядко ставаме свидетели на тяхното признаване. А най-трудно е да видим този „някой” да се извинява за своите грешни решения. Решения, от които са зависели съдби на милиони невинни хора. Тези три стъпки са възможни. И те се случват всяка година на 10 март - ден на Холокоста. На този ден Европа трябва да си спомни срама от изтребването на еврейската нация и да се извини от името на историческите си водачи. България, обаче ще си спомни за своята национална чест, свързана със спасяването на българските евреи.

През 1943 г. 50 хиляди евреи от България бяха спасени от унищожаване в лагерите на смъртта. В борбата за тяхното оцеляване се включва голяма част от българския народ, част от народните представители и Светия Синод.

На 10 ноември 1938 г. се извършва първият голям антиеврейски погром в Германия или така наречената „Кристална нощ”. Оттук започват организираните изстъпления над евреите и се полагат основите на тяхното изтребление в цяла Европа. Същата година видният български биолог проф. Методий Попов в две свои изследвания се обявява против лъженаучните расови теории на германците. За тези свои изказвания бележитият учен е бил подложен на преследване. На 22 октомври 1940 г. Стилиян Чилингиров, в качеството си на председател на Съюза на българските писатели внася Изложение на българските писатели срещу законопроекта за защита на нацията. Незабравими остават думите на депутата Любен Дюкмеджиев, произнесени от парламентарната трибуна на 20 декември 1940 г. : “Аз съм роден в хубавия Шумен, в Делиормана, близко до някогашните славни столици на старите български царства, до Плиска и Преслав... тук са минали готи, хуни, минали са гърци, минавали са римляни, минавали са латини. Като резултат ние получаваме един антропологически тип, който не може да намери своя прототип. Ето нашият расов генезис. Като българин мен ме боли. Аз оставам с убеждението, че тоя закон не е продиктуван от никаква належаща българска народна нужда, но е внесен под едно друго влияние, т.е. че е един небългарски елемент...”. На 8 март 1943 г. до по-големите български градове са изпратени списъци с планове за депортиране на българските евреи.

Но на 10 март те, както и всички подготвени за депортиране евреи са освободени. Тяхното спасение става възможно благодарение и на голяма част от народните представители, застанали зад действията на Димитър Пешев, подпредседател на НС. Против унищожението на българските евреи се обявяват още депутатите д-р Николай Николаев и Марин Тютюнджиев. „Всеки един от тях има интересна и в повечето случаи нерадостна съдба. Затова, че са били депутати, те са осъдени на смърт от Народния съд. Но по-важното е, че те заедно с още 20 народни представители застават в защита на евреите в България. И днес евреите не забравят имената на нашите съграждани, отдали немалко сили за спасението на българските евреи.

"Ако спасиш един живот – спасяваш света" е една от незабравимите реплики от филма "Списъкът на Шиндлер", която днес загуби значението си, но не и смисъла!

П. П. На какви велики дела са били способни тогавашните депутати. Де да бяха и днешните като тях!

1 коментар:

  1. Чудесна статия.Дано повече хора я прочетат и си спомнят думите на Юлиус Фучек- "Хора бдете!"

    В Свежо,то се подвизават двама с аватари- фашистки схвастики- пречупени кръстове. Където се появат те- некоментирам умишлено, но недоумявам как "Свежарите" търпят това?

    Тъжното е, че имат зящитници в криворазбраната демокрация.

    ОтговорИзтриване