Лилави сънища в розови нощи и сини ежедневия

Във филма “City of Angels” ангелът споделя, че когато питал смъртните пред вратите на рая и ада “Какво им харесва най-много от живота?”, голяма част от тях отговаряли “Сексът”. Та, в този ред на мисли от няколко дена ми се иска да драсна в блога си нещо, но все не успявам да измисля как да започна това, което искам да изразя. Започнах с думи за този филм, защото той е сред тези, на които съм плакал от яд, че живота и хората са нетърпимо грозни и разваленовунящи душевно. Иначе се сетих и за “Зеленият път”, на който също плаках, и за “Мишките и хората”… В този ред на мисли най-нелогично искам да се върна към днешното ни състояние – убийства на мечти, кървища от идеи, предателства безкомпромисни и разочарования безбройни човешки. Чувам, слушам, гледам, виждам, чета, мисля и наблюдавам как сагата около Ахмед Емин стига до стандартния си край – без виновни с много разпитани невинни. И ми писва да си задам наглия въпрос “До кога…?”, на който може би в този си живот няма да получа красив отговор за съзнанието и душата ми. Наистина не искам да коментирам политика и нахални идиоти, но не мога. Дразнят ме вече. Имам чувство, че ако продължаваме така, след някоя друга година ще се гръмна… и ще оставя писмо в джоба си. “Не искам следствие за убийството ми, не искам прокуратурата да се занимава с мен, не искам нищо от вас некадърници гадни, защото сте бетер от всички лъжци взети заедно. Само ме върнете там от където съм дошъл. В пръстта…” И не мога да разбера защо винаги когато казват хуманно (човешко) го свързват с добро, красиво и честно, при положение, че човешкото е гнусно и нетърпимо вече. Иначе на мен ми се живее, защото съм щастлив и умерен човек. Опитвам се да бъда честен и искрен пред съвестта си. Опитвам се да помагам на всеки, с каквото мога. Опитвам се да бъда пример. Но имам чувството, че не успявам, защото и аз бивам предаван – от приятели верни уж. Но съм несломим и напред продължавам, кървящ от душевни рани, от приятели и човешки същества нанесени. Чистота на героите от горните филми е прелестна и мечтана от мен. Опитвам се. И няма да спирам. Ще отпия малко мръсен въздух и ще се усмихна щастлив, защото не съжалявам за нищо и не ме гризе съвестта. Просто съм свободен и влюбен в живота (няма в кой друг). Щастливец съм аз. Надявам се и вие сте така...
28.10.2008

Коментари

Популярни публикации