Няколко дни в духовна смрад....

Не на всеки обикновен човек, то всъщност всички сме обикновени, му се отдава възможност да влезе в сградата на своите избраници или така наречения Праламент (парле от фр. - говоря), където всеки си говори за каквото си иска и го слуша който си иска. Поне моите впечатления са такива, а сигурно и вашите от това, което виждате по телевизията. Първото ми посещения го чаках с огоромен интерес. Тръпката е необяснима. Абе нормално е сега в края на краищата всички сме хора. Да се вълнуваш преди да влезеш в сградата на хората, кoито те управляват е обикновно човешко чувство. Задължиха ме да се облека официално. И аз се облякох. На влизане в сградата ни провериха за хладни и огнестрелни оръжия - най-обикновено опипване по тялото. Влязохме - ве4е съм вътре все о6те неможех да повярвам. Наистина коридорите на Говорилнята са много красиви. И хората са много хубави. Но усетих някаква духовна смрад, незнам как я устеих. Както и да е. Срещнахме се с един от кадърните политици в България. Ще му запазя името в тайна, за да не го осмърдят и него. Но сякаш и той вунеше малко, но много малко. Той презентира политическата обстановка в страната и ни даде управленчески съвети, подплътени с исторически факти. Предстоеше второто посещение. За него аз не бях съгласен да си сложа официална "роба", защото усетих, че от първият път остана нещо миришещо върху нея. Но пак я сложих. Третият път вече отказах. Е то неможе така да влизам в миризливи места с хубави дрехи. Така ги осмърди тази духовна вуня, че още миришат. Сложих обикновени дрехи. И всички ме гледаха странно, незнам защо. Но не ме интересуваше. Та за вунята - разбрах откъде идва. От самите депутати. Абе хубави са, добре облечени, но миришеха. Миришеха на лъжи, празни обещания и лицемерни усмивки. Явно не бяха "изкъпани" от народната любов за да се отмиришат. Е така е то - те продължават да миришат...., а ние продължаваме да гласуваме за нехайни и чистоплътни миризливци. Миризливци, миризливци....ние ги избираме. Осмърдиха всичките ни сетива - нито виждаме, нито чуваме, нито усещаме. Просто гласуваме... за кюфтета.... за кебапчета.... за комисионни....., а някои и за нещо повече.

20.9.2007