сряда, януари 14, 2009

Душевната самота е лошо нещо, но не съм "беден"

Понякога се смеем и плачим. Усмихваме се. Радваме се на най-малките радостни моменти от живота ни. Това е нормално - човешко е. Но понякога не ги "виждаме" и не осъзнаваме, че без тях сме обречени на самота и душевна пустота. Наистина е много важно, когато си с приятели или близки да осмислиш и използваш максимално времето с тях. Може да си най-известният човек в света, или най-богатият, или най-влиятелният. Но без приятели си нищо.
Не съм на кой знае какво място в момента - в Прага сам. Абе всички хора казват, че тука е прекрасно. Лично на мене ми е доста скучно. Може би, защото всеки ден правя едно и също - от апартамента в офиса, от там разходка по центъра и другаде из Прага. И отново в офиса, и отново в апартамента. Странна работа. Липсва ми нещо. Но какво точно не мога да разбера. Пиша си с приятелите ми, ако не всеки ден, то през ден. Но ми липсва нещо.

Преди три вечери излязохме с един журналист от BTV на кръчма. Беше по работа тук. С него беше още едно момче от България. Много яко си изкарах. Не се напих, но пих толкова, колкото да стоя на крака и да ми дойде настроението. Наистина стоях на крака и имах настроение, истинско - за първи път откакто съм в Прага (от 2 седмици). Беше супер "плътна" вечер. И сутринта разбрах какво ми липсва. Липсва ми реалният допир с моите приятели. Общуването лице в лице с тях. Дори допира с тях ми липсва.Сигурен съм, че това би сполетяло всеки един. А и компанията, с която излизам понякога, е доста сухарска. Абе задръстена чешка работа. Но без да крия - липсва ми България и купнясването по български. Абе може да сме бедни или мизерници (както ни наричат "европейците"), но поне знаем как да се забавляваме.
Преди два часа си чатихме с един от най-добрите ми приятели, може би и най-добрият, по Skype. Говорехме си нещо:

Аз: "Ако съм богат, на сватбата ми ....."

Той: "Ти си "богат"! Още не го ли разбра!?. Нали имаш нас!?"

Това ми бе достатъчно. Достатъчно, за да разбера, че не съм сам, че не съм "беден".

22.9.2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар