Изкушението да обидиш другия и предизвикателството да го опознаеш

Демократичното гражданско общество, към което се стремим, изисква от всеки гражданин да обърне поглед към изконните човешки добродетели и да ги издигне в култ. Тези, които са напуснали България, или са прекалено песимистично настроени за бъдещето на родината си, или са прекалено оптимисти в европейските си надежди.
А Европа – освен център на изобилието, на забележителности, събития, е и център на демокрацията с всички нейни елементи, сред които особено важни са търпимостта, толерантността към другостта, към другия. Все категории, които в България са загубили значителна част от своето съдържание.За нищожна толерантност може да се говори днес, след като някои хора се считат за недосегаеми. Хора, чиито своеволия, надминали всякакви граници, стават обществено достояние, но впоследствие се омаловажават и остават да тежат като черен облак на устоите на обществото.
Ксенофобски и расистки идеи се подхранват и до ден днешен от лица, които нямат ясна перспектива за бъдещето на страната ни. За каква толерантност да си говорим след като интелектуалци продължават да упрекват с най-различни красноречиви словосъчетания и речи различните, неудобните и по-конкретно малцинствата. В епохата на демокрацията тези националистически идеи са останали в зората на човешкото развитие. Лошото е, че говорят и за етнически модел. Първи, че втори, че трети и....т.н.

Много е жалко, че хората се подават на потециално нереализуемите им предложения за реформи. За съжаление съдебната ни система не предприема никакви действия спрямо подобни лица. Тя за пореден път се проявява като един „добър” арбитър пред европейските институции. На прага на членството ни в Европейския съюз „сина” на Волен Сидеров, Димитър Стоянов, изненада с мейл европарламентьорите с расистките си изказвания по адрес на унгарската евродепутатка от ромски произход Ливия Ярока. Но това не е всичко. Представителя на България споедели в писмото си, че в България за 5000 евро щели да намерят по-красиви циганки. Жалко, много жалко. Съжалявам само истинския му баща Кин Стоянов. Човек достоен за уважение, заради борбата му с хора като собствения му син. А днес след като сме членове на ЕС, същия Стоянов е евродепутат – представител на България, спомогнал на националистите в европарламента да създадат група. Такова дебелоочие не се е срещало в историята на България. Нашите управници вместо да го маханат от там, те му създават условия за развитие. Това е грозен факт. „Д. Стоянов е млад и неопитен”, ще кажат едни. Щом е неопитен и некадърен (бих добавил) как може да му се повери съдбата на българските граждани?, бих ги запитал аз тези хора. Има и други по-фрапантни примери, които са дoказателство, че все още има хора, които желаят етническа чистота. И то не какви да е хора, а управници, които трябва да са за пример. Известен професор от голям български университет публикува в интернет статия, в която дава негативни качества на ромите или циганите, както ги нарича той. И то все отрицателни характеристики. Професора не е написал нищо положително за ромската общност. И е дал изключително крайни препоръки за интеграцията на ромите. От думите на самия преподавател става ясно, че той не познава, не е познавал и не иска да познва роми. Посочил е абсурдни суми, които правителството е похарчило за включването на малцинството. Суми, за които едва ли обикновения ром от квартала е чувал. За жалост и сред академичнта общност има примери за неевропейско гледане към проблемите. Явно си личи, че професора е прочел много книги на свои сънародници, които не са стъпвали на никаква почва пишейки ги, като него самия.( http://spiralata.net/nakratko/cigani.html ).
В интернет случайно открих публикация на кандидат-евродепутат. Той е пуснал във виртуалното пространство своя предизборна програма, която включва и „решение на циганския проблем”. (http://www.komentari.com/web/modules.php?name=News&file=article&sid=76&mode=&order=0&thold=0)

Е стига вече! Това беше върха на лицемерието и наглата дебелащина. До кога на наш гръб ще печелят избори? До кога изтъквайки ни като излишъка в обществото ще правят състояние? Време е да се опитат да разберат и приемат факта, че и ние сме част от света. И ние сме допринесли за развитието на света! България е наша, колкото и тяхна, въпреки че го отричат. Ние поне сме искрени и не крием произхода си. Роми сме какво от това. И няма смисъл да повтарят, че сме такива. Повечето от нас се гордеят с това. Но ако се върнем назад във вековете ще видим кой се е срамувал от произхода си, както е казал един от първите възрожденци „О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?”. По-лесно е да отхвърлиш дадено явление, отколкото да се опиташ да го разбереш.

20.9.2007