Дясното „самубийство” на „боклуците”

Саможертвата за благото на мнозинството е може би най-оценяваният жест до днес в историята на човечеството. Преди 1989 г. много хора се жертваха за свободата и по-добрият начин на живот. За жалост голяма част от тях остнаха в сянката на днешните „революционери”, които малко или много след тази съдбоносна дата повлияха и все още влияят върху социалния, икономическия и в голяма степен политическият живот на страната.

Дясното политическо пространство през 90-те години на миналият век не успя да запази довериото, което спечели след падането на тоталитарният режим в България – даже го загуби тотално. В стремежа си да подобрят живота на българина и да подредят обърканата ни държава, сините лидери не издържаха на изкушението „облаги от властта”. В един момент даже забравиха защо са дошли на власт и тръгнаха по „път”, който не е начертан от тях. До такава степен ги бе заслепи властта, че нямаха ясна представа на къде поемат. „Ако незнаеш за къде си тръгнал, със сигурност ще стигнеш някъде другаде”, това гласи една поговорка. Така стана и с десните. Друг е въпроса, че не стигнаха и другаде, а просто боксуваха на място. След промените може би десницата неофициално тръгна с мотото „Всички за един, един за всички”, но няколко години по-късно то се промени и стана „Всеки за себе си и аз мене си”.

Преди началото на поредните избори в страната гражданите с десни убеждения силно вярваха, че сините ще се обединят. Стана точно обратното – те се разединиха категорично. Резултатите от евроизборите определено са най-жестокият шамар, който десницата е получавала от както съществува – те не успях да изпратят дори един представител в Брюксел. Почти всички десни лидери си подадоха оставките. Сякаш осъзнаха, че наистина им мина времето. „Всички от днешното дясно пространство са „боклуци”, сред които съм и аз. Време е боклукът да бъде изхвърлен”, това бяха думите на един заместник син лидер, седмица след проведеният вот. Определено има голяма доза истина в тях, но съсвсем друг е въпроса кой как ги осмисля.

След оставките на сините шефове гръмнаха и скандалите с избора на новите председатели на политическите партии в дясно. Всички сини „боклуци” показно отказах да напуснат политическата сцена и доказаха твърдението, че не искат да дадат шанс на младите. А в същото време хората от страни им се смеят, защото излиза, че се карат само за медийният интерес. Но реално погледнато дори и той вече намаля. На медиите им омръзна да отразяват само разцепления, скандали и старата песен на нов глас.
Съвсем друг е въпроса, че в нашата страна и балканите политическите партии се градят не около една идеология и цел, а около една личност. А това не е типично за демократичните страни по света. В България „угасне” ли политическата личност угасва цялата партия. За жалост през полседните години това ясно учредяване и разпадане на политически формации се наблюдава най-много в дясното. След евровота големите десни фигури започнаха да залязват, а с тях и дясното. Причината за техният залез са егоистичните им действия и жаждата за власт. В известен смисъл „боклуците” заочнаха да се самоизхвърлят, но заедно със себе си завлачиха цялото дясно пространство – превърнаха се в безмилостни десни „самоубийци”.

20.9.2007