четвъртък, януари 15, 2009

Една шивачка: "Имам любов. Имам приятели. С това се живее..."

21.12.2008
Един мой разговор, с една приятелка. По принцип няма диалог между нас двамата. Опитваме да се надприказваме. Но сега се получи. Не знам на какво се дължи. Аз виждам много смисъл и истина в този разговор. Затова ви предлагам да го прочетете. Вярвам, че ще го оцените. Аз лично като прочетох втори път, се сетих за филма "Шивачки". Странна асоциация! Леко четене:)

Тя: Оги, как си бе?

Аз: Бивам.
Тя: Радвам се за теб. Помислих, че скучаеш, но явно бъркам. Оги, като си сам какво правиш? С какво се занимаваш?
Аз: Ами с нищо. Вися пред компа. Сега бях навън с приятели.
Тя: Оги, а на мен ми е малко гадно сега. Видях бившия ми. С едно момиче. И ми стана много гадно. Много съм тъпа. Хем ме боли, хем ме сърби. Ужас направо. Мислих си, че ако се отърва от него, няма да имам проблеми, защото не го обичам. Но сега?!
Аз: Странна работа.
Тя: Не знам какво ми стана.
Аз: И аз съм бил така.
Тя: Абе много съм зле. Все едни истории забърквам.
Аз: Аха.
Тя: От трънка на капинка. Да не те занимавам с тез моите глупости? Кажи нещо ново?
Аз: Ами какво да ти кажа. Няма нищо ново.
Тя: Ами да, живота е много скучен. Е, то както си го направиш, такъв си го живееш. Ама при нас, тези които сме по-ангажираните – нямаме много интересен живот.
Аз: Така е.
Тя: А сме млади. И това не е нормално. Тази вечер излизах с приятелите ми от детство. Не бях го правила от доста време. Но знаеш ли какво установих?
Аз: Какво?
Тя: Че уж аз като момиче, което се образова, което е пример за всички, имам всичко, което пожеля само да щракна с пръсти - съм най-зле от всички. Те останаха да работят по цеховете. Но са щасливи. Имат собстен живот.
Аз: Да. Права си до някъде.
Тя: Имам една приятелка, с която само едно спане ни делеше. Бяхме заедно в профилираната паралелика, седяхме на един чин, споделяхме си всичко.
Аз: И?
Тя: Заедно ходихме по дискотеки, по гаджета. Аз влязох да уча. Тя нямаше пари, за да започне да учи. Започна работа в един цех на 2 часа от родното й място. Аз започнах работа в общината. И пътищата ни се разделиха. Днес когато застанах пред нея, тя ми каза „Не ми трябва нищо, аз имам това, което искам. Имам любов, имам приятели. Добре ми е така. С това се живее. Никой не ме мрази. И с никой си нямам разправии. Каква е твоята полза като работиш за хората и загърбваш живота си?” След 3 год. като се обърнеш назад, няма да имаш нищо. А хората винаги ще бъдат недоволни!”. И това е самата истина, Оги.
Аз: За първи път ще се съглася с тебе!
Тя: Хахаха, стига бе. Аз, че съм малко твърдоглава си е вярно. Но не значи, че немога да мисля нормално, като всички хора, Оги.
Аз: Знаеш ли какво ще направя? Ще публикувам този разговор в блога ми.
http://www.lapache.info/upload/files/pos6727.gif.jpg

Няма коментари:

Публикуване на коментар