Как нацистите унищожиха ромската средна класа

Между 1936 и 1945 г. нацистите унищожиха над 50% от ромския народ в Европа. 

Дали са били задушени до смърт в газовите камери на Аушвиц-Биркенау, „изтребени чрез труд“, изкачвайки се по стълбите на смъртта в Маутхаузен, или застреляни в масов гроб, изкопан от собствените си ръце в Румъния - изтребването на ромите в Европа беше извършено със смъртоносна ефективност. 

В резултат- в страни като Хърватия, Естония, Литва, Холандия и сегашна Чехия, унищожението е надхвърлило 90% от предвоенното ромско население - споделя в своята публикация, посветена на унищожаването на ромската средна класа в хитлеристка Германия, ромският писател Джонатан Лий. 

Много масови убийства на роми, на изток от нацистка Германия, извършвани от смъртоносната Einsatzgruppen, не са били докладвани, или не са били добре документирани, което означава, че пълната загуба на ромски живот вероятно никога няма да бъде напълно разкрита или отчетена.

Колективната памет на Европа за ромския геноцид е кратка в сравнение с Холокоста на евреите – пише Лий по повод Холокоста на ромите. Германия плати военни репарации на оцелелите евреи, но никога не е плащала и на ромите, а расовият характер на геноцида на ромите бе отричан в продължение на десетилетия в полза на аргумента, че ромите са били обект на атаки като социалисти и престъпници. Всъщност, Западна Германия признава отделно и официално геноцида на ромите едва през 1982 година.

Комбинацията от широко разпространена неграмотност, липсата на документация и тежката бедност и преследване, които продължават дълго и след освобождението на концлагерите, означава, че културата на антиджипсизма е оцеляла относително невредима от холокоста до наши дни. Дори и сред самите ромски групи, паметта на общността за нацистките изтребления често не е част от националното, или етническото съзнание, твърди Роналд Лий. Ромите имат предимно устна култура, което предполага, че ромските общности е по-малко вероятно да запазят детайлите от ужасяващите спомени от историята в своите песни и разкази. Или, както казва ромският академик Ян Ханкок: „Спомените са лукс за другите.“.

Алфонс Ламперт, синти войник от Вермахта, позира за снимка със съпругата си Елза. По-късно и двамата бяха депортирани в концентрационния лагер Аушвиц, където бяха убити.

Пълното отсъствие на ромска средна класа в следвоенните години, подпомага социалната амнезия на ромския геноцид. Под „ромска средна класа“ ромският автор има предвид тези роми, които са добре интегрирани в не-ромското общество, служат си с документи, имат по-високи нива на доходи, по-високо образование и социални позиции в широката общност. В сравнение с европейските евреи, които след края на войната запазват голяма част от средната класа и елитите си, процъфтяващата ромска средна класа, която съществуваше предимно в германска и централна Европа, беше напълно унищожена.

Понятието за ромска средна класа вероятно не е нещо, което осмислят повечето от хората – провокира съвременните читатели Роналд Лий. Обикновено, за повечето от членовете на обществото, като по дефиниция, ромите са с по-нисък социален статус.

Това е особено вярно в Обединеното кралство, където класовата структура е много строго дефинирана и расистката концепция за „циганите“ за много хора е синоним на пътуващи, нискоквалифицирани работници и престъпност – продължава авторът. В днешно време съществуват идеи за ромските елити - тези, които са със статут на местно население, получават относително високи доходи, или работят в политически организации, в организации на гражданското общество. Те са средна класа само по отношение на ромското общество, но не непременно и в по-широкото общество.

Едва отскоро, отново нараства броят на ромите в „традиционните“ роли на работническата класа в Европа: ромски учители, ромски полицаи, ромски войници и ромски държавни служители.

Емил Христос, изобразен тук с братовчедка си, по-късно бе освободен от Вермахта и депортиран в Аушвиц със съпругата си и с две деца.

В началото на 20-ти век ромският народ от германската част на Централна Европа, синтите, са били много добре интегрирана част от обществото. И до днес синтите поддържат известна степен на отделеност от други ромски групи, породена от езикова, историческа и културна интеграция с германското общество. 

След като им е отказван достъп до търговските асоциации и гилдии в Западна Европа от векове, синти и роми стават просто търговци, а до 20-ти век мнозина са били успешни, богати бизнесмени. Много китайски кина, традиционно са притежавани и управлявани от Sinti. Към края на 20-те години на века, броят на номадите синти и роми намалява, а синти в германските земи работят като търговци, пощенски служители, държавни служители и военни.

Осуалд Уинтър е синти войник, който се присъединява към Трудовата служба на Райха през 1939 г., а след това и на Вермахта през 1940 г. Той служи в 190-ти пехотен полк в 6-та армия и до 1942 г. е награден за храброст със Сребърна значка, Железен кръст, Медал на честта и Знак за раняване. Той бил ранен в белия дроб и получил отпуск от фронта, за да се възстанови във Вроцлав през 1942 г. След завръщането си разбрал, че цялото му семейство е било арестувано от Гестапо. След като е информирал началниците си, командира на гарнизона изпратил петиция до Райх маршал Гьоринг. Командирът му също написал писмо до Хайнрих Химлер, в което изразява недоволството си, че Осуалд е циганин.

Източник: АДД, редактор Васил Чапразов

Първоначален източник: The Norwich Radical, Jonathan Lee