Беше страхотно

Бях десети клас. Учех в гимназия, която се намираше в малко провинциално градче, където всъщност живеех. Една година преди това бях избран да участвам в лагер, който беше в Гърция. Поради най-различни причини аз не можах да замина. Една сутрин аз видях окачен плаката на лагер "Free Your Mind". Прочетох го внимателно с голям интерес. И си казах "Да, сега е моментът да направя първата крачка". Честно казано до този момент нямах никакви амбиции как ще продължа образованието си, след като завърша. Попълних формуляра за кандидатстване и написах есе на тема "Защо се гордеете с наследството на вашия етнос и каква роля играе то в развитието на обществото?". Наистина се затрудних много. Аз съм ром. Много е лесно да се пишат лоши неща за хората, но изключително трудно се оценяват добрите им качества, особено на ромите. Изпратих целият комплект документи. И вече чаках да ми се обадят. Незнам защо, но имах някаква вътрешна предубеденост, че ще бъда одобрен. Не закъсняха резултатите. Обадиха ми се и съобщиха, че съм одобрен. Това беше първото признание, което получих. Чувствах се страхотно. Не мога да го обясня с думи. За първи път пътувах към големия град. За първи път излизах сам някъде. Всъщност това беше една от най-важните крачки в моя живот. Доволен заедно с майка ми чаках автобуса, с който ще отпътувам към морето. Не след дълго спира един автобус, от който се подава червенокоса жена и ме попита дали аз съм Огнян. Аз казах "Да". За първи път се качих при непознати. А тази червенокоса жена беше директор на лагера и преподавател в университета, където сега сам студент. Във "Free Your Mind" аз намерих много приятели, с които и до ден днешен се виждаме. Там за първи път научих нещо повече за историята на своя етнос. Беше невероятно. Всеки час минаваше като минута. Както се казва хубавите неща са краткотрайни. Там за първи път видях на живо американци. Прекарах страхотно. Научих много за образованието, различието, тоелерантността и за нещата от живота ... за смисъла на живота. Незнам как, но на този лагер всички участници се сплотихме. Сякаш бяхме в една приказка, която в реалния живот не можеш да видиш. Бяхме 5 етноса. Въпреки всички различия ние се уважавахме и ... се обединихме. Различия, които в повечето случаи разделят хората. Но на този лагер не беше така. Беше невероятно. Една година по-късно разбрах, че ще има отново подобен лагер от моя приятел Брян Мъри, с когото се запознах на първия лагер. Исках пак да участвам, въпреки че звучи егоистично. Избраха ме да участвам и там. Отново намерих приятели. Отново научих много нови неща. Следващата година бях поканен за лидер в подобен лагер. Приех с голямо удоволствие. На още по-следващата бяха отново поканен за лидер.... беше страхотно. Много е хубаво когато имаш приятели всякъде, а аз имах. Станах и модератор на форума на лагера "Заедно Напред" в интернет. Целта на подобни лагери е да развията потенциала на децата. И също така да провеждат интеркултурен диалого. Аз с голям гордост признавам, че съм продукт от тези лагери. Бях най-обикновен ученик. Сега сам студент по Журналистика в един от най-добрите университети в България. Редактор сам във вестник. Пиша и за други вестници. Имам много приятели. Тези лагери са невероятни. Възпитават човека на морал. Радвам се, че съм част от това невероятно семейство. Такива лагери не трябва да спират да се провеждат, защото те помагат на хората да се развиват. Както помогнаха на мен. Мотивират самите деца. Аз винаги ще помагам за съществуването на тези лагери, защото те помогнаха на мен. И с това мога да помогна на някой като мен.
29.05.2007