сряда, януари 14, 2009

Живот по европейски..... В убежище на клошари....

От скоро в България съществува неофициално Национално движение на клошарите (НДК). Председателя му е не кой да е, а висшист по Българска филология. „Ако подходим сериозно можем да имаме представители в парламента”, смята един от клошарите в Шумен, който научи за НДК от нас.

Шуменски „европейски” клошари оборудват убежището си по европейски. В домовете си ходят с обувки, домашният любимец е неотменна част от интериора, пълно е с провизии и уникални дрехи. Кашоните по „пода” създават усещането за килим или паркет.

Натъкнах се на добре оборудван подслон и без покана или предварително позвъняване се вмъкнах в чуждия дом, като внимателно разглеждах всяка вещ. „Стая” широка два метра, висока метър и половина, а таван – градската градина. Врата и прозорец – две в едно, които винаги са отворени за всеки. Миризма на разложено ме посрещна на входа, но не това възпрепятства „екскурзията”. „Все пак си имат куче”, последвалото обяснение за подложилата ме на терор миризма. Малкото куче лежеше върху направеното за него картонено ложе с топли дрипи. Чанта с дрехи и кожено яке – част от „гардероба” на обитателите. Буркани с остатъци от храна, полупразни кутии от кетчуп и майонеза, мухлясъл хляб и средно голяма полуизгнила зелка.... някой „добре” се запасил за зимата. Картон с парчета плат за „изолация” на студа – място за нощувка.

Уют??? За шуменските европейски клошари.... може би. Бутилка от бира, изхвърлена на обурудваното като сметище пространство в близост до входа на жилището, разположено на 50 метра от ЖП гарата.

Светлина – никаква.

Признаци на живот... имало е и ще има... може би в късните часове. А къде бяха домакините по време на моето посещение мога само да гадая. А може би на регионално събрание на НДК...

Няма коментари:

Публикуване на коментар