За да се почувства уникалността на ромската култура, хората трябва да взаимодействат с нея, да я съпреживеят

Уникалността на ромската култура се състои в това, че народ без системна писменост през вековете, без архиви, без държава, успява да пренесе през всичките тези векове изключителни културни традиции, които по един или друг начин оформят различните европейски нации, европейската култура и ѝ дават специфичен облик, допринасят за нейната модерност. Това каза в интервю за БТА Огнян Исаев, директор програма „Образователни възможности и постижения“ във фондация „Тръст за социална алтернатива“, по повод Международния ден на ромите – 8 април. 

По думите на Исаев ромската култура трудно може да се опише с едно или две изречения, тя трябва да се преживее и да се съприживее. Хората, които искат да почувстват нейната уникалност, трябва да си взаимодействат с ромите - да общуват с роми, да работят с тях, децата им да учат с роми. Само така могат да разберат онази дълбочина, която ромите носят през вековете и са успели да запазят и да предават към следващите поколения, заяви Огнян Исаев. Според него езикът, който е единственият жив език, наследник на санскрит, също оформя по уникален начин светогледа на ромите. 

Попитан дали се случва това взаимодействие, той каза, че го има дотолкова, доколкото всеки един човек поотделно го иска. На едно обикновено, всекидневно и битово ниво това взаимодействие, особено в по-малките населени места, е всекидневие, каза експертът. По думите му модернизацията, обособяването на хората като повече индивидуални личности, налагането на индивидуализма ни отдалечава един от друг, като това не се отнася само за отдалечаването между роми и българи, а изобщо отдалечаването на човека, на индивида, от общността, от културното наследство, от културната му общностна принадлежност.

Стереотип е, че ромите са безгрижни и нямат визия за живота си 

Според него силен стереотип е, че ромите са безгрижни, живеят ден за ден и нямат някаква мисия или визия за себе си и за живота си. „Това не е така , защото ромската философия за живот, която се казва Romanipe, нейните корени и вдъхновение, са от ресурса на човечеството, а именно от Древна Индия, но и от Древен Египет. Животът на ромите е изпълнен с много смисъл, но много малко хора могат да го разберат, когато не познават ромската култура и ромския начин на живот“, отбеляза Огнян Исаев.

Според него много хора трудно разбират нещата, които се случват, процесите, събитията в ромските общности, но зад всяко действие, събитие, всеки културен процес, норма, която живее и съществува в ромската общност, стои един много дълбок смисъл, една дългосрочна цел, а именно целта ромите да пребъдат, да продължава да ги има, поколенията им да съществуват, въпреки премеждията и предизвикателствата. 

Ромите и образованието 

В отговор на въпрос за отношението на ромите към образованието, Исаев отбеляза, че ромите са оцелявали във вековете именно защото са образовани от своите предци.  Образованието като формален процес се оформя в началото на 19 век, през 20 век и вече през 21 век има много по-ясно измерими формални показатели, но всъщност образованието като начин на живот, като оцеляване, като грижа за себе си, за своето психично и физическо развитие, при ромите го има от много време, заяви експертът.

По думите му нагласите на ромите към формалното образование също се променят, защото ромската общност също претърпява модернизация, започват повече ромски младежи да се ориентират към завършване на университет, към престижни професии като медицина , инженерни дисциплини, право. Но това, че назад във времето ромите формално не са получавали дипломи, че не са завършили конкретен етап на образование, не ги прави необразовани, напротив – много от ромите, ромските общности, които са оцелявали през всичките тези години и векове, са оцелявали благодарение на своята образованост, която те са наследявали от своите предци,  заяви Исаев. 

За Международния ден на ромите 

Този ден е важен от историческа гледна точка – обявяването му за Международен ден на ромите от ромското движение през 1971 година се случва няколко десетилетия след края на Втората световна война. Тогава международното ромско движение „стъпва на краката си“ и заявява, че ромите ги има, като приема символите за нация, а именно знаме и химн, но всъщност през тези години ромите не са претендирали за територия или създаване на ромска държава, отбеляза Огнян Исаев.

По думите му след края на Втората световна война ромската съдба, след преследванията, които е имало срещу ромите, както и срещу евреите, продължава да бъде тежка. „Те е трябвало да се справят и възстановяват не само след изтощителната война, след като са загубили много от роднините си. Тази несправедливост заглъхва в историята, не получава достатъчно признание, но ромите продължават да заявяват себе си. Това признание, че ромите са били преследвани, идва доста по-късно в сравнение с другите групи, които са били преследвани“, заяви Исаев. 

Той пожела на всички роми да продължават да бъдат себе си, да отстояват своята култура, защото  могат да бъдат успешни, само ако продължават да защитават своята идентичност. Само по такъв начин могат да преодолеят онези разбирания и битуващи стереотипи за общността, допълни Огнян Исаев. 

Международният ден на ромите се отбелязва от 1990 г. по предложение на Международната организация на ромите "Романи юнион" от 4-ия Световен конгрес на ромите в Серок, Полша, показват данни на Отдел "Справочна" на БТА. Годишнина е от първия световен конгрес на ромите (7-12 април 1971) в Лондон, Великобритания, на който са приети ромското знаме и ромския химн. В България се отбелязва от 1991 г.

Източник: БТА София, 08.04.2024