сряда, януари 14, 2009

Към британската земя...

Тази година незнам как, но се реших да кандидатствам за бригада. Брей, получи се бе! Ей на, с Гери (моя колежка, вече и съкилийничка) сме избраните. Аз минах между капките, щото за първа година се опитвам да замина. А тя миналата беше в Кралството! Та както и да е... Въпроса е, че заминаваме. Чувствам се необяснимо странно... Хем ми е готино... хем пък тъжно. Но със сигурност ни очаква голямо приключение!

Преди да замина...

Купони копеле, купони... Малиии, разкътах се от пиене и танци. И съм щастлив, че имам приятели, с които отпразнувам заминаването си от България и пристигането в Англия. Първи купон – аз, Натали и Криси. Жестоко , гарнирано с много бира, вино, мног неща за лапане (за ядене, просто тази дума „лапане” ме изпълва с кеф), бесни танци и песни. Решихме да стартираме с вино в градската градина. Едно, две, три, четири... опаааа, винцето свърши (е, 3 литра за трима нормално). Отбихме се да вечеряме в един гъзарски ресторант. Жалко, че не си носех лаптопа, имаше WIFI. Друг е въпроса, че не ми беше до компютър. Но аз съм известен сред моите приятели и познати, че си падам по това да „крада” безплатен нет. Е к’во да пра’я сега, не искам да плащам за нет. Та както и да е. Вечеряхме и се качихме на втория етаж на хаос парти. Ухааа. Дай Секс на Плажа, дай бира, дай туй, дай онуй... и там се натъпкахме с алкохолна течност. От там поехме към караоке клуба. Ааааааааааа..... сещате се нали за Дулсинея, кой я незнае нея. Точно – забих това парче като аматьор-певец. И там по 3-4 бири свалихме. Ухааааа. Якоооо. Купон. Копелееее. Пичка им лелина (звучи страшно, повторете си го няколко пъти, якооо) на олигарсите, мразя ги. Уффф като се напия ставам откровено искрен и понякога се мразя заради това (спокойно няма да си посегна). И така се прибрахме по живо и по здраво на два клатещи се крака, общо шест. Сутринта трябваше да почистим част от града (инициатива, свързана с Деня на Земята). Почистихме предвиденото място. Махмурлии и полузаспали. Обядвахме в готин възрожденски ресторант. Натали се прибра, аз поех към вкъщи, Криси изморена се докопа до апартамента си. И така се разпиляхме. Замислям се сега и разбирам, че това бяха едни от хубавите ми последни мигове на наша земя. Безценни мигове за мен. Наистина е прекрасно, когато има с кого да споделяш радостта си. Не е вярно, че приятелите се познават само в трудните моменти. Те се познават и в хубавите такива, особено, ако са до тебе в точния момент. Второ парти – с Гери решихме да го направим в моя смешен апартамент в студентските общежития, пълна скръб са тези стаи, но пълни със спомени. Това е хубавото на тези общежития. Пазят тайни, издържат на всякакъв тормоз... и още какво ли не. Та събрахме се ние – аз, Гери, Кузман, Даниела, Анка и Криси (тя ни правеше коктейл Кървавата Мери – Блъди Мери). Малко след старта на купона се включиха за малко другата Даниела, Трифон и Деси. Кървавата Мери ме удари леко в главата. До 00:00 се веселихме в нашия апартамент, от там хайде на ретро парти. Купон до 03:30 и там. Трябваше да се приберем рано, щото сутринта бяхме на изпит с Гери и Дани. Ама като се прибрахме довърших доматения сок с водка – жестоко. Ама за дискотеката всички така се наконтихме, че нямам думи. Незабравима последна вечер за мен с тях. За първи път усетих, че на Гери й е малко тъжно – същото чувство бе обзело и мене. С една разлика, че аз нямам гадже, за което да мисля. Бохем човек съм бе. Пак засегнах тази тема за жените. Не ми е любима, но сякаш се опитва винаги да бъде в дневния ми ред. От време на време успява. Но както и да е. Сега за жени не ми се пише. Почна ли за тези красиви и понякога глупави същества да пиша, и аз ставам глупав. Незнам защо. Имам такова усещане. И затова мисля, че не трябва да се дълбае много. Отплеснах се. Прибрахме се от диското. Спах при момичетата. Сутринта на изпити. Къде с добра, къде с лоша оценка, взех 3 изпита. И колежките ми така. От там се прибрах в малкото си градче. Даниела пое за Добрич. Гергана към вкъщи за да утеши умората от пиянската вечер. Няма какво да се самозалъгвам, Васил ми липсваше. Нямаше го. Чух ме се по телефона само. В София е. Беше тъжно усещане, забъркано с алкохол и много хубави момичета... и хубави стари песни. Трети път – Шон ми се обади. Искаше да му гостувам в Разград. Съгласих се. Заминах за там. Шон ме чакаше на автогарата. Аз съм първият му гост в новата му квартира. Правихме пица, пихме бира и вино. Благодарение на мене дори паркета му опита от виното. Е ко да прая. Бутнах с крака си чашата... без да искам разбира се. Другият ден на обяд тръгнахме с него за Шумен. Имах 4 дена за Англия. Заведох го в студентските... опаковах си багажа и се запътихме към апартамента на Криси. Оставих си партакешите там и се разходихме из града с Шон. Стана надвечер. Амбър пътуваше от София за Шумен. Трябваше да я посрещнем. След като пристигна отидохме да ядем пица. И бира пихме разбира се. В апартамента на Криси разбъркахме Блъди Мери. Не се напих, но беше достатъчно за да ми се спи. И пак бесни танци. Те излязоха на диско. Аз бях изморен и си легнах. Сутринта трябваше да пътувам за София, а преди това да посрещна майка ми на автогарата. Заедно пътувахме. И горе-долу до тук с купоните

Стигнахме до столицата около 16:00. Блъсканици в градския транспорст – ужас до шия и отврат..., а иначе сме в Евросъюза. Както и да е. Оставих си багажа в апартамента на братовчед ми. Оставих и майка си там. Обади ми се Васил. „Хайде да пием по нещо. С Даката ще те чакаме пред Билла”. Съгласих се. Седнахме тримата в едно кръчмоподобие. След по една биричка с Васил тръгнахме към квартирата му. Говорихме си за доброто старо време – е, не чак толкоз старо, ама минало. Сутринта станах рано за да си хвана влака за Пазарджик. Бях обещал на Минков да му ходя на гости преди да замина за Англия. С Ангел се уговорихме да се видим там – направихме едно малко събиране. Видях се с Тейлър също. А Карси в последния момент се присъедини към нас от Враца. Почти цяла нощ лафихме – засегнахме толкова много теми, че в един момент и на нас ни писна да говорим и реишхме да си легнем. Следващия ден с Краси хванахме мутрисата за София. Сбогувахме се с Минков и Ангел – без сълзи разбира се, нали сме мъжки момчета. От гара София изпратих Красимир за Враца – взех си сбогом и с него. Гери ми се обади и каза, че ме чака на метро-спирката в „Люлин”. Видяхме се и с нея за да доуточним детайли от утрешното предстоящо ни пътуване до Обединеното Кралство. След серщата с нея отидох да се сбогувам и с майка ми. Чакаше ме в при братовчед ми. Иначе вече беше почнала работа. Тя проплака, но аз не. Щях да я разстроя повече. А и мъжко момче съм. Шегувам се. Плача и аз – понякога. Спах пак у Васил. Тревожехме се багажа ми да не надхвърля позволените 20 кг. Намерихме един кантар, който тегли до 8 кг. И с него кило по кило претеглих багажа си и го натаманих.

To be continued…

11.5.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар