Гастарбайтерско оцеляване...(част I)

Прословутите английски бригади – великото тънене в мизерията на „кралските” британски каравани и унижение до степен роб, от XVIII век....

...пристигнах в Англия на 3 май тази година. Имах честта и удоволствието да попадна може би в най-хубавата ферма в Kралството (за мен е такава) – Pridgeon Farms. Малка, но стегната фермичка със страхотен собственик – човек преди всичко, истински, с голямо добро сърце. Поработих там два месеца. Усетих ги като два дена. Щастлив съм, че бях поне за малко част нея. Доволен съм от парите, които заработих там. Но изтече ми двумесечният договр...

...време беше да се преместя във втората по големина ферма на Oстрова – Edward Vinson. Още първият ден окото ми не я хвана – доста странна и отблъскваща. Мисълта ми се оказа права. След вторият ми работен ден в o’fuck’аната ферма исках да се махна от там, да се върна обратно в старата. Звънях и писах на всички, които можеха да ми помогнат за преместване в старата ферма. Бившият ми шеф също звъня. От „Конкордия” (България) не си вдигаха телефоните. Точно тогава се нашумя около тях – „300 съкратени българи в английска ферма...” Не искам да ги обвинявам за нищо. Но... мисля че заслужавам поне отговор на някои въпроси. Все пък съм им платил 650 лв. и имат 300 лв комисионна от самолетния ми билет. Е, за тия пари не бива да мълчат като току-що свършила пу..а! В скайпа ги засякох веднъж – „двете ферми трябва да се разберат за преместването ти”, само това. Звънях в английската „Конкордия” – „Какъв е проблемът? Защо искаш да се местиш?”, ме попитаха. Много ясно и точно на английски им обясних, че сме 5 човека в каравана за трима, която има две дупку на пода (малка и голяма). Споделих също така, че само 3 перални машини (само за работни дрехи, тъй като в тях има кал и хубавите дрехи или бельот има 99% вероятност да се оцветят) обслужват целият камп от 300 души. Казах й много любезно, че за топла вода чакам два часа след работа, тъй като другите като се къпят водата не достига до нас (проблемът е решим, но паркингът за каравани не е на фермата, а шефа не искал да хаби пари на чужда територия). Нищо и от там! То всъщност само 10 каравани имат мизерни нефункциониращи бани и тоалетни. Останалата част от кампа (над 240 души) се реди на опашка пред трите душ кабини. Идеално, нали? Но никой не смее да гъкне или да се оплаче някъде. Българи, поляци, румънци, руснаци, латвийци – примиряват се с грозната миризлива английска реалност. А отношението към работниците е супер високомерно и лежерно – все едно е събрал някакви кучета от улицата и ги кара да му носят кокала. Аз казах „Не! Махам се!”. Всяка вечер пълнех главите на нашите момичета и момчета – „Как могат така да се отнасят с вас? Защо ги търпите?”. „Ние сме боклуци, затова сме тук!”, каза в нетрезво състояние едно от момчетата. И беше прав. Те ни третират като боклуци. Незнаеш колко си спечелил и дали си спечелил нещо. Никой не ти казва нищо. Започваш в 5 сутринта, прикключваш в 5 вечерта. Но аз им се опълчих. След неколкократни неуспешни опити на мениджера на кампа да ме разубеди, дойде време за срещна с баш шефа. Бяхме в една стая. Аз, той, мениджера и жената, която се занимава със студентските въпроси. Започнаха да ме агитират. Предложиха ми да ме местят в другите кампове на фермата. Опитваха всеки начин да ме задържат. Но не успяха. Хладно го погледнах, леко се усмихнах и казах – „Вашата ферма не ми харесва господин ЕдиКакъвСи. Явно не разбирате, че сте нямали студент като мен до сега. Няма да ви търпя повече лъжите ви. Българите не сме глупави хора. Търпим ви само заради парите. Но мен и те няма да ме спрат. Няма никакво човешко отношение от страна на бригадирите ви към студентите. Ако не ме преместите в старата ми ферма, махам се!”. Погледна ме остро в очите и ми каза, че ако не работя повече там, трябвало да се махна от караваната до три дни. „Още утре си заминавам”, отвърнах му с нисък тон и напуснах стаята. Повярвайте ми в тази ферма се чувствах наказан от Господ. Но до сега не съм позволявал на никого да ме прави на маймуна и да ме унижава незаслужено. Не позволих и на него...

... всъщност, когато абсолютно всички българи се примиряват с условията на подобни ферми, у англичните се създава доста изкривена представа за нас. Мислят, че сме мизерници, че работим за жълти пенита. От тук произхожда и високомерното отношение на европейските институции към България...

21.7.2008