Вкусът на ромския глас – добър, но далеч не решаващ
Изборът е право и задължение на всеки гражданин, който живее с кожата на демокрацията и я приема като своя политическа система. Демокрацията се би трябвало да се развива от всеки гражданин – тя е като човешки организъм. Нуждае се от храна, вода и грижи, за да има добър метаболизъм. Да желаеш демокрацията и да копнееш за усета й не означава само да отидеш пред квадратната урна и да пуснеш лист, на който си определил своята политическа ориентация. Демокрацията означава да бъдеш и отговорен към избора си – да бъдеш активен и деен в успешното осъществяване и представяне на политическия полюс, към който си пожелал да принадлежиш. Демокрацията не е „избирам – да ме управляват”. Демокрацията е „избирам, защото с тях мога да управлявам”. Както е казал Аристотел в своите политически трудове – „Трябва де се управлява закона, а не хората, а законът е разум”. Време е българите да променим настройката в главата си, че някой ще дойде да ни спаси или ще ни почисти задният двор, без наше усилие.
Демокрацията съществува в идеалната си форма, ако има нужните условия за виреене. Ние живеем в едни ширини, където демокрацията преживява невиждана колаборация между ценностите й, кюфтето, бирата и пасивността на гражданите. Време е изследователите на тази политическа форма на управление да издадат нови трудове. Да изследват най-новите и отклонения, които претендират да бъдат „демокрация”, но не са. Защото в никоя истинска демокрация не се говори за цвета на избирателя и цената на гласа му. Нека да не се залъгваме – това не е демокрация, а търговия и разединение на народния глас на бели и черни, богати и бедни, правни и безправни, наши и ваши.
Демокрацията съществува в идеалната си форма, ако има нужните условия за виреене. Ние живеем в едни ширини, където демокрацията преживява невиждана колаборация между ценностите й, кюфтето, бирата и пасивността на гражданите. Време е изследователите на тази политическа форма на управление да издадат нови трудове. Да изследват най-новите и отклонения, които претендират да бъдат „демокрация”, но не са. Защото в никоя истинска демокрация не се говори за цвета на избирателя и цената на гласа му. Нека да не се залъгваме – това не е демокрация, а търговия и разединение на народния глас на бели и черни, богати и бедни, правни и безправни, наши и ваши.
Добре е човек да са опита да разбере защо по време на избори изключително стриктно се следи как върви гласуването сред определени социални групи. Например, сред ромите. Журналисти, политици, експерти, купувачи, продавачи, посредници... всички те говорят за това. Изключително успешно върви пропагандата на мисълта и тезата, че гласовете на ромите са фактор при определяне на крайния победител. Ако запитаме 10 човека на улица как влияе „ромският вот” на изборите, поне 7 души ще отговорят, че мургавите ни събратя решават кой да ни управлява. Това невярно разбиране се прокарва и приема изключително добре. Невярно поради няколко очевадни факта – броят на ромите, които гласуват, не е чак толкова внушителен, че да определя крайният победител. Не е и толкова единен, което пък е признак за съществуването на демократичното право на избор. В големите и средните градове е така. Така е дори и в повечето малки градове.
Изборите в Кюстендил доказаха, че не „гласовете на ромите определят бъдещето на българите”. Заслужава човек да се замисли защо всички политически субекти говореха за „ромски гласове” – преди и след изборите! Звучи и изглежда изключително злободневно и лесно да се говори за това, може би. Дори може да се доловят доказателства на умишлено концентриране на внимание върху твърдението, че ромите решават кой да е крайният победител в един избор. Риторичен би звучал въпросът кой има полза от лансирането на тази теза или кой ще спечели от това на следващите парламентарни избори. "Ромите определят вашата съдба", с този лозунг се манипулират етническите българи, което е жестока инсинуация. В политическата психология това се определя като морално недопустим метод за манипулация. Бедните българи, които не виждат изход от ситуацията у нас, виждат всъщност реалният „виновник” за ситуацията, до която ги докараха държавниците – „избрани от ромите”! Любопитно – „виновникът” е посочен от същата група хора, които говорят за „ромски гласове” и вече години наред са държавници. Или както е казал Жан Пол Сартр – „Всяка политика е действие на едни хора срещу други хора”.
Явно някои политически партии сериозно са загорели за гласове преди парламентарните избори и се страхуват за бъдещето си. Явно много са я закъсали, за да започнат да говорят за етнически вот формации, в чиято реторика този термин отсъстваше доскоро. Дори премиерът, който много лесно се хвана, а може би умишлено, на въдицата на някои политически субекти, заприказва за гласовете от ромския квартал на Кюстендил. Още по-интересно е защо никой не говори за гласовете от българските квартали и махали?! Дали всичките национални партии се срамуват от резултата си в Кюстендил?! И защо никой не обсъжда победата на листата на Петър Паунов, а само се замерват с "ромски гласове"?! Нима се срамуват да признаят загубата си и правят тъжни опити да замажат последствията от тежкия шамар, като се оправдават с няколко хиляди гласа?! Избирателят трябва да си отговори сам, ако иска. Неслучайно Сартр е казал, че политиката се основава на съвпадение и несъвпадение на интереси.
В медиите настъпва все по притеснителна среда на работа, което видно влияе на професионалната журналистика. От кога мнението и тезата се превърнаха във факти и то не къде да е, а в сериозни българските електронни и печатни медии?! От кога журналистиката ни спря да прави професионални разследвания, вместо да се занимава със слухове или "факти" от рода "някой си, еди си кой" чул, казал, видял, смята...?! Нима демократичната журналистиката е станала клюкарка? Свобода на словото ще кажат някои експерти. Така е, свобода на словото е нужна. Докога обаче малкото ни съвестни законотворците, СЕМ и ние като граждани ще търпим някои самовлюбени подобия на журналисти да ни сервират театър рано сутрин от екрана или вестника, с който започваме деня си. Етичният кодекс на българските медии най-вероятно се преобръща всеки ден в гроба си, от както е погребан. Бъркането на обществения интерес с интересното за обществото е безмилостна практика, която всеки ден набира все по-голяма скорост. Дано провидят медийните експерти, че в случая интересното за обществото е опасно за интереса на обществото, а и за тях.
Между мъждукащите опити на журналистиката ни се пропуснаха сериозни съпътстващи активности изборите в Кюстендил. Като например, че на 12 май, надвечер, бяха задържани за 24 часа Илчо Сашев, Сашо Кръстев, Орлин Мирчев, Георги Мирчев – активисти на ромското движение, лидери в ромския квартал "Изток". Първо са ги обискирали и след това са ги задържали за 24 часа. Официална причина, заявена от полицията – заподозрени са, че укриват акцизни стоки, редовен газов пистолет… В един от задържаните открили голяма сума пари. Интересно как са решили да ги обискират и задържат точно в деня на изборите за общински съветници в Кюстендил. Дали това е поредното доказателство за това как някои партии правят избори – остава да се досетим. Съвсем друг е въпросът дали задържаните ще свикат пресконференция, на която да разкажат как се чувстват и да споделят истините около ареста им. Или ще кажат мълчанието е злато. Да, но точно в случая мълчанието е злото, както е казал известен бългасрки журналист. Безспорен е факта обаче, че на някого много се е харесал „вкусът” на ромските гласове в квартал "Изток".
Всеки граждански активист, който все още го боли за демократичните ценности, може да повдигне въпроса за тези мътни и безпричинни арести пред когото желае – редно е да го направи, без значение дали става дума за роми или нероми. Със сигурност това не трябва да се остави така. Защото на следващите избори могат да арестуват за щяло и нещяло всеки. Особено тези, които имат собствено мнение и могат да влияят по някакъв начин - разбира се, ако "нямат акцизни стоки у тях"! Истината е, че успяха да уплашат хората и да опетнят чисти имена.
На анулираните избори за съветници Илчо Сашев не беше в листа, но работеше активно за листата, в която имаше роми и бе единствената „ромска листа” в квартала, която събра над 700 гласа. Това уплаши сериозно големите политически сили. Именно затова на тези избори ромите нямаха обща листа, каквато идея се обсъждаше. Защо ли? Защото някои партии, които се тупат по гърдите, че имат здрав електорат, се уплашиха, че ще изпуснат „ромските гласове” и ще се изложат много сериозно пред своите съперници. И успяха да разбият всякакви идеи за обща „ромска листа” в кв. "Изток". Успяха – със сила, заплахи... и пари. Други ще се запитат защо е нужно да има ромска листа. Отговорът е елементарен – „българските листи” не допускат ромите на избираеми позиции. От ден на ден у ромите нараства потребността да участват във взимането на решения, които ги засягат. Изборите са един от начините да са част от този процес.
Междувременно, стана ясно, че по време на изборите, полицията спирала колите от ромския квартал и ги проверявала за аптечки, за триъгълници… Би било интересно да разберем дали са измервали и грайфера на гумите на колите. По погрешка журналистът Валери Леков е бил повикан в полицията, затова че е извозвал хора да гласуват. Скучно последователни и смешно противоречиви бяха действията на субектите, които целяха ромския вот. Изключително добре следваха мисълта на Николо Макиавели – действаха така, че да се страхуват от тях, отколкото само да ги обичат.
От седмици журналисти говорят за купуване на гласове в Кюстендил, но никой не цитира факти. Мнения някакви, а какви са фактите, това не ги интересува. Професионализъм, няма що.
"Ония купуват гласове, другите купуват гласове, не знам си кои купуват гласове... извънземните купуват гласове”, повтарят някои политици със страх за бъдещето си на политическата сцена. Пишман държавниците обаче не прилагат никакви доказателства, след като сме се насладили на ораторските им умения за купуването на гласове. А може би това могат и им отърва да говорят?! Купуването и продаването на гласове у нас противоречи и на пазарната логика. Политиците, наддават и купуват нещо, което принципно не се продава никъде. Със сериозни усилия и упоритост обаче си намират пазар, без значение, че създадените от тях закони го забраняват.
Ще е наистина жалко, ако гражданите се подадат на тези лъжи, игри и подмятания малко преди навечерието на парламентарните избори! Би било наистина трагично, ако гражданите на демокрацията не вярват, че могат да променят статуквото. Това би означавало, че все още у нас не можем да осъзнаем силата на лостовете на тази политическа система – гражданския глас и гражданската воля. Дано изневерим на историческата си действителност – поне веднъж сме длъжни да го направим.
А гражданите, които се подават на купуване на гласовете им, трябва да се замислят сериозно, ако искат, върху въпроса "Колко струват преди избори?" - едно кюфте с 20 лв, равняващи се на вечна мизерия... контролиран катализатор на гласове по поръчка... или какво!? Ако струват нещо повече - да го покажат, а не да се оплакват.
Изборите в Кюстендил доказаха, че не „гласовете на ромите определят бъдещето на българите”. Заслужава човек да се замисли защо всички политически субекти говореха за „ромски гласове” – преди и след изборите! Звучи и изглежда изключително злободневно и лесно да се говори за това, може би. Дори може да се доловят доказателства на умишлено концентриране на внимание върху твърдението, че ромите решават кой да е крайният победител в един избор. Риторичен би звучал въпросът кой има полза от лансирането на тази теза или кой ще спечели от това на следващите парламентарни избори. "Ромите определят вашата съдба", с този лозунг се манипулират етническите българи, което е жестока инсинуация. В политическата психология това се определя като морално недопустим метод за манипулация. Бедните българи, които не виждат изход от ситуацията у нас, виждат всъщност реалният „виновник” за ситуацията, до която ги докараха държавниците – „избрани от ромите”! Любопитно – „виновникът” е посочен от същата група хора, които говорят за „ромски гласове” и вече години наред са държавници. Или както е казал Жан Пол Сартр – „Всяка политика е действие на едни хора срещу други хора”.
Явно някои политически партии сериозно са загорели за гласове преди парламентарните избори и се страхуват за бъдещето си. Явно много са я закъсали, за да започнат да говорят за етнически вот формации, в чиято реторика този термин отсъстваше доскоро. Дори премиерът, който много лесно се хвана, а може би умишлено, на въдицата на някои политически субекти, заприказва за гласовете от ромския квартал на Кюстендил. Още по-интересно е защо никой не говори за гласовете от българските квартали и махали?! Дали всичките национални партии се срамуват от резултата си в Кюстендил?! И защо никой не обсъжда победата на листата на Петър Паунов, а само се замерват с "ромски гласове"?! Нима се срамуват да признаят загубата си и правят тъжни опити да замажат последствията от тежкия шамар, като се оправдават с няколко хиляди гласа?! Избирателят трябва да си отговори сам, ако иска. Неслучайно Сартр е казал, че политиката се основава на съвпадение и несъвпадение на интереси.
В медиите настъпва все по притеснителна среда на работа, което видно влияе на професионалната журналистика. От кога мнението и тезата се превърнаха във факти и то не къде да е, а в сериозни българските електронни и печатни медии?! От кога журналистиката ни спря да прави професионални разследвания, вместо да се занимава със слухове или "факти" от рода "някой си, еди си кой" чул, казал, видял, смята...?! Нима демократичната журналистиката е станала клюкарка? Свобода на словото ще кажат някои експерти. Така е, свобода на словото е нужна. Докога обаче малкото ни съвестни законотворците, СЕМ и ние като граждани ще търпим някои самовлюбени подобия на журналисти да ни сервират театър рано сутрин от екрана или вестника, с който започваме деня си. Етичният кодекс на българските медии най-вероятно се преобръща всеки ден в гроба си, от както е погребан. Бъркането на обществения интерес с интересното за обществото е безмилостна практика, която всеки ден набира все по-голяма скорост. Дано провидят медийните експерти, че в случая интересното за обществото е опасно за интереса на обществото, а и за тях.
Между мъждукащите опити на журналистиката ни се пропуснаха сериозни съпътстващи активности изборите в Кюстендил. Като например, че на 12 май, надвечер, бяха задържани за 24 часа Илчо Сашев, Сашо Кръстев, Орлин Мирчев, Георги Мирчев – активисти на ромското движение, лидери в ромския квартал "Изток". Първо са ги обискирали и след това са ги задържали за 24 часа. Официална причина, заявена от полицията – заподозрени са, че укриват акцизни стоки, редовен газов пистолет… В един от задържаните открили голяма сума пари. Интересно как са решили да ги обискират и задържат точно в деня на изборите за общински съветници в Кюстендил. Дали това е поредното доказателство за това как някои партии правят избори – остава да се досетим. Съвсем друг е въпросът дали задържаните ще свикат пресконференция, на която да разкажат как се чувстват и да споделят истините около ареста им. Или ще кажат мълчанието е злато. Да, но точно в случая мълчанието е злото, както е казал известен бългасрки журналист. Безспорен е факта обаче, че на някого много се е харесал „вкусът” на ромските гласове в квартал "Изток".
Всеки граждански активист, който все още го боли за демократичните ценности, може да повдигне въпроса за тези мътни и безпричинни арести пред когото желае – редно е да го направи, без значение дали става дума за роми или нероми. Със сигурност това не трябва да се остави така. Защото на следващите избори могат да арестуват за щяло и нещяло всеки. Особено тези, които имат собствено мнение и могат да влияят по някакъв начин - разбира се, ако "нямат акцизни стоки у тях"! Истината е, че успяха да уплашат хората и да опетнят чисти имена.
На анулираните избори за съветници Илчо Сашев не беше в листа, но работеше активно за листата, в която имаше роми и бе единствената „ромска листа” в квартала, която събра над 700 гласа. Това уплаши сериозно големите политически сили. Именно затова на тези избори ромите нямаха обща листа, каквато идея се обсъждаше. Защо ли? Защото някои партии, които се тупат по гърдите, че имат здрав електорат, се уплашиха, че ще изпуснат „ромските гласове” и ще се изложат много сериозно пред своите съперници. И успяха да разбият всякакви идеи за обща „ромска листа” в кв. "Изток". Успяха – със сила, заплахи... и пари. Други ще се запитат защо е нужно да има ромска листа. Отговорът е елементарен – „българските листи” не допускат ромите на избираеми позиции. От ден на ден у ромите нараства потребността да участват във взимането на решения, които ги засягат. Изборите са един от начините да са част от този процес.
Междувременно, стана ясно, че по време на изборите, полицията спирала колите от ромския квартал и ги проверявала за аптечки, за триъгълници… Би било интересно да разберем дали са измервали и грайфера на гумите на колите. По погрешка журналистът Валери Леков е бил повикан в полицията, затова че е извозвал хора да гласуват. Скучно последователни и смешно противоречиви бяха действията на субектите, които целяха ромския вот. Изключително добре следваха мисълта на Николо Макиавели – действаха така, че да се страхуват от тях, отколкото само да ги обичат.
От седмици журналисти говорят за купуване на гласове в Кюстендил, но никой не цитира факти. Мнения някакви, а какви са фактите, това не ги интересува. Професионализъм, няма що.
"Ония купуват гласове, другите купуват гласове, не знам си кои купуват гласове... извънземните купуват гласове”, повтарят някои политици със страх за бъдещето си на политическата сцена. Пишман държавниците обаче не прилагат никакви доказателства, след като сме се насладили на ораторските им умения за купуването на гласове. А може би това могат и им отърва да говорят?! Купуването и продаването на гласове у нас противоречи и на пазарната логика. Политиците, наддават и купуват нещо, което принципно не се продава никъде. Със сериозни усилия и упоритост обаче си намират пазар, без значение, че създадените от тях закони го забраняват.
Ще е наистина жалко, ако гражданите се подадат на тези лъжи, игри и подмятания малко преди навечерието на парламентарните избори! Би било наистина трагично, ако гражданите на демокрацията не вярват, че могат да променят статуквото. Това би означавало, че все още у нас не можем да осъзнаем силата на лостовете на тази политическа система – гражданския глас и гражданската воля. Дано изневерим на историческата си действителност – поне веднъж сме длъжни да го направим.
А гражданите, които се подават на купуване на гласовете им, трябва да се замислят сериозно, ако искат, върху въпроса "Колко струват преди избори?" - едно кюфте с 20 лв, равняващи се на вечна мизерия... контролиран катализатор на гласове по поръчка... или какво!? Ако струват нещо повече - да го покажат, а не да се оплакват.
Коментари
Публикуване на коментар