Тъмната топлина във влаковете

Често пътувам с влак. Винаги ми е било безразлично в какво състояние се намират вагоните ни. Но днес беше доста различно. Незнам защо. Пътувах с влака от Пловдив до Шумен. Пътят ми отне близо 8 часа. Изморително е да пътуваш с нашите железници. Изтощават те физически, психически и те омърсяват. Качих се във от града на тепетата малко след обяд. В купете беше не топло, а горещо, от което автоматично ми се доспа. Бях и изморен. Спах близо 2 часа върху седалките с полъх от… БДЖ. Само така може да се определи тази миризма – БДЖ-арска. Стъмни се. В целия вагон нямаше осветление. Стоях на тъмно близо 5 часа. Страшна работа. В купето беше горещо, мазно, тъмно и БДЖ-арско. Ту отварях джама, ту го затварях. Хем ми беше горещо, хем студено на - отворен прозорец. В средата на пътя започнах да усещам тази въздушна мазнина, типична за българските влакове. Нещо, което се наслагва по цялото ти тяло, особено по лицето и главата. Ама не се чувствах чак толкова зле. Не ми беше чак толкова неприятно. Като минавахме покрай някакви гари-дървени барачки, имах чувството, че се намирам в руски филм за социалистическа страна. В купето беше тъмно, горещо, и мазно. Влакът спираше на дървените барачки. А някакви старци с бастуни се разхождаха около това подобие на жп спирка. Сякаш се намирах във време, в което не съм бил никога. Герой във руско-социалистически филм за българският преход. Сам останах след половината път в горещото купе. И съвсем случайно си пуснах „Първом, първом” от телефона. И се получи мила родна картина. Мазно, горещо, тъмно, но все пак наше.

30.11.2008 10:32