сряда, януари 14, 2009

Хората, плачещи за магарета

Онзи ден се прибрах в родния си полуград. Полуград, защото малко бие на село. Много са такива градчета в България. Та, да не ви разсейва. Прибрах се аз много щастлив, че ще видя любимите си хора - майка ми и може би още някои. Срещнахме се с доброволката от Корпуса на мира. Отговоряха с доволно лице на нейните въпроси, свързани с пребиваването й тук, в моя полуград. Бях си три дена у дома. Последният ден, преди да се върна там, където уча, се срещнах с възратсните ми близки. Близки, при които израстнах и научих много за всичко. От дума, на дума тръгна мохабета. За какво ставаше въпрос не се сещам, но се спомена магарето. И тогава аз се сетих за много мои случки, свързани с магаретата. И повярвайте ми обзе ме някаква енергия, която ме върна назад във времето. Много назад, когато бях много малък. Наистина малък - съзнанието ми сега няма никаква прилика с тогавашното (това го осъзнах). Та, говорех ви за магарета. Почувствах, че ми липсват тези години. Като малък спяргах магарето и се разхождах с дрънкащата каручка на свако ми. Ходех за дърва. Ходех да кося трева.... и много други хубави дейности, които ми доставяха истинско удоволствие. Абе с няколко думи - магарето ми беше като първи приятел. Но както обикновено имах и неприятни изживявания. Веднъж, когато отидох да напоя Джанка (така се казваше едно от магаетата на свако ми), на връщане реших да я пояздя. Но уви. Паднах и тя мина върху мене. Беше ужасно неприятно. Уверявам ви и не го пожелавам на никого. Джанка стъпи върху гръдния ми кош. Заболя ме. Но й простих. Разговора със старите хора ме накра да се сетя и за още една неприятна случка. Дядо ми (лека ми пръст) имаше голямо, силно и черно магаре. Много го обичах. Един ден децата от махалата почнаха да го гонят. Магарето се радваше. Играеше си с тях. Незнайно защо го подкараха към блатото... влезе в калта и потъна. Незнам дали ще ми повярвате - бях малък, но очите ми се напълниха със сълзи. Бях свикнал с него, но вече го нямаше. Плаках за магарето на свако ми, когато го продаде. Плакал съм и за други магарета, но мисля да ви занимавам с това. Сигуро се питате какво съм искал да кажа. Ами честно казано не искам да ви казвам нищо. Искам да усетите това, което съм усещал аз с магаретата. Не само кучето или котката, но и магарето също може да бъде най-добрият приятел на човека. Когато си спомнях за тези мои мигове очите ми леко се насълзиха отново. Сякаш исках да се върна в това време, но от другата страна ме дърпаше и стандартното разбиране за живота. Бъдете спокойни, не съм мръднал психически. Нито пък ми хлопа дъската. И дьошемето ми е стабилно. Просто обичам магаретата и понякога плача за тях... не за всички ушатковци разбира се. Ако отидете на село вгледайте се в магаретата. Ще видите, че и те са готини. Вгледайте се наоколо - ще видите, че има много необикновени готини неща......



Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.
Хората ме претоварят,
яздят, впрягат ме в кола
и отгоре ми се карат -
ех, магарешки тегла!
Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота...
Няма ли бодил и слама,
гладно дремя край плета.
Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат,
ала не със него само
аз се славя по цял свят.
Виж, за песни що да кажа,
пея с ясен, сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?

19.11.2007

1 коментар:

  1. Bravo bratle, verno e 4e ima mnogo istinski ne6ta naokolo, samo deto byrzame zanikyde i gi gubim zavinagi, jelaq ti dylgoletie, ti si se dokosnal do krasivata ni priroda i si nameril krasotata i tam kydeto drugite dori ne podozirat 4e q ima ei......

    ОтговорИзтриване