четвъртък, януари 15, 2009

Брюксел – градът на дипломацията

Предградието на белгийската столица е съставено от красиви къщи в стил средновековие с най-модерни елементи. Големи прозорци, тухлени ненамазани къщи с остри правоъгълни покриви. Влязох в града към 19:30. Имаше трафик. Придвижването ми до хотела, в който отседнах, ми отне близо час и половина с кола. Всъщност преминах едно разстояние между 3-4 километра. Никой не свиреше с клаксон, никой не крещеше и не питаше защо се бави движението. Всеки чакаше търпеливо и се държеше наистина като професионален шофьор. По-късно разбрах, че една от причините за всекидневното задръстването са дипломатическите делегации, за които полицаи на мотоциклети правят път. Наистина е така. В Брюксел се помещават почти всичките институции на ЕС. Тук е и централата на НАТО. Нека да не забравим, че белгийското правителство също се намира тук, както и столичните институции на Белгия. Всичко това като се пресметне може да се види, че това е град на дипломация – европейска и световна. В Брюксел има повече услуги за сметка на продуктите. Тук се взимат решения с огромни тежести, които могат да променят хода на събитията. От всякъде лъха дипломация и мислене. Всичко мирише на демократична аристокрация. Та, пристигнах в хотела, за който имах резервация. Пет звезди. Оказа се, че един от най-престижните в европейската столица. 500 евро една нощувка. Господи. Замислих се малко. Това са 1/3 от парите, с които аз се опитвам да се издържам през една учебна година в университета. Бахти. Вечерята ми беше 200 евро. Цената на чаша италианско вино е 30 евро. Страшна работа е това цивилизацията, и скъпо изкушени. Особено дипломатическата цивилизация. Бил съм на много места, но явно живота има доста контрастни лица… Най-смешното от цялата ситуация беше, че не можех да си отключа стаята. Ключът беше карта. Пробвах два-три пъти, ама уви. Е, да отида до рецепцията и да ги моля да ми отключат вратата щеше да е доста голяма селска нецивилизованост от моя страна, което изобщо не го осъждам. Напротив, да си невеж за новостите е нормално. Та, отключих си вратата и влязох вътре. Чувствах се като… не знам, сякаш в Брюксел хората са на друга планета. Не знам. Трудно е за обяснение. Дори тоалетната им хартия е по-бяла, по-плътна и по-мека. Под душа имаш чувството, че те вали топъл дъжд. Леглото – два метра широко и два метра дълго, снежно бяло, пухкаво и комфортно. Срещу него има плазмен телевизор с 35 различни канала, сред които за съжаление няма български. Цивилизованият лукс е нужно да се усети, за да се разбере. Пожелавам го на всеки. Та, излязох на среднощна разходка из европейската столица. Седнах в един пъб. Голям кеф е слаба кафява белгийка да те пита на френски какво ще пиеш. Адски възбуждащо е хубава жена да ти говори на сладък френски. Наложи се да си припомня някои неща, които бях учил в гимназията в часовете по френски. Поръчах си бира. Заседях се кратко в ресторанта, защото затваряха, беше малко след 01:30. Благодарих на прелестната белгийка и се впуснах по една от малките улици. Реших да се изгубя умишлено, за да проверя да ли мога да се справя. Не беше трудно. Успях. Готиното беше, че в опитите си да намеря хотела видях много забележителности, които ако бях планувал да ги посетя, сигурно нямаше да успея. Огромно впечатление ми направи, че 2 часа след полунощ градът е замрял. Не знам на какво се дължи това. Следващият ден малко скучах на една от сесиите на Европейския парламент. Имаше и интересни моменти. Но като цяло вниманието на първото ми посещение в тази институция беше насочено изцяло към взаимоотношенията между хората. За няколко часа се почувствах някой. Щом си там значи си някой. Това е принципа в Европарламента. След края на сесията хапнах пица в една от пицариите на центъра. Пак ми говореха на френски. И пак красиви белгийки. След обяда поех към летището. Замислих се върху престоя си в Брюксел и стигнах до извода, че съм доволен. Пожелавам си отново да имам повод да ходя в европейската столица. Пожелавам го и на вас. Защото си заслужава да бъдеш в хотел за 500 евро, да имаш вечеря за 200 евро и да пиеш скъпо вино. Готино е да бъдеш третиран като специален.


На вечеря...


На разходка...


Интересен елемент от сграда...


В тунела...


Тунелът...


Музей...


Стая...


Коледни дървета...


Площад...


Интересни светещи елементи


Пред Европейския парламент


Улицопоказател...


Пушачите да му мислят...


На входа на ЕП...


В ЕП...


Европейски чай...


ЕП на различни езици...


ЕП...


Към летището...
16.12.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар