Бракониерите са зло

Само двама човека охраняват 18 700 декара водна площ от престъпни посегателства

Божидар Методиев Стойков е роден на 21 юли 1960 г. в Шумен. През 1987 г. завършва Лесотехническия институт – София, специалност “Ловно стопанство”. Божидар е началник на отдел “Териториално звено Шумен” към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА). Тази служба заема от 2001 г. Повод за срещата ни с него е влязлата в сила забрана за риболова от 15 април. Разговаряме със Стойков за бракониерството и рибното разнообразие на територията на нашата област.

ТЕЗАТА НА БОЖИДАР СТОЙКОВ: Бракониерството е форма на организирана престъпност срещу природата. Единственият начин за противодействие срещу него е по-сурово законодателство и ефективни санкции. Снимка: Авторът

В какво се състоят функциите на ИАРА?

Основната функция на агенцията е контролна – инспекция на всички водоеми, които се намират на територията на Шуменска област. Същевременно санкционираме с наказателни актове извършителите на законови нарушения. При нас могат да се намерят и билети за любителски риболов. Проверяваме рибата в търговската мрежа дали е доставена от бракониери. Дори имаме няколко съставени акта за нарушение. Издаваме и разрешения на арендатори, които имат желание да ползват водоемите за стопански риболов. Всички водоеми на територията на областта са около 25. Към момента само 10 от тях са отдадени под наем и функционират нормално.

В какво се изразяват забраните за риболовците от тази седмица?

От 15 април със заповед на министъра на земеделието и продоволствието влезе в сила забрана за ловуване на всички пролетно-лятно размножаващи се видове риба. Всички видове риба, които се намират във водоемите на областта, попадат под закрилата на министерската забрана. Нямаме пъстърва или есетрови риби, които да излизат от тази заповед. Карантината е в рамките на 46 дни и ще продължи до 31 май, включително. През този период е абсолютно забранена всякаква форма на риболов. Хората, които ходят за риба през този период, се наричат бракониери и подлежат на санкции.

В коя част на региона бракониерството е най-често срещано и под какви форми се проявява?

Бракониерството е наследен лош недъг на нашето общество. Във времето тази порочна практика се е развила. И днес бракониерите действат много организирано. В повечето случаи те са по-добре оборудвани в сравнение с нашите служители – разполагат с модерни средства за наблюдение и осъществяване на контрол помежду си. Най-много нарушители са концентрирани край язовир Тича. Водният басейн е доста голям като площ и се охранява трудно. Тича е любимият обект на бракониерите от почти цяла България. Засичали сме нарушители от Враца, Монтана, Габрово и други градове. Обект на огромен брой нарушения през забранения сезон е и река Камчия.

Какви са санкциите за нарушения от този вид?

В Закона за рибарство и аквакултура се предвиждат различни санкции, взависимост от мащабността и същността на извършеното престъпление – спрямо рибното богатство. Най-тежките престъпления са тези, които водят до тотално унищожаване на рибните популации: използване на взривни вещества, уреди за убиване на рибата с електрически ток. За наша радост досега не сме били свидетели на подобни нарушения. Надявам се и да не бъдем.

Какви са най-тежките престъпления, засичани от ИАРА в региона на Шумен?

За съжаление най-тежките случаи остават ненаказани. Много е трудно да се идентифицират самите нарушители и да се докаже тяхното съучастие в самото престъпление. Многократно засичаме мрежи поставени в работно положение във водата, но не успяваме да заловим на местопрестъпление самите бракониери. Под една или друга форма успяват да се прикрият. Голяма част от наказателните постановления, които сме издали, са за незаконен бракониерски улов на риба.

Как работите с арендаторите на водоеми?

По принцип всеки, който е взел под наем даден водоем, е длъжен сам да го охранява. Нашите служители се опитват да помогнат на арендаторите доколкото могат. Ние се активизираме по техни сигнали. Миналата година имаше един случай в село Кочово. Собственикът на водоема ни сигнализира, че има нарушители, които през нощта пуснали мрежи, за да уловят риба за продажба. С помощта на полицията организирахме хайка. Бракониерите бяха арестувани и срещу тях бе образувано досъдебно производство. Тази година очакваме Европейският съюз да отпусне 107 млн. евро за развитието на рибарството и аквакултурите. Всеки арендатор или лице, което има желание да развива дейност в тези области, ще може да кандидатства за тези пари чрез проекти.

Крие ли опасност борбата с подобни нарушители на закона?

Определено има известен риск, имайки предвид, че нарушенията се констатират в тъмната част на денонощието. Има място за притеснение. Напоследък наблюдаваме една зачестила агресия от страна на природопрестъпниците. В края на миналата седмица група почерпени граждани от Велики Преслав си позволили да поставят мрежи в яз. Тича. Държали са се доста арогантно. Нашите служители потърсили помощ от полицията във Върбица. Хубавото е, че ситуацията била овладяна и не се стигнало до някакъв инцидент. Били са им конфискувани уредите. Миналата година получихме нощен сигнал за бракониери в язовирната част около село Тушовица. Засякохме пияни рибари, с които не можеше да се води нормален разговор. Отнехме им съоръженията и личните документи. Сутринта в нашата служба дойде друг господин, който се представи за собственик на мрежите. Каза, че от години живее и работи в Испания и тук риболовът му е хоби. Аз му зададох въпроса как стоят нещата там и дали се позволява през забранения период да ловува риба. В Испания за такова деяние може да се влезе в затвора. Аз оттук си правя извода, че условията у нас позволяват да има и да се развива бракониерство. Това е форма на организирана престъпност срещу природата. Радостното е, че засега нямаме тежки инциденти.

Срещате ли познати лица сред бракониерите?

Има една групичка от хора, които редовно прекрачват границите на закона. Основно това са хората около Върбица и Велики Преслав, тъй като те познават най-добре язовир Тича. От село Ловец има едно момче, на което са му съставени многократни актове за нарушение. Неговият случай е доста специфичен, тъй като действа с подставени лица. Той им се явява работодател.

Каква е причината незаконните рибари да имат голям апетит към язовир Тича?

Бракониерските групи се активизират пролетно време, когато е успешен уловът на сом. А Тича се слави в България като язовир, в който се срещат големи екземпляри. Миналата година беше уловен огромен сом. Тежеше цели 116 кг. Рибата дори стана републикански рекордьор. Най-големият жест от страна на рибарите от Пловдив, ловували в нашия язовир, тогава беше, че те пуснаха обратно във водата огромния сом. Този, който не е посетил Тича, не може да получи пълна информация за язовира. Това е едно прекрасно място за почивка и отдих. Природата около него е доста разнообразна. Във водоема се срещат всички видове риби, които са характерни за нашия район – шаран, сом, бяла риба, платика и каракуда. Според мен рибният ресурс е значително намалял. По моя преценка това се дължи на междинното стопанисване на водния басейн през 90-те години. Тогава беше отдаван масово под наем на частни физически лица под формата на парцели, което е безогледно стопанисване. Ловяло се е безразборно. Другият фактор за намаляването на рибната популация са периодите на засушаване между 1999 и 2002 г. Те съвпадаха с периодите, когато рибите отделяха хайвера си. “Напоителни системи” – Шумен съответно започваха да снабдяват с вода селско-стопанските производители, с които имаха сключени договори, а падналият хайвер на рибите оставаше на сухо.

Какво е нивото на бракониерство в региона, в сравнение с други части на страната?

Не бих се наел да правя някакво генерално сравнение, но проблемите са сходни. Ниската стойност на наказателните актовете и трудната им събираемост правят в голяма степен безрезултатни нашите действия. Има хора с няколко санкции, а не са платили нито една. Нужни са по ясни и сурови мерки за събирането на наложените глоби.

Какви са шансовете да се преборите с незаконния риболов?

През периода на забраната се стараем доколкото можем и доколкото имаме възможност да предотвратяваме нарушения. Екипът ни е твърде ограничен. Малко са хората, с които разполагаме за охрана на водоемите. Надяваме се да ни отпуснат още щатни бройки. За жалост само двама души се грижат за охраната на язовир Тича. Площта му е около 18 700 декара, а обиколката му е над 100 км. От няколко години екипите ни са добре оборудвани, има високопроходим автомобил и лодка. Но въпреки всичко – трудно се справяме с бракониерите. Разчитаме на полицията и горските стопанства за съдействие.

21.4.2008