сряда, януари 14, 2009

StrawberryБерачът

05:15 – Звъни алармата на телефона. Не ми се става. Излежавам се още 5 минути в тясното си караванско легло. Навън е светло. Сякаш никога не е имало нощ.

05:20 – Чакам на опашката пред WC-то за да пусна една сутрешна вода. Изчетквам си зъбите със светкавична скорост – Colgate Total Plus Whitening. Обличам работните дрехи. Анцuнг, тениска и отгоре риза. Слагам шапката с надпис Chicago Bulls.

05:30 – Включвам TV-то. Гледам новините по BBC и прогнозата за времето. Пия PEPSI. Не ми се тръгва особено на работа. Но трябва. Затова съм тук.

05:55 – Обувам си гуменките. Излизам от караваната 5 мин. по-рано от 6. Забързвам към хамбара за да си взема количка и щайги с кутийки. Броят на количките е ограничен. А без количка се бере бавно. Изпреварвам поляците. Чакам смотаният бригадир, който не говори английски.

06:00 – Влизам в тунела с „tabletop strawberries”. Боря се с дългите мустаците и широките листа на растението наречено ягода, за да открия плода му. Бързам с ръцете. Пълня кутии и щайги. Неусетно минават два часа. После още два, през които съм малко по-бавен – полуизморен в ръцете и краката.

10:00 – Редовете в тунела са насвършане. Имам над 100 кутии, което ме удовлетворява. Отпускам се. Бера по-бавно. Вече имам 30 паунда.

11:00 – Обяд. Филия намазана с наподобяващ сирене маргарин. Хапвам зелен лук със странен доматен сос (може би пюре), съдържащ боб. Отново пия PEPSI.За десерт – бисквита с мармалад от малини. И ментова дъвка.

11:30 – Заминавам да бера на полето. Отново ягоди. Ходя по полето. Клекнал като патка. С mp3 player на ушите. Всяка песен – стар спомен. Радвам се на големите ягоди, от които бързо се пълнят кутиите. Времто минава леко за съзнанието, но тежко за краката. Ръката ми гори от слънцето. Червена е. По принцип става черна. Какво да се прави, английско слънце. Тъмен човек с червен тен.

15:30 – Леко и бавно се надигам. Гърба ми скърца. Краката тракат. Немога да се изправя. Около 10 минути стоя нагърбен. Възвръщам нормалната височина на ръста си – плавно. Гледам нагоре – чисто синьо небе с красиви плюшени бели облаци, жарко парещо слънце. На хоризонта – подредена зеленина. Англия.

16:00 – Идва англонеговорящият полски бригадир и изрича „Finish”. Прибрам се с нетърпение. Кеф.

17:00 – Взимам си душ. Малко след това сядам във всекидневноподобието на караваната. Наслаждавам се на мига – тишина, мек диван, отпочиване.

18:00 – Време за вечеря. Спагети с испански лук, английска кайма и сладко чили. Не пия PEPSI. Пия студен айрян. Сладострастие. Вкусотия. Чревоугаждам си.

19:00 – Говоря по телефона с приятели от България. Радост за слуха. Успокоение.

20:00 – Гледам красивият залез с поляците и сестрата на шефа. Лафим си. На полски, английски и български.

21:10 – Запътвам се към караваната. Време за спане. Влизам в тоалетната да пусна една вечерна вода. Мия си зъбите в банята – бавно и без напрегнатост. Голям кеф. Гълтам малко PEPSI отново. Влизам в тясното, затоплено от електрическото парно, легло. Пускам клепачите с надеждата, че утре ме очаква по-хубав ден. Заспивам с положителни мисли.

Един ден на StrawberryБерач...

6.7.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар