От Върбица до Прага... и обратно...
Леле, леле, леле. След лагера "Заедно Напред" бях направо тотално изхабен - психически, емоционално и физически. Прибрах се във Върбица. От края на юли до края на август си бях там. Ужас. Селска работа. Първите две седмици си отпочинах. Но след това - скука братче, скука. Бах му мамата. Нямаше какво да правя. Изчетох една книга на Карбовсkи за цял месец, гледaх почти всички сапунки през деня (то времето е топло, вънка не моежеше да се стои) и надвечер се шматках
в интернет клуба. Края на август (чаках го с нетърпение) заминах за Шумен.
Записах се в университета - мамка му, за малко да ме сбъркат с първокурсник и да ми вземат с 50 лева повече за семестъра. Помотах се няколко дена в града с Кузман. Срещнах се с Тоцева (преподавателка от университета)... След това тръгнахме с Кузман ("глупакът", на който държа много) за София. Пътувахме през нощта. Пристигнахме към 7 часа сутринта. Омърлушени от пътуването, изморени - неможахме да спим, защото пътувахме с някакви англичани, които постоянно отваряха прозореца, а на нас ни беше студено. А те с някакъв йорган...Цял ден се разкарвахме в София. Видях се с Васил (колега от университета), с Христо (приятел, журналист).
Надвечер решихме да тръгнем към Враца - на гости на Краси (другият "глупак", на който също държа много). Останахме няколко дена и при него. Беше малко тъпо там. Ама какво да се прави. В смисъл такъв, налагаше ни се да се събираме с доста издухани хора. След 2 дена и половина се върнахме в София. Прибрахме ме се късно през нощта. Мамка му. Валеше дъжд. Беше студено.
Но въпреки това изкъпахме се с Кузман и рано сутринта той хвана влака за Симитли, а аз автобуса за Дупница - оставих си багажа в хотелската стая, която ми бе наета от Корпуса на Мира. От Дупница и аз хванах същият влак за Симитли - автобуса ми пристигна 2 часа по-рано от влака на Кузман. Пристигнахме в Симитли някъде към обед. Посрещнаха ни приятели. Почти цял ден бяхме у Любо. Той има много готини родители. Бяхме у Жасмина, Миляна, Златина. Аз бях и у Маряна. Видях се и с Мариела. И така мина целият ден неусетно. Беше готино. Към 10 часа вечерта бащата на Любо ме закара с колата си в Дупница. Евалла. Малко са такива хора. Аз имах влак в 10. Но той каза: "Аз ще те закарам.". Даже неми позволи да му платя бензина. Готин и точен пич. Остави ме пред хотела.
За сутринта имах уговорка с Надя за 9 часа в офиса на Корпуса на Мира. Имах няколко дена ангажименти в организацията - за обучението на американските доброволци. Всичко мина супер (според мен). Вечер излизахме на кръчмичка. Абе добре беше.
На 5 септември надвечер се върнах в София. Бях на гости една вечер на братовчед ми. Сутринта имах полет за Прага в 8:15. Бях одобрен за стаж в "Transitions On Line". Онлайн списание. По принцип стажът беше за цял септември. Но аз им обясних, че имам малко работа. "Няма проблеми", каза Маруис, един oт шефовете. На 6 сутринта станах рано. Събудих и братовчед ми. Той ме закара с колата си на летището. От къде да знам аз че всички полети излитат от новият терминал. Баали маa му. Нищо, оправих се все пак. Хванах едно такси и газ до новият терминал. Добре че таксиметровият беше "човек". "Колкото дадеш", каза той. И така литнах аз от България, от София. След час и половина кацнах в Прага.
Лелелелеле. Ама то един дъжд, дъжд, дъжд. И за малко да си изгубя багажа. Не заради дъжда. Просто не знаех къде да го чакам. За първи път пътувах със самолет. Винаги има първи път, ако не сгафиш тогава, значи няма да сгафиш никога. Е, за моя радост не сгафих за малко. Видях една българка. Говореше български, по това я познах. Странна жена. Сякаш й искам пари назаем. Правеше се на ударена, не искаше да говори на български, пред чехкинята - продавачката на билети за градски транспорт. Просто исках да ми помогне да си купя билет за 75 минути, а не за 24 часа и да се овътря с 3 долара. Защото от моят българо-английски никой не разбира. Хубаво, добре. Но после тя се обърка с градксият тарнспорт. А сега падна ли ми. Е, не съм злобар. Помогнах й.
Първи впечатления: облaчно време, хубаво летище, безплатна карта за маршрутите на трамваите, автобусите и метрото. Хубав град е Прага. Всичко е подредено - сгради, кули, къщи. Всичко се движи в синхрон - хора, автомобили, трамваи, автобуси, метро. Много е красиво. Нямат разбити пътища. Градският транспорт сe движи по разписание. Наоколо е чисто - много, много, много чисто. Хората са спокойни - живеят мирно. Цените на стоките им не са много високи в сравнение с нашите. Но заплатите им......Минималнатa, доколкото разбрах, е 400 евро. Ще доживеем ли и ние да видим такава минимална в нашата мила родина България. А, дано! Ма, надали!? Никой не се прави, че разбира от всичко. Във всяко нещо си имат професионален специалист. А не както при нас - всеки разбира от всичко. Доста сме далеч от културната цивилизация. А и чехите са дисциплинирани човеци. Може би съседството с Германия им помага. Незнам. Но трудно ми е да си обясня, защо има толкова разлика между хората от южна Европа (визирам България) и хората от централна Европа (в случая Чехия). Неделя се прибирам у дома. Какво ще запомня ли?
1. Карлов мост - няма начин да не сте чували за него.
2. Храдчани - замъкът.
3. Заврено - на чешки означава затворено.
4. Страхотният градски транспорт - повярвайте ние нямам такъв.
5. Чистотата - и нея я нямаме.
6. Часовникът с кукувичките - голяма атракция.
7. Чешките пъбове - приятни и уютни.
8. Бирата - Златопрамен ми е любимата.
9. Красивите чехкини.
Това е общо взето. Честно казано чехите са задръстени - голяма част от тях. Но живеят по-добре от нас. Неделя се прибирам. В София, от там в Шумен и от там във Върбица. В Шумен почват лекциите. Всъщност те почнаха. Но за мене сега ще почнат. Отново в България. Супер. Обичам си страната.
Тук имах и хубави и скучни моменти. С няколко думи. Прага е ужасна*
*Ужасна - думата на чешки е пълна противоположност по смисъл на нашата.
28.9.2007
в интернет клуба. Края на август (чаках го с нетърпение) заминах за Шумен.
Записах се в университета - мамка му, за малко да ме сбъркат с първокурсник и да ми вземат с 50 лева повече за семестъра. Помотах се няколко дена в града с Кузман. Срещнах се с Тоцева (преподавателка от университета)... След това тръгнахме с Кузман ("глупакът", на който държа много) за София. Пътувахме през нощта. Пристигнахме към 7 часа сутринта. Омърлушени от пътуването, изморени - неможахме да спим, защото пътувахме с някакви англичани, които постоянно отваряха прозореца, а на нас ни беше студено. А те с някакъв йорган...Цял ден се разкарвахме в София. Видях се с Васил (колега от университета), с Христо (приятел, журналист).
Надвечер решихме да тръгнем към Враца - на гости на Краси (другият "глупак", на който също държа много). Останахме няколко дена и при него. Беше малко тъпо там. Ама какво да се прави. В смисъл такъв, налагаше ни се да се събираме с доста издухани хора. След 2 дена и половина се върнахме в София. Прибрахме ме се късно през нощта. Мамка му. Валеше дъжд. Беше студено.
Но въпреки това изкъпахме се с Кузман и рано сутринта той хвана влака за Симитли, а аз автобуса за Дупница - оставих си багажа в хотелската стая, която ми бе наета от Корпуса на Мира. От Дупница и аз хванах същият влак за Симитли - автобуса ми пристигна 2 часа по-рано от влака на Кузман. Пристигнахме в Симитли някъде към обед. Посрещнаха ни приятели. Почти цял ден бяхме у Любо. Той има много готини родители. Бяхме у Жасмина, Миляна, Златина. Аз бях и у Маряна. Видях се и с Мариела. И така мина целият ден неусетно. Беше готино. Към 10 часа вечерта бащата на Любо ме закара с колата си в Дупница. Евалла. Малко са такива хора. Аз имах влак в 10. Но той каза: "Аз ще те закарам.". Даже неми позволи да му платя бензина. Готин и точен пич. Остави ме пред хотела.
За сутринта имах уговорка с Надя за 9 часа в офиса на Корпуса на Мира. Имах няколко дена ангажименти в организацията - за обучението на американските доброволци. Всичко мина супер (според мен). Вечер излизахме на кръчмичка. Абе добре беше.
На 5 септември надвечер се върнах в София. Бях на гости една вечер на братовчед ми. Сутринта имах полет за Прага в 8:15. Бях одобрен за стаж в "Transitions On Line". Онлайн списание. По принцип стажът беше за цял септември. Но аз им обясних, че имам малко работа. "Няма проблеми", каза Маруис, един oт шефовете. На 6 сутринта станах рано. Събудих и братовчед ми. Той ме закара с колата си на летището. От къде да знам аз че всички полети излитат от новият терминал. Баали маa му. Нищо, оправих се все пак. Хванах едно такси и газ до новият терминал. Добре че таксиметровият беше "човек". "Колкото дадеш", каза той. И така литнах аз от България, от София. След час и половина кацнах в Прага.
Лелелелеле. Ама то един дъжд, дъжд, дъжд. И за малко да си изгубя багажа. Не заради дъжда. Просто не знаех къде да го чакам. За първи път пътувах със самолет. Винаги има първи път, ако не сгафиш тогава, значи няма да сгафиш никога. Е, за моя радост не сгафих за малко. Видях една българка. Говореше български, по това я познах. Странна жена. Сякаш й искам пари назаем. Правеше се на ударена, не искаше да говори на български, пред чехкинята - продавачката на билети за градски транспорт. Просто исках да ми помогне да си купя билет за 75 минути, а не за 24 часа и да се овътря с 3 долара. Защото от моят българо-английски никой не разбира. Хубаво, добре. Но после тя се обърка с градксият тарнспорт. А сега падна ли ми. Е, не съм злобар. Помогнах й.
Първи впечатления: облaчно време, хубаво летище, безплатна карта за маршрутите на трамваите, автобусите и метрото. Хубав град е Прага. Всичко е подредено - сгради, кули, къщи. Всичко се движи в синхрон - хора, автомобили, трамваи, автобуси, метро. Много е красиво. Нямат разбити пътища. Градският транспорт сe движи по разписание. Наоколо е чисто - много, много, много чисто. Хората са спокойни - живеят мирно. Цените на стоките им не са много високи в сравнение с нашите. Но заплатите им......Минималнатa, доколкото разбрах, е 400 евро. Ще доживеем ли и ние да видим такава минимална в нашата мила родина България. А, дано! Ма, надали!? Никой не се прави, че разбира от всичко. Във всяко нещо си имат професионален специалист. А не както при нас - всеки разбира от всичко. Доста сме далеч от културната цивилизация. А и чехите са дисциплинирани човеци. Може би съседството с Германия им помага. Незнам. Но трудно ми е да си обясня, защо има толкова разлика между хората от южна Европа (визирам България) и хората от централна Европа (в случая Чехия). Неделя се прибирам у дома. Какво ще запомня ли?
1. Карлов мост - няма начин да не сте чували за него.
2. Храдчани - замъкът.
3. Заврено - на чешки означава затворено.
4. Страхотният градски транспорт - повярвайте ние нямам такъв.
5. Чистотата - и нея я нямаме.
6. Часовникът с кукувичките - голяма атракция.
7. Чешките пъбове - приятни и уютни.
8. Бирата - Златопрамен ми е любимата.
9. Красивите чехкини.
Това е общо взето. Честно казано чехите са задръстени - голяма част от тях. Но живеят по-добре от нас. Неделя се прибирам. В София, от там в Шумен и от там във Върбица. В Шумен почват лекциите. Всъщност те почнаха. Но за мене сега ще почнат. Отново в България. Супер. Обичам си страната.
Тук имах и хубави и скучни моменти. С няколко думи. Прага е ужасна*
*Ужасна - думата на чешки е пълна противоположност по смисъл на нашата.
28.9.2007
Коментари
Публикуване на коментар