сряда, януари 14, 2009

Културно-шоковата зависимост и самотата...

Добре е понякога човек да остане сам със себе си. Повярвайте ми осъзнава всички видими, но невидими за него действителности. Е, аз не бях почти сам. Новата косачка ми правеше компания в мисловната дупка, в коята бях изпаднал. Няколко дена подред само косях тревата между ягодите. Бях сам през цялото време. И разбрах, че културният шок наистина има голямо влияние, ако не си подготвен за него. Не знам честно казано колко дълго влияе, но при мен беше близо четири седмици. Четири седмици, в които съм се чудел по какъв начин да избия културношоковата енергия, която се бе насъбрала в мене, в съзнанието ми, в душата ми. И знаете ли какво правех. Пишех само, след работа. Много често и извратени тесктове, един от които е в блога ми. Незнам как действа при други хора тази болест (ако мога така да я нарека), но при мене определено не действаше както трябва. На моменти ми липсваха много пъзели от живота в България – приятели, ситуации, обстановка... Идеше ми се да изкрещя..., но знаех, че няма да ме чуе никой, освен собствените ми уши. И наистина когато човек остане на саме (дори с косачка) осмисля много неща. Във всеки един от нас бушуват двама. В последните седмици за първи път сякаш излязох от едното си Аз и се нагледах на другото си Аз. Трудно за разбиране! Май трябва да съм благодарен на шефа, че ме изолира с машинката. Ей на, преболедувал съм културния шок. И сега пак съм си в нормалното Аз. Не минава вечер, в която да не сънувам приятел! Но както и да е, мина ми. Всичко е вече минало. Между другото боли ме гърба от тази косачка. То не е лесна работа. Цял ден носиш на гърба си около 5 кг. В края на деня ти се струват като 5 тона. А 50 часа от седмицата да я носиш е почти непоносимо, но свикнах. При нас има един американец. Много е мързелив, но често го съжалявам, защото имам много добри приятели американци. А изглежда и той е в някаква психологическа криза. След три дена работа го заведоха на консултация с психолог. Изпаднал е в депресия. Завършил е психология в Южна Африка, а сега работи във ферма. Непоносимо за него. Съвсем сериозно ви говоря. На всеки влияе по различен начин културното различие. Радвам се, че аз не стигнах до психолог. Ако Гери (шегуваме се, караме се, лигавим се, смеем се, говорим си – времето минава приятно) я нямаше (ако бях сам), 100% с американеца щяхме да сме заедно на душевен преглед при психолог. Последните няколко дни времето тук е дъждовно. Шумът от дъжда е невероятна мелодия. Сблъсъкът на капките със земята е доста красив момент от човешкият живот. Една вечер след работа валеше приятно. Имах чувството, че някой ми каза „Ако искаш да видиш приятелите си трябва да изминеш 5 км пеша”. Бях готов да го направя, ако наистина имах такава възможност, въпреки че валеше обилно и беше студено. Често разглеждам снимките на лаптопа си. По-специално и детайлно обърнах внимание на тези с Мариела. Сега като се сещам за нея, някак си ми се свива сърцето. Това момиче е страхотно. Няма да я забравя никога. Сега имам чувството, че мога да говоря само за нея и за никой друг, защото нямам думи за него точно в този момент, който и да е той. Но за Мариела бих се опитал да кажа по нещо на всички езици по света, защото наистина заслужава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар