Ибряма-Баба̀та

Като малък слушах разказите на възхищение на възрастните мъже в нашата махала от музиката на Ибряма. Все по-малко хора знаят, че по време на комунизма различна от “народната българска” музика беше забранено да се изпълнява - дори на ромски и турски сватби. Да се изпълнява и да се танцува на нея. Какъв бич е било това време за виртуоза Ибряма, който с лекота преплита жанровете и оплита разума и емоцията, включително и на тогавашната милиция. Но Ivo Papasov е намирал начин да се вмъкне и да остане между забраненият и разрешеният стил. И така до днес тази територия е негова. На това се възхищаваха хората. Свири народно, а всъщност свири музиката на своите хора, заедно със сватбарския си Оркестър Тракия, който е второто му Аз.

През 2010 г. имах честта да ни свири в навечерието на 8 април в ромската столица…лапсус, в рокстолицата тогава Каварна - бяхме малка компания, пред която Ибряма направи генерална репетиция със съдействието на Tsonko Tsonev Kmetal. Тогава за първи път почувствах как той танцува с кларинета. Ибряма - Баба̀та (бащата), както го наричат всички добри кларнетисти (и не само) и му целуват ръка. Чудех се той ли натиска клавишити или кларинета сам танцува в тези отрудени ръце…

Изпуснах първото им участие в SOFIA LIVE CLUB. И ме беше яд. Когато обявиха втората дата, бях много щастлив. Беше възможност да го слушам на живо след 13 г. отново, но и да може мои колеги да се докоснат до този “стар вълк”, както се определи той.

Но тук няма да кажа нищо повече за музиката му, защото той е известен с нея. Сближава и стопля хората. Насълзява ги. Знае се, чувства се. Затова е получил безброй признания - и в България, и по света.

Да си призная, нетърпелив съм да споделя нещо друго - неговата посланическа роля като утвърден музикален корифей. Ибряма не само свири, той си говори и се забавлява с публиката. По време на разплакващо изпълнение, от публиката изскочиха ромските му фенове и започнаха да му лепят големи банкноти. Този адет е знак за уважение и почит към майсторлъка. Той спря и се обърна към всички: “Моите момчета са тук. Е, аз имам много деца (смее се), но всички са моите. Сега малко ще се отклоним от програмата. Какво да се прави, свикнали сме, трябва да удовлетворяваме всякакви вкусове. И бакшиши трябва да има (смее се)”. Това е Ибряма - земен, достъпен, обикновен и истински. Професионалист във всяко свое действие.

Накрая представи оркестъра си. “Все учени и грамотни хора. Завършили музикални училища, академии. И аз завърших факултета. Ама кварталите Факултета и Христо Ботев”, самоиронично се хвърли на публиката. “Да, аз съм благодарен на тези хора. Колко сватби и тържества им свирих… Сега свиря на децата и внуците им. Господ да дава здраве и на Вас, и на Нас. На всички”.

Това е рядко явление на признателност за музикант от такъв ранг - към ромската общност. Не мога да не призная, че си мислех за това, когато преди няколко години един устат български журналист обясняваше колко големи пари правят ромските оркестри и търсеше отговор на успеха им. Ибряма дава отговор - хората. Ромските оркестри са своебразен start-up на ромската общност от началото на прехода до наши дни. Защото ромите са основните инвеститори в тази музика и в тези музиканти. Ибряма е великан-виртуоз, който покори върхове с трамплина ромски сватби. И това е негово прозрение, с което той се гордее и изразява признателност към различните поколения, които са го “хранели”, както казва той самият. Това е много ценен урок от Баба̀та, който музикантите в наши дни е нужно да научат.

“Кръстиха ме Иво Папазов. Но аз съм оригинал И-Б-Р-Я-М-А”, бръкна и в тази рана. За непризната несправедливост, за неизлекуваната болка - с две думи хвърли в размисъл гостите, коита бях в екстаз от изпълненията и леко препотени. От културното сърце на София той си каза всичко, защото може и знае, че ще го чуят. Кой, ако не той!?

“Аз съм обикновен сватбарски музикант. Чалгъджия. Цял живот съм бил такъв”, накратко се представи накрая.

Това е Ибряма. Един друг свят. Една друга епоха, която отстъпва бавно. Но оставя огромно наследство. Оставя и посока, и ценности, и смирение, и признателност. Чиста и разбираема човешка интелигентност. Благодарност. Но и непримирим порив на духа да лети и да се извисява. Над всички и всичко, за да изсвири обратно на света всичко събрано в сърцето. И на своите хора. Творчеството му е като севера на компасите. Помага ти да се ориентираш - в културата, в живота, да се вплетеш в общото, но и да браниш своето.

Да бъде още дълго сред нас Ибряма и неговата чалгия - неговият свят.

28 май 2023 г.