Една пропиляна възможност - Върбица

Малкото планинско градче е разположено на изток от сърцето на Стара планина, която се простира хоризонтално от сръбската граница до Черноморието на България. В страната градът се слави, като фабрика за добри кларнетисти. Ромските музиканти на Върбица са на почит в цялата страна. Градът с приятен селски облик е столица на културно-географската област Герлово. По време на тоталитарния режим Върбица е била развит туристически център, който посрещал гости от цялата страна. Въпреки природните дадености и исторически забележителности днес градът е с полумъртва икономика.

Градът е идеален пример за мултикултурно общество. Във Върбица живеят роми, българи, турци и българомохамедани. Ромите са близо 2000 души. Разделени са в два квартала – Трошка и Музикантската махала. Ромите са мнозинство, но това не им помага да участват в управлението на града и разрешаването на проблемите си. Все още в общинската администрация няма назначение роми, които активно да участват в управлението на цялата Община. В Агенцията за социално подпомагане в града работи само един ром, който е и общински съветник. В полицията от години се правят неуспешни опити да се назначат на работа млади ромски момчета. В училищното настоятелство на гимназията, където учениците от Трошка и Музикантската махала са най-много, също няма роми.

Петима ромски общински съветници

На местните избори през 2003 г. петима роми са избрани като общински съветници. Всеки един от тях беше представител на различна политическа партия. Управляващата политическа сила с различни средства и начини успяваше да предотврати евентуално обединение между ромите в местния парламент на Върбица. В следствие на това проблемите на ромите не бяха в дневния ред на Общинското управление.

Основните причини за неефективната работа на ромските общински съветница в полза на ромската общност в града бяха липсата на лоби, различната политическа ориентация, неопитност, ниска образованост и лидеромания, която бе обзела съветниците. Голяма част от тях бяха случайно попаднали в Общинския съвет и изпълнявах това, което им казва кмета.  Други се грижеха за благоденствието на семействата си, както се случва най-често в политическия живот на България. А ромите, които им гласуваха доверие, по никакъв начин не им търсеха сметка за свършената работа в полза на квартала. Така бе пропиляна една недооценена златна възможност.

На местните избори през 2007 г. големите парламентарно представени партии успяха да разединят ромските лидери в квартала, съответно и гласовете с финансови средства и обещания за постове. От петима, броят на общинският съветници от ромската махала намаля на трима. В общинския съвет отново попаднаха нови лица, които незнаеха защо са там.

Разговор с кмета

Към края на 2008 г. Николай Янков, общински служител в Шумен и член на ГОРД, за първи път отиде на среща с ромите във Върбица и кмета на града. Той бе упълномощен да посети града, за да запознае местната ромска общност с успешните практики, които има ГОРД, като гражданско сдружение от местни ромски организации.

Като основни проблеми на малцинството кметът изтъкна прекъсване на училище след основно образование и ранните бракове. „Градоначалникът е добър, но определено няма желание сам да работи по проблемите на ромите. Не познава националните документи и програми за подпомагане на ромите. Общинските съветници трябва да работят успешно с него за разрешаването на проблемите на квартала.

По време на срещата с част от хората в Трошка установих, че почти целият квартал няма канализация. За да се стигне до махалата се ходи пеш около 200 метра по стълби или се използва автомобилният път. Голяма част от квартала използват стълбищата, които не са били ремонтирани от времето Тодор Живков. Освен това няма осветление през нощта”, казва Николай.

Опит за създаване на местна инициативна група

Според него е нужно да се създаде местна инициативна група, която ефективно да води преговори за разрешаването на ромските проблеми. „Известно време поддържах връзка със Силвия Мастикова, една от малкото ромски студентки от града. Възлагах й дребни задачи, като да събира младежите от двата квартала и да обсъждат какво полезно могат да направят те като млади хора за града”, споделя Николай, който след няколко месеца по-късно си уредил среща с Христо Татаров и Антон Христов – ромските съветници и лидери в Трошка. На срещата с Николай е дошъл само Татаров. По-късно стана ясно, че двамата с Антон Христов не се понасят и именно заради това не искали да работят заедно, било то и в името на квартала.

Според Николай, Христо Татаров е показал само желание за работа. „Младежката група, която се опитвахме да създадем с младежите не просъществува дълго, защото един от лидерите в махалата им казал – „Вие защо слушате Николай? Какъв е той? Той нека да оправи проблемите на циганите в Шумен, тогава да дойде тук.”. Няколко седмици след разпадането на младежката група Николай Янков отново поел към Върбица. „Исках да им обясня колко е важно да създадат местна инициативна група. По този начин ще могат да кандидатстват за средства от различни институции. Средства, с които ще могат да подобрят състоянието на квартала си, а децата им ще ходят на различни обучения, за да не прекъсват образованието си и да не се женят рано.”. Посещението на Янков е неуспешно. Среща се само с Татаров, който му обяснил, че сам не може нищо да направи.

Ромите не трябва да се разделят

По думите на Николай Върбица е добър пример за това как стои процесът на ромската интеграция на много места в страната. „Определено имат човешки ресурс. Нужни им са само воля и желание за работа. Не трябва да се разделят по време на избори. В квартала ми разказваха как настоящите съветници са раздавали пилешки хапки, маратонки и пари за да се гласува за определена партия”, разказва Янков. Той твърди, че във Върбица трябва да се появи една обединителна личност, за да спре разпръскването на ромските гласове, защото разделяйки се политически, ромите се разделяли като цяло. А като разделена общност не могат да си адресират проблемите.

Според Николай, ромските лидери не познавали националните политики и документи за ромското включване. „Така е и на много други места. За жалост и във Върбица ромските проблеми са в неправилни ръце. А самите роми не се интересуват от разрешаването на проблемите си. Разбрах, че на стълбищата са били поставени осветителни. Но няколко месеца са били счупени от роми”, тъжно отбелязва Николай.

Така до днес проблемите на столицата на Герлово си остават едни и същи. Ромите от Трошка продължават да се придвижват по неосветените стълби, които в зимно време се превръщат в ледена пързалка. А в дъждовно време наподобяват на блато. Киселата миризмата от септичните ями, които се изтичат от боровата гора в близост до квартала, съпровожда пътеката през зимата и лятото. Кларнетистите от Музикантската махал, където много роми оцеляват, от време на време отскачат до булевардите на Западна Европа, за да изкарат някой друг лев за прехрана. Светлината в тунела са малкото ромски студентите, които освен за положителен пример, служат за връзка между ромските ученици в града и различните програми насочени към тях.