сряда, януари 14, 2009

Парите не са всичко

Всеки има свои принципи и виждания,които ревностно защитава.
Мен лично никой не може да ме убеди,че парите са всичко в този свят.
Не отричам,че са жизнено необходими.Съгласна съм,че понякога са животоспасяващи.Вярно е,че помагат в лични,интимни и симейни отношение.Те дават свобода и независимост.
Добре,съгласна съм с всичките тези твърдения.НО, не съм съгласна,че заради пари,трябва да делиш живота си с човек,който те унижава,тормози,злепоставя,ругае или да не говорим и да ти посяга.
Аз съм доста горда и независима личност.Никога не съм живяла в лукс и охолство.Но никога и не съм мизерствала.Когато съм искала нещо,съм го постигала,и после съм му се радвала истински,защото е било постигнато с труд и собствени сили
Никога не съм имала богати мъже около себе си,които да ми купуват модерни и маркови парцали.Не съм имала мъже които да ми плащат наема,да ми пазаруват или да ми дават пари за да се издържам.Винаги съм работела и съм делила паричните си средства с половинките ми.
Но никога и не съм искала това от тях.Обичам да давам,обичам и да получавам.Но това което получавам,искам да идва от сърцето,не от главата.Не искам някой да ме купува.Не искам да бъда като онези хубавинките жени,дето са "държанки"на разни богати мъже.
Имала съм мъж,богат с положение ,но единственото което исках от него е приятното усещане,да седим и разговаряме с часове,да се любим когато имаме възможност.
Много мъже,странно защо все мъжкото съсловие,защитава тази теза,са ми казвали,че ако остана без стотинка и аз ще започна да бъда безкомпромисна,зла,егоист,подлец,мерзавец, та дори и курва.
Може би, не знам,но знам,че и те не го знаят,защото същите тези мъже никога не са били в мизерия.
Защо тогава искат да ме убедят,че парите са всичко на този свят.Зящо искат да ми внушат,че за пари си заслужава да предадеш и баща и майка,приятели и близки?
Дали по този начин искат да намерят оправдание за своята алчност,за своето ламтене за все повече и повече материални придобивки?
Снощи бях на гости в едно средно заможно западно семейство.Жената ми разказа,как свекърът и с големи възможности /сега покойник/,за всяка Коледа изпращал по пощата на двете и деца по чек,с който да си купят подаръци.След като пораснал и станал на дванадесет години,синът и написал писмо до дядо си.
Писмото гласяло следното"Скъпи дядо,връщам ти обратно този чек,като искам да ти кажа,че бих желал да изляза с теб.Бих желал като дядо и внук,да си поиграем,да се посмеем,да се разходим.Не искам чековете ти,които години наред получавам за Коледа,би ми било достатъчно,да отидем заедно и да изпием една лимона,да ми поднесеш някоя съвсем мъничка играчка,но да си до мен.Да видя обичта в очите,ти да видиш радостта в моите!"
Уверявам ви,не съм я измислила тази история,знам,че звучи като от филм,но е истинска.
Надямав се с Божията помощ,никога да не ми се налага да променя принципите си относно материалните ценности,и никога да не ми се наложи да съм зла,подла,алчна,използвачка и курва!!!!!
P.S. Страшно много ме изкефи този пост, дори се разплаках. Оригинала е тук !

Няма коментари:

Публикуване на коментар