По пътищата на Европа

4.12.2008 г. – прибрах се към 11 часа през нощта. Сутринта трябваше да стана в 4. Всъщност почти не ми мигна окото, за да не изпусна самолета. Станах от кревата в 4:00 сутринта. Теглих си едно горещо душче, опаковах си багажа набързо и се качих в таксито, което ме отведе към летището. Излетях за Прага. Иначе полета ми е беше до Амстердам. До Холандия летях малко след обяд от Чехия. А до обяд какво мислите, че съм правил. Безгрижно се впуснах в предколедна разходка из чешката столица. Страхотна е. Нямам думи. За такава украса София само може да мечтае. Та, като казах София, нека да отбележа, че на 4 декември вечерта, когато заваля град и малко обилен дъжд, столицата ни се превърна в кралство от малки, но опасни кални локви. Аз лично влязох във водата няколко пъти и то пред НДК. А на сутринта като излитах беше паднала една метална пластина от тавана на летището ни. Незнам вятърът и дъждът дали са имали уговорка. Но София бледнее в сравнение с Прага. Бях там преди повече от година. Отчетох само, че са станали по-добри със съвсем малко. Но важното е, че са станали. Прага е студена и мека красавица с полъх на нежност, подреденост и с традиционно-културна специфичност. Та, така, каквото и да ви говоря са празни приказки. Назад сме. Малко след разходката си излетях за друга европейска столица – Амстердам. Ами честно да ви кажа за Холандия сега не ми се разказва. Защото имам страхотни впечатления и едва ли ще ги събера в един пост. Мисля да го направя в следващите си постинги. „Do you smoke трева или да се намарихуаниш като „лале”, „На гости на гей семейство”, „Под розовите светлини на червените фенери”… Скоро ще ги „напечатам” на лаптопа си. И ще ги споделя с вас!