сряда, януари 14, 2009

Животът е смешен

Животът е уникална трагедия с голяма доза нагласена комедия, която ни позволява да се усмихваме на ум до толкова, че да не изпаднем в екзистенциален умствен припадък, от който да не можем се събудим. Многобройни човеци са станали клоуни, които танцуват под звуците на падащите жълтици. Неусетно, някой ден ще се задушат от миризмата на потта си, „позеленяла” от прекомерните им нечовешки въжделения. Присъствах на дебатиране относно строежа на водна електроцентрала на язовир Тича. Преди това се бях запознал с абсолютно цялата налична документация свързана с това предприятие, което е иначе на път да остави на воден режим жителите на три големи български града. Пределно ясно ми беше, че освен празно говорене и неумело ораторстване, нищо друго няма д се случи. След като успях да се нагледам на такова политиканстване (както се изрази един от управниците) по темата, започнах да си задавам въпроса „Защо човека е толкова гнусно и алчно велико същество на природата?”. Съвсем неслучайно изскочи репликата „Животът е смешен” от устата на един може би съвсем обикновен човек с позиции. И цял ден това ми се въртеше в главата…. „Животът е смешен”. Има огромна истина в тези думи. Истина, за която ние сме виновни не малко. Животът си е живот, но ние си го правим смешен. Ето това е най-тъжното от цялата истина. Бурно ръкопляскаме и приветстваме лицемерните лъжи, подплатени от звука на падащите в човешките гърла ръждясали жълтици. Тихо подминаваме истинското, което не изглежда толкова „красиво”, защото е природно. И аз се чудя на строителите на тази електроцентрала как се наемат да лишат човека от може би най-важният живото-поддържащ природен елемент – водата. И юристката е застанал пред хората с гаранцията, че няма да им спират водата. Ами от къде мога да знам, че същата тази жена няма да застане пред и няма да ми казва, че няма да ми спира слънчевите лъчи. Нещастници, защитници на идеята „За звука от жълтиците”. Как може да сме толкова объркани (някои), или как могат да ни взимат (те) за толкова объркани и глупави. Или сме такива, щом ги търпим радетелите на „Звука от жълтиците”. Или просто животът е смешен и ние покрай него!

P. S. Понякога съм много рязък и искрен. Знам, че не трябва. Защото често съм презиран, затова, че изразявам мисленето си на глас. За сега се държа, защото не мога да лъжа или да замазвам очи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар