събота, февруари 21, 2009

Велико подредени думи

Изкушавах се. Много ми харесва. Изглежда невероятно красиво. Извира, живот, любов, омраза, истина, болка... Не говоря за жена, а за стиховете на Тома Марков. Изпълнени са с преживяно и искреност. Спирам да говоря. Вижте ги. Прочетете ги. Вникнете в тях. Насладете им се. Замислете се върху тях... Заслужава си...





Ако те загубя, губя целия свят...
Ако ме загубиш, губиш само теб.
...
Невероятно шибан от
зимен дъжд ден! Този
преситен от никотин
въздух зад прозорците
със завеси в кухнята,
знам, че ще дойдеш,
знам, че ще дойдеш,
знам, че ще дойдеш,
знам, че ще го направиш
само заради това да
ме видиш как те гледам
да идваш в дъжда...
...
Мисля си за последния час и
знам - тогава ще имам още 60
минути за това, което трябва.
...
Ставам всяка сутрин. Отивам
в банята: сапунът, четката, бръсначът.
Стъклата на моите очила са
по-дебели от въздух - не ги слагам сега,
за да не ми тежат на носа...
Всяка сутрин с мен се случва следното:
Поглеждам се в огледалото.
„Не те познавам“ - извиквам.
Прибирам сапуна, четката, бръснача.
„Аз непознати не бръсна.“
...
Жена ти да избяга
с най-добрия ти
Приятел. Приятелят
ти - да ти липсва. (Едно от любимите ми)
...
Сега затварям очи и
разделям лицето ти.
Разделям лицето ти
на две еднакви половини.
За всяко нещо има начин.
Моят е - да затворя очи
и да ги отворя отново.
Мога да деля и да събирам.
Така естествено -
като премигване.
...
Мисли за мен, за да мислиш
за себе си. Ще мисля за теб,
за да мисля за себе си... Аз
ще мисля... Ти ще мислиш...
Нека мислим само за себе си. (Велико е...)

П. П. Радвам се, че имах възможността поне да се здрависвам с Тома. Щастлив съм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар