Моите решения за ромския въпрос*

Моето скромно мнение, публикувано във Webcafe още преди изборите.

И ние, като всички български граждани, искаме да сме наясно какъв ще е дневният ред на следващото управление. Кои са най-важните въпроси, които (би трябвало) да решат най-напред бъдещите управници, кои - до края на мандата. Обърнахме се към експерти и организации в различни сфери с пет въпроса, очакваме и компетентни мнения от вас, нашите читатели.

Поставяме проблема за ромската интеграция наред със сектори като образование, здравеопазване, икономика, правосъдие, защото наистина не търпи повече отлагане.

Какво е най-спешното, което трябва да се направи за интеграция на ромите?

42-ото Народно събрание спешно трябва да преработи съществено няколко закона, за да отприщи случването на т.нар. ромска интеграция, или социално включване на ромското малцинство във всички сфери на страната.

Като висш орган на нашата демокрация, ако парламентът приеме, че прагматичността и мащабното мислене по ромския въпрос са сред основните приоритети на нашата държава, то би следвало първо да промени Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Публична тайна е, че немалка част от ромските махали в по-големите градове не са вписани в кадастралните планове на общините, тъй като част от жилищата са незаконни. Това възпрепятства общинския съвет да гласува средства за облагородяването на тези населени от хора общински територии, тъй като те са бели петна в кадастралните карти.

Бюджет за бели петна няма как да бъде отпуснат. Реално според кадастралните планове там не живеят хора и няма защо да се облагороди територията - основно да се изгради инфраструктура.

През 2003 г. в сила влиза параграф 184 от Преходна разпоредба (ПР) на ЗУТ с шестмесечен срок. Той позволява на лица, построили незаконни сгради, преди влизане на закона в сила, в срок до 27 януари 2004. г., да могат да подадат заявления до общинска администрация за влизане в процедура за узаконяване на строежа.

За жалост, от тази разпоредба са се възползвали много малък процент от гражданите в ромските квартали с незаконни жилища. Показателен е фактът, че хората не са били информирани за този параграф. Задължение на кмета и на общинската администрация е да информират хората, които имат нужда от влизане в процедура за узаконяване.

Самата процедура можеше да донесе приходи на общината от наложените минимални санкции (за незаконно строителство) и такси (данъци за собственост и др.) на хората, проявили желание да си узаконят собствеността. Затова днес е нужно промяна на ЗУТ - включване на нов параграф, подобен на параграф 184, който да има срок на действие минимум три години, за да може хората да имат нужното време да се информират и извървят цялата процедура за узаконяване жилището си.

Важно е да се уточни, че става дума за единствено жилище, а не за поредно. Освен това би било добре специфични правила и нормативи към устройствените планове да може да се приемат с решение на общинските съвети, а не само и единствено от Национален експертен съвет.

Да се обследват възможностите за създаване на траен градоустройствен статут на незаконно реализираните сгради и без търг да може да се придобива собствеността на земята, след заплащане на санкция при определени цени, за които общинския съвет да се разпореди, съобразявайки се с минимален праг на данъчната оценка.

Евентуално, ако има жилища, построени на частна земя, а не общинска, собствениците да бъдат обезщетени с равностойни общински земи, а техните земи да бъдат продадени на собствениците на незаконите жилища.

Общините трябва да засилят изпълнението на задълженията си по Закона за местното самоуправление и местната администрация, който им дава правото да определят жилищни терени за хора в неравностойно положение, с цел да се предотврати незаконното строителство - да се задоволят жилищните нужди на местното население. Това трябва да бъде вписано в общия градоустройствен план, който трябва да бъде приет от общинския съвет по ЗУТ.

Узаконяването на незаконните жилища ще спомогне и за уреждането на въпроса, свързан с гражданската регистрация на немалка част от ромите, защото според изискванията, приети с последните поправки в Закона за гражданската регистрация, е записано, че при регистрацията си в службите ГРАО, гражданите са длъжни да представят документ за собственост, договор за наем заедно с декларация за съгласие на собственика. Ако узаконят собствените си жилища, ще разполагат с нотариални актове за собственост.

Само промените в ЗУТ могат да доведат до окончателно и трайно решаване на проблема с незаконните сгради. Това ще обвърже ситуацията в рамка, която ще позволи на общините в последствие да контролират и събарят сградите, които са построени след периода, който е определен с промяна на закона за ПР на ЗУТ.

Промяната в закона може да се счита и за антикризисна мярка, тъй като това ще даде възможност в общинската хазна да влязат допълнителни непланирани приходи. Собствениците на незаконни сгради, които не плащат данъци и такса смет, съответно ще си заплатят и санкциите, определени със закон.

Защо трябва да се направи промяна в ЗУТ? Освен, че общинският бюджет ще се освежи, общината вече ще може да кандидатства по различни оперативни програми на ЕС за благоустрояването на тази територия от общината.

Защо трябва да се облагородят ромските махали? Защото децата, които всички експерти и граждани твърдят, че трябва да се образоват, газят в кал до училище и се връщат на тъмно, защото няма осветление. Нужно е тези квартали да се осветят, улиците да се асфалтират, да се поставят пътни знаци и контейнери за отпадъци, да се изгради канализация и други инфраструктурни съоръжения.

Но преди да се подобрят условията за живот, е необходимо следващото управление да осигури подкрепяща обществена сред за преодоляването на това предизвикателство.

Какво имам предвид? Българските медии имат решителна роля в процеса на ромската интеграция, защото изграждат образа на ромите, защото задават модела за мислене и действие на мнозинството спрямо всеки ром, и не на последно място - медиите повлияват поведението и риториката на силните на деня, съответно и политиките за ромската интеграция.

За жалост, българските медии в голямата си част проявяват нетърпимост, а някои дори и омраза към ромите и състоянието им. Благодарение на медиите се роди израза "ромска престъпност".

Чрез медиите се даде поле на расистката риторика. Родиха се патриотични партии, които умело разпространяват идеята сред младите българи, че за да си патриот - трябва да мразиш циганите. А ако се бориш срещу тях - може да станеш и национален герой. Разбира се, това са публични неосъзнати истини, които е трудно да се признаят или констатират в някой официален държавен доклад.

Следващото правителство трябва да усили работата си с медиите, защото единствено те могат да бъдат промоутъри на идеята за включването на ромите. Освен това, речта на омразата трябва да бъде заклеймена от силните на деня, като способ за популярност и трамплин към властта, който руши устоите на човешките ценности. Това може да се случи с публични присъди и порицания на лица, които проповядват реч на омраза към конкретна личност, социална група, гражданска организация, медия или политическа партия.

Немаловажен е въпросът, свързан с идентичността на ромите в България. Успешно съжителство на едни съграждани с различно историческо, културно и езиков минало може да се случи само тогава, когато тези граждани имат изградена идентичност и познават идентичността на другите си съграждани.

За съжаление немалка част от младите роми нямат нито ромска, нито пък българска идентичност. Нито в училищата, нито пък университетите ромите имат възможност да изучават собствените си език, култура и история.

От друга страна, те не са и с българска идентичност, защото етническите българи в повечето случаи ги отхвърлят и не ги приемат за равностойни граждани, камо ли за българи. Крайният резултат е един объркан млад човек, който няма никаква идентичност, а само една българска лична карта.

Затова е нужно в училищата и в университети да се застъпи информативно изучаване на ромския език, ромската култура и ромската история, за да може ромите да изградят собствена идентичност и успешно да се впишат в обществото като носители на ценностите, историята, културата и езика на тази идентичност. Това наистина е сериозно предизвикателство, но не е невъзможно.

Не на последно място, новото управление трябва да положи всички усилия, за да накара ромите да се чувстват представени в трите власти на демокрацията - изпълнителната, законодателната и съдебната.

Най-висшият орган в нашата демокрация е Народното събрание, където народът се представлява от своите 240 избраници. Факт е, че ромите през тези 20 години никога не са били представени пропорционално на своя дял от населението на страната. Политическото участие и участието във взимането на решения трябва да бъдат основните принципи в работа на новото управление спрямо този въпрос.

Нужно е да се намали и усещането на етническите българи, че ромите са привилегировани, защото тази лъжа поражда социално напрежение, което може да прерасне в нещо по-сериозно, ако не се интервенира.

Каква трябва да е целта, която да бъде постигната в края на мандата?

Разбира се, 4 години е много малко време. Ако новото управление приоритизира ромския въпрос, като национален, а не европейски (което не означава нищо), то може да бъде първото държавно управление, което осъзнава необходимостта от преодоляването на това предизвикателство, като предприеме конкретни мерки и действия.

До края на мандата е нужно да се изгради орган, който да има правото да внася законопроекти, засягащи ромската интеграция. Да оперира с финансов и човешки ресурс, да разполага с властови механизми за влияние. В управлението си да има над 50% роми, които да не са политически квоти на една или друга партия, а да бъдат избирани и оценявани на базата на опита, образованието и експертизата, която носят. Като този орган да се отчита пред Народното събрание, което да му връчва мандат всяка година, на базата на свършеното за последната година.

Най-голямата грешка, която може да бъде допусната?

Най-голяма грешка, която може да бъде допусната, е да се продължи по инерцията от последните 20 години. Това определено ще катастрофира държавата, защото няма да останат работоспособни граждани в България - лека полека ще имигрират на Запад.

Защото нетърпимото отношение от повечето медийни текстове по отношение състоянието на ромите и самите роми минава всякакви граници на етиката и правото на достойнство и уважение.

Наслагва се омраза, неприемане и отхвърляне - както от страна на мнозинството към малцинството, така и обратно. Утвърждават се стереотипите за ромска общност и положението, в което се намира - ромите са представени като заплаха и бреме за обществото, а "ром" или "циганин" се превърна в нарицателно, които се свързват с негативни помисли и последствия.

Незадълбоченият поглед към ромите и историческите причини, които ги държат в това състояние, е налице - липсват задълбочените социални анализи и се отчита конкретният случай. В повечето случаи отсъстват различните по съдържание гледни точки.

Иронията и осмиването съпътстват голяма част от процеса на ромската интеграция. А от друга страна, голяма част от ромите живеят с чувство за изолираност от българското си гражданство, защото в публичното пространство към тях се подхожда като към чужди и ненужни - отхвърлят се. Това води до липса на осъзнаване на граждански принадлежности - задължения и права.

Разединява се обществото. Гетата се капсулират в автономни територии, където законът не работи, а човешките и гражданските права се потъпкват всекидневно. От друга страна, голяма част от обществото не желае да има досег с роми и отхвърля напълно принадлежността им към българското общество.

Немалка част от ромите поемат чувството за общата вина, като тази тежест причинява промени в поведението на интегрираните роми - води до страх, срам и отказ от произхода. По този начин тези хора потискат идентичността си в публичното пространство и живеят в постоянен стрес. И всичко това е благодарение на статуквото. Съмнявам се, че някой обикновен български граждани е ЗА това да продължи по този начин.

За кое е необходимо съгласие на всички политически сили?

Когато се коват закони, които засягат ромския въпрос. Когато публично се порицават етнически мотивираните насилствени и смъртоносни действия на едни граждани срещу други. Когато се създава подкрепяща среда по този въпрос.

Когато се осъжда ксенофобията, антициганизма, расизма и други течение, свързани с расово, етническо и религиозно прочистване. Когато се дава възможност за участие в политическия и икономическия живот на страната на представители от ромската общност.

Оптимист или песимист?

Аз съм реалист, което в българските условия означава съвсем малко по-черноглед от песимиста. Защо? Защото, ако оптимистът вижда почти пълна чаша, а песимистът - почти празна, то реалистът към днешна дата вижда само празна чаша. От всички нас зависи с какво ще я напълним - боза, уиски, бира, вода, бензин... или смисъл.

*Оригиналното заглавие е "Пет решения за ромския въпрос"

Публикувано във Webcafe.