Гастарбайтерско оцеляване... (част II)

...всъщност, като си събрах багажа от тази нещастна ферма, не тръгнах за България. Последната вечер ми се обади Дейвид – „Оги заповядай обратно при мен”. Литнах на осмото небе. В този черен момент това беше слънце за мен. Сякаш някой ми бе върнал сетивото, с което се усеща радостта. Не казах на никого, защото можеше да се разчуе, а властите да назначат проверка. Върнах се. Беше приятно пътуването с английския влак. Хладното време вече не ми правеше впечатление. Бях свикнал. Почти нищо не ми правеше впечатление...

...застоях се при Дейвид неповече от седмица. „Съжалявам Дейвид, но искам да се върна у дома.”.”Аз не мога да те спра. Ти си свободен човек”, каза той. Наистина тук разочаровах и другите българи във фермата. Но аз бях доволен. Затова, когато взимаме някакви решения, добре е ние да сме щастливи и задоволени. Защото не всеки път човешки въжделения и цели съвпадат. Исках да си ходя, защото онези тъпанари, от втората ферма, ми убиха желанието за всичко. Но и аз им показах, че не съм муха без глава...

j...събота – два дена преди да замина, излязохме на диско. Напих се леко. Беше приятно, но и не чак толкова... щом звъннах на Ангел и Краси, значи нещо ми е липсвало в нощния ми дискотечен ред. Неделя от уважение към шефа си пак побачках. Понеделник Дейвид ме закара на жп гарата. По пътя ми каза, че се обадил на Гергана, колежката ми, с която пристигнахем заедно в Англия. Но за разлика от мен тя остана в гадната долна ферма. Нейно право си е. И точно тук искам да вметна нещо, тъй като чух слухове, че не съм бил честен с нея, като не съм й казал, че отивам при Дейвид, а не у дома. „Драга Гергано, благодаря ти за много неща. Но повярвай ми главата ме заболя много от теб. А колко бели косми ми порастнаха... Не съжалявам, че бях с тебе на бригада, но не съм и щастлив. Ти не оправда очакванията ми. Тук ще цитирам един твой sms до мен „Nie lukovi glavi li sme ili jurnalisti?”. За теб не знам дали си лукова глава, но аз определно не съм. Успях да публикувам в няколко вестника за случай си и съм доволен. И не се чувствам глава на някакъв зеленчук, който иначе много обичам. Повече няма да пиша за теб, само ще те посъветвам следното – Подреди си мислите и отношението към другите. Отстрани изглеждаш доста странна, повярвай ми. Казвам ти го като приятел. А, и си намери човек, който не само той да те обича, а и ти да го обичаш, но и да го показваш с постъпките си. Успех в Кралството.”...

...на път за летището беше голям кеф за душата ми. Срещнах оркестър, който толкова приятно свиреше, че можех да легна до него и да не се събудя. Но не като нашите оркестри да си предлагат дисковете или да има шапка за стотинки пред тях. Готско беше. На летището се засякох с други българи. Стегнахме шатрите и заспахме на столовете...

...полетът ни бе в 10:30. Кацнахме в София късно след обяд. Качих се в градския транспорт и отпраших към жп гарата. Бях с един англичанин, който търсеше централна автогара. Добре, че бях аз. Шофьорът щеше да го прати на центъра. Оня пита за Central Bus Station, а нашият разбира центъра. Както и да е. Упътих го аз. Малко преди да слезем се качи контрольор. Аз бях спокоен. Имах билет. Ама нещеш ли тоя да ми иска билет и за сака. Англичанина също беше със сак, но нашият човек само на мен ми иска. Британецът много се разочарова. Свали ме тоя и почна да се пазари. Но в крайна сметка му дадох само билет. Много ме беше яд, защото глобата е 10 лв, а контрольрът нещастник беше готов дори за 5. Чиста българска работа му викам аз. Господин Борисов, кмет на София, моите уважения към вас, но цена от 1 лв за еднократно билетче, е доста непоносима. Ако на парламентарните избори загубите гласове точно от вашия град, не се учудвайте...

...хванах си влака и заминах за Шумен. По жп пътя бяха паднали скални маси. Закъснях малко. Дори заспах и пропуснах Шумен. Слязох на Каспичан и от там с такси до Шумен...

Какво ще запомня от Англия?

Fish and Chips – националното ястие (не е баш ястие) на англичаните – пържени картофи с цяла голяма панирана риба, гарнирани с оцет и сол. Когато видях надписа „Fish and Chips” за първи път не ми подразни окото кой знае колко. Но седмица по късно осъзнах, че това е... ами нямаме подобно нещо в България. Не е нито като шкембе чорбата, нито като мусаката. Тук абсолютно всички ядат риба с пържени картофи. Доста е мазничко. Първата ми декустация на риба с картофи беше ужасна. В случаен ресторант си поръчах риба с картофи, но те взеха че ми сервираха и пюре от грах. В началото ми беше вкусно, докато наполових рибата. След това... повръщаше ми се. На година англичните консумират 370 хил. тона риба и близо 400 хил тона картофи, или казано по друг начин близо 400 млн порции Fish and Chips.

Красиво е в Англия, живее се добре, но не навсякъде. Не съжалявам, че бях там. Зависи къде ще попаднеш. Видях доста коментари под постингите си като „евтина работна ръка сме..., трябва да се примиряваш...”, и тем подобни. Хора, българи. Знайте си цената. Не оставяйте те да ви я слагат. Защото тогава могат да ви сложат и нещо друго...

6.8.2008

Коментари

Популярни публикации