сряда, януари 14, 2009

Нещо липсва

Хората, които ми лиспват...

Майка ми – На мен лично много ми е трудно да говоря за нея. Сякаш човек трудно намира думи да опише истински субекта, на който принадлежи. Никога не съм й казвал, че я обичам, въпреки че наистина е така. Никога не съм й казвал, че ми липсва, въпреки че усещам липсата й. Но знам само едно – когато се връщам от големият град тя винаги ме чака с нетърпение, а аз бързам да се прибера. Рядко й казвам какво точно работя и правя, къде и с кого съм. Незнам дали греша. Тя има право да знае. Но както казва един мой двойник – „ти си я превъзпитал”. Когато съм далеч от вкъщи ми липсват много моменти и материални блага, които тогава просто не съм ги оценявал. Но като се върна сякаш пак няма да ги оценя, защото знам, че майка ще ме очаква с топла пита, люта манджа и голяма доза нетърпение... аз ще тичам към вкъщи. Защото знам, че ме обича. И знае, че и аз го чувствам същото.

Ангел – Кочев, приятелю няма да пиша хубави неща за тебе, защото знам, че ще ги прочетеш. Шегувам се бе индийски полицай такъв. Знаеш, че много дела съм оставил в твои ръце, защото според мен си сатбилен като електрически стълб. Само гледай някой наш брат да не те събори за да ти изкара арматурата и да я продаде за скрап. Абе и за тебе не мога да намеря думи. Сигурно като се видим ще ми дойде музата. Но ти си знаеш какво означаваш за мен. Познаваш, че Оги не обича да говори много. Той обича да действа... и да пише.

Кузман – Господинчо стегни се. Не ме карай да дойда чак от Англия за да те реконструирам. Знам, че тепърва ще се сблъскаш с истински проблеми. Ти си силен, но не искам да се размекваш като кифла заради някакви пикли. Иначе всичко останало ще се нареди като китайско домино. Уверявам те. Стегни се, че като се върна в България ще имам нужда от сериозен адвокат. Мисля да извърша много противозаконни деяния – да те напия и да ти тегля един бой. А сутринта да лапнаме по едно шкембе с много чесън за да припаднат околните. Чакай ме!

Краси – Врачанско братленце, недей да мислиш две или три години напред. Мисли за момента. Ако осъзнаеш за колко много неща имаш да мислиш в следващите 5 минути, вярвай ми ще се измориш. Всичко се случва поетапно. Ако се опиташ от първото стъпало да стъпиш на десетото – ще се спънеш и... знаеш! Бавно и стабилно с движи. Не бързай. Имаме много години пред нас! Ще ни се случи тази случка, за която мечтаем! Don’t worry!

Минков – Директорът на века! Нещо немога да намеря думи и за него! Заплитат ми се мислите, когат мисля и пиша за хора, които са променили живота ми с нещо. А този човек е един от тях. Тази година много грозно го изоставих. Но той знае, че някой ден ще му се отплатя тъпкано! Тати... опс, шефе, успех на лагера!

Васил – Сеизмичният съквартирант, който предвижда всяко земетресение в политическия, икономическия и социалния живот на България, защото е Сеизмограф! Забележете – не сеизмолог, а Сеизмограф! Той си знае! Абе момче. Абе комунистче! Що ме изостави така с брат ни. С него не върви на лекции майтапа. Не ми уйдисва на акъла! Все се опитва да забие лекторките. И т еедни лекторки... опазил те отец Павел от тях!

Natalie – Мойта доброволка! Когато съм във Върбица винаги се движим заедно. Много е весело с нея. Сеге много й е скучно. Сигурен съм. Може би аз бях единственият човек там, който я разбира. Но й обещавам, че като се върна, ще направя бананов хляб!

Lauren – Драгата ми тя. Преди да замина много ме ядоса. Но сякаш съм й простил. Няма как! Нали я харесвам уж??!! И аз незнам, ама както и да е! Очите й излъчват някаква топлина!

Chrissie – Когато Васил замина за София голяма част от времето ми минаваше с нея и Кузман! Пиехме кафе, правехме к’вото ни хрумваше! Беше готско! Ще пием Блъди Мери пак!

Shaun(ko) – Shaunko, Shaunko, Shaunko, Shaunko... Едни от пследните ми хубави моменти преди да замина бяха в неговия апартамент. Напаравихме ме си пица, пихме вино и бира. Страшен купонджия е. Минджаааааааааааа!

Тоцева – Ех тая скромна женица. Винаги ме зарежда с положителна енергия. Тя е шуменската ми майка. При нея винаги има надежда, никога не се предава! Голям кеф е като си лафим с нея. Особено като побъбрим за братската интеграция – смях! Но като се върна (дано има свободно място) почвам във вестника, който го планувахме!

Част от колегите – Няма да споменавам имена! Но е много готско, когато излезнем на диско и се напием здраво! Или пък, когато ядем мухлясъл хляб или развалена супа (и после чакаме ред пред тоалетната). К’во да се прави, бедни студенти сме! Да бе бедни! А на диско! Ей, ей. Мигове незабравими!

Моментите, които ми липсват...

Събиранията у Кузман – Майка му готви много вкусно! Пийвахме биричка или каквото има. Не бяхме претенциозни! „Харното” и той ми липсва ( за сестра му няма да кажа нищо, хахахаха)! С бащата на Кузман се шегувахме, а той ни викаше глупаци и свине (щото сме от „Левски”) „Баре шерескеря Юсен. Какем те шереске! Айше, тал кащесте интернет астарава!”. Кеффффф!

Пътуванията из България – Миризмата на БДЖ ми липсва! Безсънните нощи вече не ме преследват, защото няма кой влак или автобус да закъснява! Обичам да пътувам и всички да ме разбират като има говоря на български! Сега най-много искам да пътувам до Хасково. Фанита знае защо!

Конференции, семинари, обучения и проекти – Липсват ми моментите, когато аз се изказвам и всички ме слушат. Или когато казвам нещо и всички ме аплодират! Голямо липсване...

Лекциите в университета – Особено тези при Добрев. Пич от класа е този човек.

Лагерът – Много се изписа във форума на лагера за моето отсъствие. Но аз вярвам, че те ще се справят. Но е готино да съм важен. Всички спират да говорят и викат „Шефа на дисцпилината...”

Корпуса на Мира – ДАдамаова, НСтанева... очаквайте ме. Искрено се надявам до година пак да ви досаждам. Особено на теб ДАдамова! Абе с съберем ли се на едно място страшен мохабет пада след няколко чаши...

На пейката пред клуб „Classic” – Да гепя безплатен нет! Седя си на пейката! минават красиви шуменки, а аз като много умен се преструвам, че правя нещо много важно на компа! Бахти кефа!

FIFA с Кузман – Ще те смачкам ей глупак! Тук нямам тренинг. Тия англичани нямат игрални зали или пък аз не мога д ги намеря. Ама все го бия това момче. Е понякога му пускам аванта!

Срещите на 4-мата Големи и неформалният Лидер – Те се знаят кои са! Ей братлета, недейте да си мислите, че съм ви забравил. Знаете, че съм с вас винаги, защото вярвам, че и вие сте с мен! Всеки един от вас е много силен! Но съберем ли се четиримата, не виждам кой може да ни спре. Не се е родил такъв! Напоследък съдбата по много гнусни начини ни разделя. И ехидно се смее. И все четиримата неможем да се съберем на едно място. Но ще дойде мигът, когато ние ще говорим, а т. нар. съдба ще замълчи завинаги! Лидерът само да се прави на такъв! Само това се иска от него!

Бих искал да кажа, че ми се реве като магаре, но няма да заплача – сърцето ми е биволско и неможе да има течове... като сълзи по лицето ми (например). Говедо съм просто!!!

1.6.2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар