"За" и "Против" турските сериали

"За" и "Против" турските сериали беше темата на дискусията, в която участвах непринудено в Центъра за култура и дебати - "Червената къща".

Не знам дали имах големи очаквания за разумен диалог или за конкретни реални аргументи "За" или "Против", но определено не видях и не чух защо някой е "За" или "Против".

Нямаше как да не взема отношение по темата, защото преди всичко аз съм едно селско момче, което е израснало с много турски филми и сериали. Не защото майка ми ме е карала да ги гледам или нещо друго - просто си бяха част от детството ми. И съм щастлив, че съм ги гледал. Защото те показват един идеал за човешки взаимоотношения, които всеки един от нас като види, някак си му става тъжно, мъчно, носталгично. Защото едва ли не днес тези отношения не съществуват. Не съжалявам, че израснах с много турско кино, защото в него има много морални норми за това как да се живее живота, правила за взаимодействие между всички членове на семейството и обществото. Турските сериали не от днес, а от много преди днес показват ролеви модели на междучовешки отношения.

Днес предполагам, че съм един добър гражданин за стандартите на България. И до голяма степен това се дължи на турското кино. Защото малко или много телевизията като медия изгражда личността у човека. Мисля, че е излишно да дам като пример реалността, че много наши девойки искат да станат попфолк певици. И тук възниква въпросът какво да гледаме? Турски сериал, Биг Брадър или Планета. Няма какво да се лъжем - в България има няколко телевизии. Всички останали са просто "телевизии". Оставям на вас вие сами да си изберете отговор на въпроса какво да гледате?

Но ми стана много тъжно, когато Калоян Методиев, който се представи като политолог и политик, влезе в ролята на стандартния националист. Всеки има право на мислене и мнение - в това е смисъла на демокрацията. Но да застанеш пред чужди режисьори и да бълваш простотия, говорейки от името на народа, е тъжно. Стана ми жал, защото утре или някое друго утре Методиев ще влезе в Парламента, заради тази си позиция. Той е против турските сериали, защото според него Турция имала експанзивна политика към Европа. А сералите са били сериозен инструмент. Дори да е така - това не е аргумент да си против нещо, което дори не го познаваш. И най-интересното - доста от участниците, които казаха, че са против сериалите, не са ги гледали. Как така ти ще бъдеш против нещо, което не познаваш?! Отговорете си вие!

Един активен български гражданин, чието име не запомних, се изказа доста клиширано. По негови думи в Турция (конкретно в град Диарбекир) по улиците не е имало жени. Интересно как точно това му е направило впечатление. Не искам да си мисля, че този господин е отишъл да види туркини по улиците на съседна Турция.

Нидал Хлайф, сириец, филмов критик и режисьор, който от 16 г. живее в България и е женен за българка, каза нещо много важно и интересно. Според него България има много за показване пред света, но комплексът й не го позволявал. Той твърди, че ние сме свикнали да застанем в позиция защита към външното, без да се стараем да атакуваме с нашия бит и култура другите. И е прав, защото комплексът ни тресе здраво. А Методиев е живо доказателство за това. Той дори си доведе малки расистчета с болни мозъци, които аргументираха позицията си "Против" с думите - "Няма как да загърбим робството". Тия деца ги разболяват хора като Методиев. Какво помнят едни 18-годишни пишлемета от турското робство? Сякаш са живели тогава... Че и не можели да го загърбят. Жалко, но много деца се разболяват по такъв начин, защото нямат алтернатива за по-добра "болест".

На дискусията беше и журналистката от БТВ Кристина Владимирова, която отговори на въпроса дали мисли, че има теория на конспирацията на турското правителство, чрез турските сериали, с виц. "Щом са ни завладели турските сериали, ще чакаме руските да ни освободят."

Последно - не се гледаше на турските сериали като произведение на изкуството, а като на MADE IN TURKEY.

Аз чакам руските сериали, а вие?