Човешкото животничене

"Понякога си мисля,че на света има толкова много красота, че не мога да я понеса..." Студено. Дръж се за мен. Студено! Студено ти е, защото ти си гореща …дръж се. Бъди с мен! ...един мъж случайно докосна жена... по голата кожа. А тя се обърна и го погледна така особено... Хубав ден беше. Питал ли си се някога какво е това допир? Господи, събуди се! Не заспивай! Те всички искат крила. Никога не знам какво да кажа. Ангелите не са човешки същества. Ние никога не сме били хора. Търсене. В душата ми. Прекрасна е нощта, когато цялото ти тяло е едно сетиво. Когато жена реши да спи с мъж... Ти знаеше че ще дойде пролет, както знаеше, че замръзналата река отново ще потече. Когато се заредяха студени дъждове, убиващи пролетта…. бе същото като млад човек да умре без причина. Иска да й кажа, че имам пълна увереност..., а аз я нямам. След толкова години изведнъж имам чувството, че нищо не контролирам. Нищо. А ако е така, какво правя. Хората умират... щом телата им откажат. Живеем. Но не по начин, който си представяме. Някой неща са истина, независимо дали вярваш или не. Тези очи. Как ме погледна... сякаш надникна в душата ми. Хубаво е, че те виждам… Странно е, че те виждам… Странното е хубаво нещо… Докато ядях мидите с аромат на море и лек металически привкус, докато гълтах студената им течност и я прекарвах с леко стипчиво вино, чувството на празнота изчезна и вече бях щастлив. Ти си прекрасен. НИЕ СМЕ ПРЕКРАСНИ… Имам такова чувство. Доста несигурно доказателство. Затворете си очите. Само за миг. Докоснете се. Докосване. От къде знаете, че е докосване. Почувствахте го. Трябва повече да вярваш на чувствата си …клетки. От това смe съставени. От това и пространството помежду. Ако ние сме само тези клетки, когато те умрат, това ще е краят. Защо хората плачат? Слъзните канали действат, за да овлажняват и пазят окото. При емоция се активизират и произвеждат сълзи. Може би емоцията става наситена и тялото не я удържа. Умът и чувствата ти придобиват голяма мощ. И тялото ти плаче. Всеки ден срещаме смъртта. Ние сме жива илюстрация. Бивше небесно създание, отскоро допричислено към човешкият род. Говориш всички езици. Пътуваш с скоростта на мисълта. И сега четеш мислите ми. Човеко. Някой неща са истина, независимо дали вярваш или не. По свой избор. Падаш на Земята. Никой не иска да си спомня живота, от който се е отказал. Да усетиш аромата на въздуха. Да вкусиш водата. Аз паднах. Влюбих се и паднах. Ти, грозно малко лайно такова! ...малко лайно такова! ...вървя по Пътя, вървя по Пътя, вървя по Пътя... Коленича. Моля се, моля се. Вярваш ли, че ако човек се разкае искрено за грешките си... може да се върне в най-щастливото за него време... и да живее там вечно? Не съм сигурен в какво съм сигурен. Каквото се случи на Пътя, остава на Пътя. Правил съм някои неща през живота си, с които не се гордея... но това е първия път, в който чувствам истинска заплаха... В деня на страшния съд... когато застана пред Господ... и Той ме попита, защо аз... съм убил едно от Неговите истински... чудеса... какво да кажа? Че това ми е била работата? Кажи на Бог, Отецът, че си сторил милост. Искам да се приключи с това. Искам го. Уморен съм… Уморен съм да бъда на пътя, самотен като лястовица в дъжда. Уморен съм да си нямам приятел, с когото да съм... за да ми казва къде отиваме, откъде идваме, или защо. Но най-много съм уморен от хората, които са лоши един с друг. Уморен съм от цялата тази болка, която чувствам и чувам по света... всеки ден. Има твърде много от нея. Тя е като парче стъкло в главата ми... през цялото време. Раят. Аз съм в рая. И сърцето ми тупти така, че не мога да говоря. Изглежда открих Щастието, което търсех. Когато сме заедно навън Танцуваме буза до буза. Те са ангели. Ангели, точно като в рая. Ще се оправя, приятели. Тук има много хора, които ме мразят. Много! Чувствам го. Те са като пчели, които ме жилят. Раят, аз съм в рая. Раят, раят. Аз съм в рая. Всемогъщия, вечен Господ... източникът на всичко живо. Но ще се моля за смърт... много преди смъртта да ме намери. Мисля си за всички хора, които съм обичал... Аз нямам навик да се моля, но... помогни ми сега и обещавам... О, Боже! Но тези педали ме карат да си изповърна червата. Не ме разбираш защото си една малка провинциална патка.Ти си тази, която… ти кръвопийца, мръсна прищявка на природата. Не можеш да разчиташ на никой освен на себе си. Можеш да бъдеш необикновена, ако поискаш. Mисля, че няма по-лошо нещо от това да си обикновен. Тя е.. Тя е наистина щастлива. Тя мисли, че е влюбена. Аз съм чудесно. Човече, o човече. Господи.Чувал съм за светлината на целия живот... появяваща се пред очите ти секунда преди да умреш. Първото, което е, тази секунда... не е точно секунда. Разстила се завинаги, като океан на времето. Предполагам, че трябва да съм малко ядосан за това, което стана с мен, но е трудно да си ядосан, когато има толкова красота по света. Понякога се чувствам така все едно я виждам всичката на едно място. Сърцето ми се надува като балон, който ще се пръсне. И тогава си спомням, че трябва да се отпусна, и да спра да се опитвам да го държа. Тогава той излита през мен като дъжд, а аз не чувствам нищо, освен благодарност... за всеки един момент... от тъпият ми живот. Сигурен съм, че и представа си нямате за това за което говоря. Но не се притеснявайте. Ще имате някой ден…