четвъртък, февруари 26, 2009

Красивият ум напуска България

"Извинете,...?", продумаха медно и тихо две женски устни. "Ами...", отвърнах аз незаинтересован и втренчен в лаптопа си. С "Благодаря Ви!" ми отвърна същият глас, но по-силно и дръзко, с лек акцент на позабравен български. Така започна разговора ми с момичието и жената Таня на летище София. Смяхме се на интересен разговор между две дечица. "Ти знаеш ли какво е убийство?", попита малкото момиче момчето, с което си играеше. И то й отговори нещо... Всъщност интереснта тема на децата ни провокира да поддържаме разговора ни. "За къде пътувате?", попитах аз. "За Франкфурт, а от там за Лион", отзивчиво ми отвърна. Вече бях отлепил поглед от лаптопа си. Нямаше как да не го направя. Срещу мен стоеше красива, умна и с добри обноски млада жена. Поприказвахме си около има-няма 10 минути. "Лек полет!" - "И на вас!", си разменихме с девойката. Запътих се към изхода за самолета. Имах близо час и половина до излитане. Търсех контакт, за да си заредя компютъра. Намерих. Включих го. Седнах пред изхода към самолета. "Здрасти пак..." с усмивка и приятна нагласа каза някой. Обърнах се надясно. "Здрасти!", отвърнах и аз. Беше Таня. Очертаваше се до полета да си говорим с нея за нещата от живота на младите на България и емигранството. Говоирхме около половин час без да се представим. Ама и аз съм един... Ами случва се, особено, ако срещу теб стои интелигентен, срмаежлив и изкусителен събеседник. Та, чак тогава разбрах, че френската българка се казва Таня. Тя учи Човешки ресурси в Grenoble (Франция). От 8 години вече живее, учи и работи там. Говорихме си за разликата между България и другите страни - "във всяко отношение чужбина превъзхожда България", мисленията ни се обедиха около тази мисъл. "Само конете с капаци не виждат красотата и душевността на Запада", беше другото ни окончателно твърдение. Аз имам малък опит в "емигранството". Имам само едно разочаровение. Нашето момиче изглежда знае какво иска и знае как да изпълни щението си. Сякаш нищо не може да я спре. Щастлива, усмихната и уверена в себе си. Това е една българка, която не е излязла на Запад за да проституира - традиционният стереотип за нашите момичета. Прелестната дама от Благоевград е умно и мисли дръзко. Честно казано й се радвах, но от друга страна ми беше тъпо. Един страхотен женски ум и лъчезарна дамска красота напускаха България. Подкрепям я наистина, защото е права и се движи към живота, в който няма българско - мизерия, оцеляване, вечна борба, мръсна държава. Тъпо ми беше. Исках да продължим разговора по-дълго. Но самолетите ни излитаха. Споделих й някои актуалности около България. Слушаше ме внимателно и не претендираше като всеки "компетентен" у нас да си каже становището за щяло и нещяло. Сприятелихме се с Таня. Подарих й една книга, която ми подари преподавателят ми по разследваща журналистика. Това беше най-глупават книга, която съм подарявал на човек, който възбуди такива чувства у моята студена българска душевност. Исках да й подаря нещо, което ще поддържа огъня на чувствата й към родната земя. Тъпо, нямах нищо под ръка. Чувствах се ужасно. Тя си тръгна за у тях - за Франция.

П. П. С Таня сме вече приятели във Facebook. Дори си разменихме няколко писма по интернет. Аз й обещах нещо. Няма да го споделя, за да се сбъдне. Вярвам, че някой ден пак ще се срещнем с това необикновено момиче от Благоевград. Vous avez une bonne chance!

2 коментара:

  1. Хубавото е, че повечето бъгари в чужбина биха искали да се върнат в България, ако условията се подобрят.

    Лошото е, че ако не се подобрят скоро децата им ще порастнат. А те няма да има за какво да бъдат тук.

    ОтговорИзтриване
  2. Eдин прекрасен пример за младите мозъци напускащи страната ... да така си е ... ! е Оги направи ти впечатление младата и изискана дама - как няма да ти направи та в нея блика ЕВРОПЕЙСКА интелигентност !
    Дано в Бг да се оправят нещата че и ние имаме майки и бащи, не ни се напуска но и не се живее в самоубийствена среда

    ОтговорИзтриване