Да си свободен и богат означава да НЕ си расист

Расизмът е психологически и социален феномен, който задръства съзнанието ни с паразитни мисли-отпадъци.

Непознанието принуждава всеки човек да прибягва до маркирането, отделянето и нерядко до унищожаването на непознатото – от страх и невежество. Защото хората във всекидневието си нямаме съзнателен културен алъш-вериш и житейски-битови срещи с роми, бежанци, мюсюлмани, LGBT хора и всеки човек, който е се отличава от нас – според нас. Обикновено, хората попадаме в леки, опростени и често едностранчиви разкази и истории. 

Както има junk food – храна без хранителна стойност, така има и junk thoughts – мисли без познавателна стойност. В единия случай храната вреди физически на тялото ни и ни съкращава живота. А в другия случай се нанасят щети на психиката ни, което намалява съзнателността ни. Най-често джънк мислите затвърждават вътрешния ни комфортен дискомфорт и отхвърлящата настройка на съзнанието към всеки различен от нас или член на общност, която се отличава от нашата. И с всичко това човек се стреми да си гарантира нереален душевен комфорт. Но и да задържи привилегията си – да бъде в ролята на оформяща своя живот, но и живота на другите.

Често негативният личен опит се явява извор на расистките ни разкази и версии. А щом са наши – за нас са си безусловни истини. Човекът, обаче, има склонността да хиперболизира личното преживяване, ако то е с много висок емоционален заряд за него – едни чувства избуяват, а други се изтръгват заедно с разумна преценка. Личният опит на практика е субективна дефиниция на конкретния човек, който пречупва картината през възприетите си ценности, разбирания за света и дори през семейното си познание – знанието, което е получил от родителите си или значимите хора в неговия живот.

Училището и университета (дори детската градина) не са в състояние да проведат осведомителен, обогатяващ и освобождаващ съзнанието разговор как расизмът ни лишава от свобода и от това да бъдем богати. На практика, обществата с ниски нива на расизъм са много по-богати културно и икономически от страните с доминиращи норми на дискриминация, изключване и потискане. Българската образователната системата няма такива цели и чувствителност. Учителите не са подготвени за тази задача, а често и те са подвластни на собствените нагласи  - осъзнати и неосъзнати. Като всеки човек. Откривателското и творческото съзнание се стреми да види света с всички възможни очи и да чуе перспективи на всички възможни езици (и уши). Затова е важно да говорим с децата, но и с приятели и роднини – непринудено и неосъдително, а освобождаващо и обогатяващо.

Човешките мисли за непознатия, различния и другия, обикновено са изпълнени с притеснение за неговото съществуване. Ако се върнем назад към Велики географски открития (например), ще видим, че европеецът е виждал в „откритите“ местните хора основно диви същества, които подлежат на опитомяване – за да не го обладаят него самия. Дори е имало изложени хора в клетки от тези местни култури и общности в много европейски градове по подобие на днешните зоопаркове. Всичко това е било плод на невежество и желание на контрол на „опасните същества“ и тяхното подчинение – в името на идеалната цел на средновековния европеец. А много малко се знае, че точно през Средновековието, а и през античността, днешна Европа се намирала в периферията на цивилизацията. В последствие отнема столетия на „откривателските“ общества и народи да признаят, че на практика те са унищожили древни човешки цивилизации и култури, които са предхождали европейската. Не е нужно да повтаряме този урок и да минем пак по същата пътека. Категорично.

Разговорът за проверката, управлението и осъзнаването на нашите мисли и действия преди разсъдъка, е доста некомфортен процес. Но той ни разтоварва от тежестта на негативните помисли и емоции, каквито расизмът посява във всеки човек. Разтърсването от предразсъдъците освобождава съзнанието и погледа ни от веригите на единственият изглед. Получаваме ново зрение. Нови очи. Нов слух. Нов усет. Нова висота, на която не си позволяваме да се издигнем, а имаме нужда да полетим. Да погледнем критично и да намираме отговори на отворени въпроси, насочени към нас. Неминуемо след този разговор-полет идва душевното уравновесяване. Нерядко човек успява да открие и изгради разумен смисъл на живота си. Смисъл, който не се основава на отричането на различния или разрушителна ненавист.

Расизмът е несвобода. Расизмът заробва съзнанието и оковава възприятията за света и многоизмерността на човешката същност. Расизмът пречупва всичко през призмата на страха, желанието за контрол и подчинение. Расизмът дава една единствена перспектива на мисълта, без да се допуска, че човек всъщност е в капан и иска да полети. Капан на душевни лишения и житейски болезнени ограничения. Расизмът държи човек само на заглавната страница на книгата, не му позволява да прелисти следващите страници.

Човекът както е основният извор на расизма, така е основната сила, която може да му се съпротиви и да го постави на колене. Нагласата на човека, който е конкретно отговорен да се намеси, спре и издигне на пиедестал човешката чувствителност и нормата за закрила на човешкото достойнство. Полицай, следовател, прокурор, съдия, гражданин. И като общност от съзнателни хора може да пожелаем културна норма в България, която не приема да се унизяват и угнетяват условно различните до крайно обезчовечаване, претопяване и затриване. Защото не е човешко. 

Най-силното оръжие срещу обезчовечаването на човека е словото и образованието (да не се бърка с четмо и писмо, защото много грамотни падат роби на расизма!). Да сме смели да говорим, когато всички мълчат. Да разоръжим расизма, колкото и това да ни уязви и изведе от пределите на нашия контрол. 

В България „великанът състрадание“ все още е дълбоко заспал в много човеци, чиято атмосфера е нагнетена от  расистки газ. И го дишаме всекидневно – на скъпа цена, със съзнание и несъзнание.

Расизмът няма да се отмирише от само себе си и няма да освободи съзнанието ни доброволно. Като за начало, може да проверим какво непотребно и токсично имаме в килера на съзнанието си. Да разтребим и почистим – с дълбоко проникващи четива, храни и културни преживявания. После, може да забършем замъгления си прозорец към света – да могат мислите да летят и преоткрият състраданието и съчувствието.

Както се стремим да не се храним с junk food, така трябва да сме устремени да се освободим от junk thoughts – сервирани като апетитни изкушения от доста „добри“ мисловни кулинари.

Свобода или расизъм - изборът изглежда ясен, но сякаш не е толкова лесен.

Източник: Ognyan Isaev