сряда, януари 14, 2009

Незамиращото огнище

...цяла вечер се въртях. Сън не ме ловеше. Но въпреки това станах рано. Оправих си багажа и поех към село. За първи път, от както се върнах от Англия, се връщах там. Всички ме приветстваха с добре дошъл. Натали ме чакаше пред пощата, за да ми помогне с багажа. Тръгнахме към квартал „Трошка” – там се водя, че живея... Стигнахме пред нашите порти. Но вратата беше заключена. Оставих сака и лаптопа си пред входна врата. Отскочих до леля да взема ключ. Очите й се насълзиха като ме видя. На свако също. Седнах за 5 минути и почнаха да ме разпитват за Кралството, а на мен за това вече изобщо не ми се говореше. Но им нахвърлих нещата накратко. Прибрах се у дома. Не бях кой знае колко потресен. Двора е буренясал. Всичко сякаш е спряло. Сетих се за Гераците на Елин Пелин. Няма никаква връзка, но аз се сетих за тях. Някак си дома ни наподобява на тях. Майка ми е в чужбина. Аз бях там. Но сега съм тук, на село, във Върбица. Майка също ще си идва за няколко дена другата седмица. Ще има леко оживление. Но след това отново пустинна тишина, амазонска зеленина и липса на души. Аз ще започна лекции. Имам и други планове. И едва ли ще сам често срещано лице тук... Но както и да е. Не се имам за Герак... Нямам намерение да стана такъв...

...след като си оправих багажа ходих пак у леля, за да хапна нещо. У нас нямаше нищо. Е, напазарих надвечер. Беше вкусно. Може би защото бях гладен – домати, сирене, кренвирш, люти чушки. Тъкмо приключих с яденото и разбрах, че е дошла водата. Тук на село са на режим. Побегнах до вкъщи. Напълних кофите с бистра балканска вода. Такава си е. Гордея се с нея. Стоплих една кофа и започнах да пера. Точно тогава получих няколко съобщения от една приятелка (вече). Не ме задоволиха особено, но... Явно ми е писано да имам много приятелки – най-обикновени добри приятелки. Щом неможе да бъде другояче, нека бъде така. Живи и здрави да сме...

Имам още толкова много работа на село – трябва да се видя с приятели, трябва да си отпочина... Все лесни нещаJ

И да запаля духовното огнище...

P.S. Вече съм в София! Но ще се върна на село пак…

7.8.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар