Моята среща с Хилъри

(Помолих моя приятел Огнян Исаев да опише своята среща с Хилъри Клинтън. Той прие и сега ви предлагам неговия разказ – бел. Иван Бедров).

“В очакване на уикенда в провинцията, с идеята да си седя на топло, получих обаждане от посолството на САЩ. „Здравей! Как си? Искаш ли да участваш в една среща, която организираме в неделя?”, ме попитаха. Познаваме се с Н. Пр. Джеймс Уорлик от различни работни срещи, в които сме участвали заедно. Предполагам, че е останал с добри впечатления от мен и за това ме кани. „Ако си заслужава”, казах. „Ами… каним те на среща с Държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън”. Нямах право на избор – приех.

В деня на голямата среща пристигнах в София. Навсякъде мокро, снежно и непочистено. Кишата от снега беше непреодолима по софийските улици.

В посолството очаквахме Хилъри Клинтън около 2 часа, които минаха неусетно в разговори с колегите от различните медии. Шегувахме се, че все още с българския премиер не сме имали разговори от тази висота по ромската тема, но за сметка на това пък Хилъри Клинтън ни идва на крака.

Беше време – през вратата гордо, усмихната и смело влезе Хилъри Клинтън. Охраняваха я двама афроамериканци. Такива детайли не могат да се изпуснат, защото в България сигурно никога няма да видим циганин да охранява българския президент или премиер! Здрависахме се приятелски и разменихме няколко изречения.

Не мога да скрия възхищението си от дипломатичния и в същото време човешки тон на говорене на Клинтън. За момент я почувствах като човек, с когото се виждаме всеки ден. Поведението й беше изключително земно, предразполагащо и близко.

Държавният секретар на САЩ сподели опасенията си относно процеса на ромската интеграция, който според нея е недовършен и зациклил. Каза, че не й харесват антиромските протести, които се случват в Европа и набират сила.

Бяхме 9 души. Всеки един от нас имаше по 2-3 минути за изказване. Толкова дава негово величество Протокола. Опитах да се побера в тях. Вече не помня дали успях, защото бях много развълнуван.

„Основите на гражданското движение на ромите за равни права и уважение към човешкото ни достойнство са поставени далеч преди демокрацията да дойде в България. Но все така до днес ромите сме принудени да бъдем неудобни, защото години наред поставяме един и същ въпрос – кога ще има реална, прагматична и чувствителна политика, която да се начертае и изпълнява с ромско участие, която да промени статута на ромите от отхвърляни и маргинали, на реализирани български граждани. За сметка на това години наред се декларира желание за политика, но само на документи и то под външен натиск. Години наред разчитаме на осъзнатостта, морала, и отговорността на българските политици, сред които липсват роми. Но все сме в режим на чакане и питане, защото моралът, осъзнатостта и отговорността имат променливи дефиниции в България.

Благодарение на това днес в българското общество има две групи роми. Едните са роми-маргинали, които са се капсулирали в своите гета, където законът не работи, а човешките и гражданските права се потъпкват всекидневно. Другата група роми са успели по един или друг начин да се образоват и откъснат от гетото. Но въпреки това пак са отхвърлени. Голяма част от тях освен, че се страхуват да идентифицират етническия си произход, се стараят и да го скрият. Защото, ако кандидатстват за работа, могат да им кажат „ще ви се обадим“ и да не им се обадят. Да ги пребият в тъмната част на улицата, или градския транспорт, или просто да им кажат „вие сте изключение”, не сте като другите. Ромите са различни по между си – имат различен образователен, здравен, и социален статус. Но си приличат по това, че са отхвърляни.

Тук идва и горещият въпрос за лидерите и лидерството в ромската общност. В част от ромските квартали има както добри и припознати лидери, така и страхотни имитации на добри лидери. Докато едните търсят решения за проблемите, другите търсят начини за експлоатацията им. Както е при всяка проблемна ситуация, навсякъде по света. Истината е, че ни липсват национални, обединяващи и мобилизиращи припознати от властта и ромите лидери. Защото е лесно да разделяш, контролираш и дори да противопоставяш лидерството на една до болка икономически уязвима и слаба общност.

Българските медии имат решителна роля в процеса на ромската интеграция, защото изграждат образа на ромите, защото задават модела за мислене и действие на мнозинството спрямо всеки ром, и не на последно място – медиите повлияват поведението и риториката на силните на деня, съответно и политиките за ромската интеграция.

За жалост българските медии в голямата си част проявяват нетърпимост, а някои дори и омраза към ромите и състоянието им. Благодарение на медиите се роди израза „ромска престъпност”. Чрез медиите се даде поле на расистката риторика. Родиха се патриотични партии, които умело разпространяват идеята сред младите българи, че за да си патриот – трябва да мразиш циганите. А ако се бориш срещу тях – може да станеш и национален герой. Тук е мястото да кажем, че съдът и прокуратурата също ги няма в ромската интеграция.

Ако трябва да бъдем честни, неслучването на ромската интеграция, не е справедливо не само спрямо ромите, но и спрямо всички български граждани. Не е справедливо спрямо демокрацията, която дойде в България. Не е справедливо спрямо България.

И както е казал Мартин Лутър Кинг – „Несправедливостта някъде е заплаха за справедливостта навсякъде!”

Тази мисъл накара Хилъри да се усмихне. Мисля, че мога да я наричам Хилъри – чувствам я като приятел.

Огнян Исаев”

P.S. Огнян е от град Върбица, на 60 км от Шумен. Завършил е Журналистика в Шуменския университет, а сега учи Психология във Великотърновския университет. Запознахме се преди години в Прага, аз бях на конференция, той на стаж, после пихме бира. Може да четете повече от него на блога му.

Публикувано в: "Някои мисли и други интересни неща от Иван Бедров"