четвъртък, януари 15, 2009

Студентите се разотидоха

Семестърът приключи. Студентите поеха към родните си места. Колегите ми се прибраха. Аз останах в големия град, където човешките души пустеят. Умират и възкръсват в кухата градска суета. И сега наистина се уверявам, че студентите са живеца на градовете. Особено, ако сред тях са приятелите и познатите ти, с които си прекарвал приятно време. Тъпо е. Сам в цял апартамент. И почти сам в цял блок. Аз също ще се прибера на село, но само за два дена. Може и за повече, ако се съберем с приятели от гимназията. Съмнявам се. Всички са пръснати. Всеки е отишъл да търси реализацията си или начин да се справи с живота. Чувствам се като „бездомник”. Лошо нещо е да свикнеш с хората, защото все някога ще трябва да се разделите. Може би другите в града не го усещат като мен. Странни усещания. Старите комунистически общежития опустяха за няколко часа. Всеки си стегна сака и изчезна. Завиждах им. „Ти няма ли да се прибираш?”. Ами не! Няма смисъл да се прибирам. На село може да е умре от тъпотия. Е, то моето не е село. Градче от селски тип е. Същата работа. Всеки ден имах нещо като план-програма. Какво ще правя през деня и на кого ще ходя на гости вечерта за да си лафим – да ни е готино. Сега ги няма хората. За жалост ще трябва да си променя дневните редове за няколко месеца. Кой знае? Може и за повече. Тази година завършвам, а разотиването на колегите ми ме накара да се замислям точно върху това. Все на някъде ще тръгна. Лошото у мен е, че искам да знам и виждам бъдещето. Хубавото е, че не мога. Но за сметка на това сам си го градя. Е, опитвам се. Не винаги се получава. Отплеснах се в опитите си да забравя липсата на колегите ми. Не се получава. В съзнанието ми има голям отвор. В душата ми дупка. Все техни места. Места, които е нужно да запълня – временно. А след време завинаги. Тъпа работа. Не мога да го понеса. Че аз останах, а те си заминаха. Че останах сам. Сам с празните места. Дори портиера гледа по-мрачно. Сякаш блокът плачи. А клошарите наистина реват – предстоят им дълги пости. Всичко се опразни. Всичко се разотиде. Тъпо е. Академичната общност я няма. В отпуска е за известно време. Нищо. Все някак си ще го бъде.

ogi4-9481330
19.12.2008 17:02

Няма коментари:

Публикуване на коментар